Архитектурна митология

Акрополът в Атина е най-запазеният и най-цялостен древногръцки монументален комплекс, съществуващ в наши дни. Храмовете му са приютявали множество цивилизации и са осъществявали различни функции. Съвършеният ансамбъл е бил от особено религиозно и културно значение в древна Елада, а днес се е превърнал в символ на съвременна Гърция.

Акрополът е изумителен образец за използване на природните дадености в създаването на архитектура.

Създаден върху плосък скален връх, разположен на приблизително 156 м над морското равнище, той е отлично адаптиран към околното обкръжение.  Композицията от перфектно балансирани масивни структури създава величествен пейзаж, извисяващ се над града. Серията архитектурни шедьоври, датираща от 5в.пр.н.е.,  е съставена от Партенона, Пропилеите, храмът на Атина Нике и Ерехтейон. Съдбата на комплекса е била многократно под въпрос, подложена на сериозни изпитания, нашествия и грабежи.

В наши дни Акрополът в Атина е един от най-посещаваните храмови комплекси в света. Съществуването на обект от такова значение предполага адекватна интервенция за съхраняването и насочването на интереса към него. Освен грижа за консервацията му, той заслужава впечатляващ музей, който да приюти и покаже многобройните древногръцки експонати. Само така дълга към културното наследство на страната може да бъде изпълнен  – показвайки Древността като част от живота на съвременна Гърция.

След десетки години на планиране и безуспешни опити за адекватен проект и изграждане, Гърция най-накрая получава своя модерен музей. Изпълнявайки дълга към културното наследство на страната, гърците създават впечатляващата сграда, достоен носител на знание за славното минало.

Новият Музей на Акропола е отворен за посетители през лятото на 2009 г. Трите основни задачи, които са заложени в концепцията по изграждането му, са директна визуална връзка с Акропола, достатъчно големи изложбени пространства, които да съхранят скулпторите от Партенона в тяхната цялост, както и осъществяване на адекватна връзка с археологическите разкопки, с които е изпъстрена зоната.

Едно от най-големите предизвикателства за начало на успешната реализация е намирането на подходящо място за строителство. Възможностите са ограничени поради съществуващото положение. Разрушаване на съществуващи сгради е силно непрепоръчително. Освен това е необходим значителен по размери парцел, а възможните места са неподходящи поради концентрацията на археологически разкопки. В крайна сметка, е открито решение – музеят интегрира културния пласт в ядрото на сградата. Тя е носена от над сто колони, които създават усещане за „плаваща“ сграда. Въпросните колони осигуряват убежище на разкопките и дават основа на огромната сграда. Тя е с площ от 25 000 м² , като 14 000 м² са заети от изложбени пространства.

Новият музей на Акропола се намира само на 300 м южно от мегалитния комплекс и осъществява визулен контакт, разказвайки историята си на два фронта – ниския свят на Атина през  21 в отправя поглед към историята на едни от най-важните гръцки светилища.

Окачената стъклена фасада открива невероятна гледка към свещения хълм, а скулпторите са обърнали поглед към първоначания си дом.

Интересна е и зрителната комуникация вън-вътре в обемите на музея. Тя не е осъществена единствено по посока на Акрополиса, а и към това, което се намира под музея. Разкопките са не просто интегрирани в сградата, но и са показани чрез остъкляване на части от пода, както и чрез отвори в него.

Първото ниво преминава към следващото с плавен наклон, който цели в известна степен да създаде илюзия за изкачването на свещения хълм на Акропола. Там са показани находки от светилищата и предмети, характерни за бита от различни исторически епохи. Следва Архаичната галерия, която представя впечатляваща колекция от скулпторите, намиращи се в първите храмове на Акропола.

Като един от най-посещаваните паметници в света, Партенона е смисловата кулминация в разказаната история. Галерията, посветена на него, е изцяло остъклена и предоставя 360-градусова гледка към Акропола и останалата част от Атина. Тя е завъртяна на 23° от останалата част на сградата. Правоъгълно ядро с ориентацията и размерите на ядрото на Партенона пресъздава запазените архитектурни фризове и определя цялостната структура на музея. Така конструкцията се превръща не само в носещ елемент, а в акцент, разгръщащ идеята на архитектите. Стоманените колони в стъклената галерия са същия брой като тези на Партенона. Между тях са изложени метопи – релефи, показващи сюжети от гръцката митология.

Галерията на Партенона впечатлява със своята въздушност. Изчистеното решение залага на естествената светлина и семплите материали. В трите нива на музея се наблюдава прогресия в осветеността при изкачване – колкото се доближаваме до боговете, толкова повече е и слънчевата светлина.

Музеите са едно от най-деликатните за проектиране пространства, защото на първо място пресъздават усещане, а не функция.

Задачата на архитекта е да разгърне потенциала на експозицията чрез умело боравене с материали, светлина, обеми и цветове. Пространствата трябва да бъдат категорични и осмислени без да са натрапчиви. Те действат като фон и като такъв трябва да акцентират върху експонатите и да подчертаят тяхната значимост. Нотката на умереност и изчистеност са задължителни, защото изложбата е в центъра на събитията, а не сградата като такава. Изразните средства на архитектурата не трябва да доминират, а единствено да допълват и разгръщат потенциала на експозицията.

Пространството на музея е пространство-пауза. И докато е в състояние да ти въздейства, архитектурата е осъществила задачата си.