През октомври тази година в Маракеш, Мароко отвори врати вторият музей, посветен на Ив Сен Лоран. Той включва над 20 000 експоната, свързани с творчеството на прочутия дизайнер. Сградата е проектирана от френското архитектурно студио КО, което е почерпило вдъхновение от архивите на дизайнера. Според Archdaily:

Студиото е било „грабнато от криви, вървящи до прави линии; от последователността между деликатни и дръзки форми.“

Програмата на сградата включва много функции – постоянна и временна изложба, лекционна зала със 130 посетителски места, книжарница, кафене-ресторант с тераса и библиотека.

1.Вход 2.Главна зала 3.Постоянна изложба 4.Временна изложба 5.Книжарница 6.Галерия 7.Кафене 8.Фоайе 9.Лекционна зала | Image © 2016 Studio KO

На посетителя е оставена голяма възможност за интерпретация на архитектурата на сградата. Редуват се кубични и заоблени обеми, които „превеждат“ идеята за криви и прави линии на триизмерен архитектурен език. Материалите, вложени в обекта, подчертават безупречното изпълнение на лаконичния детайл. Ясно дефинирани са долната и горната част на фасадната стена, като първата е завършена с каменна облицовка, а втората – с теракотени тухли, подредени в различни превръзки. Месинговият обков на бордовете и входната козирка добавят отблясъци в контакта на обемите с небето. Тухлената фасадна обвивка определено е елементът, който събужда най-много асоциации. Възможно е тя да се разглежда като нишките на различни видове платове. Така наблюдателят добива семплата и донякъде твърде директна представа за сградата като обект на висшата мода –  дреха с различни, зашити заедно материали и завършена с блестящи аксесоари.

Image © Nicolas Mathéus

Почерпил ли е архитектът вдъхновение от контекста, от средата, в която сградата е разположена?

Пиер Берже, дългогодишен бизнес и личен партньор на Ив Сен Лоран казва, че те са „открили“ Маракеш през 1966 г. и от тогава не са могли да го напуснат. Той твърди, че градът дълбоко е повлиял на работата на известния дизайнер, особено при боравенето му с цветовете. Фасадата на сградата също показва умела употреба на палитра – пясъчното розово и тухленото червено създават усещането за сух климат, пустинност. Тухлената зидария препраща към арабеските и калените тухли в мароканската архитектура, а кръглото пространство пред входа напомня за вътрешните дворове в арабската архитектура.

Image © Nicolas Mathéus

В съвременното архитектурно творчество по-често се срещат решения, в които правият ъгъл доминира, а дъгите се избягват. За отправна точка на формообразуването на музея Ив Сен Лоран определено може да бъде посочен архитектурният модернизъм от 20-те и 30-те години на миналия век. Сградата може да бъде сравнена с проектираната от арх. Лудвиг Мис ван дер Рое Вила Тугендхат, завършена в 1930-та година в Бърно, Чехия. В решението на плана и обемите на сградата се появява кривата като акцент в интериора и екстериора, което е характерен белег за архитектурата на модернизма.

Вила Тугендхат | Image courtesy of tugendhat.eu

Тук не може да не бъде подчертан коренът на думите мода и модернизъм, а именно мод (лат. modus – вид, начин, способ, леснина, норма).

От друга страна, появата на кръгло пространство в сграда с изявени правоъгълни обеми създава конфликтни зони в разпределението, като например тесните и нехарактерни пространства в главната зала. Кръглият вътрешен двор е междинна зона, която приканва посетителя да бъде „обграден“ от сградата, преди да бъде допуснат в нея. Този похват е в същината си режисура на пространството, чрез което се опитва да се внуши определено усещане на наблюдателя. Той е и силно характерен за постмодернистичната архитектура, която започва да се развива през 60-те години на миналия век.

Сони Билдинг в Ню Йорк. Покривът е признак на постмодернизма. | Image courtesy of David Shankbone

Как тогава може да бъде дефинирана тази сграда?

Тя не може да бъде погледната само като архитектурен обект. Тя е връзка между архитектура и висша мода – дръзка, категорична, лаконична, контекстуална, луксозна и еклектична (в добрия смисъл на думата).

Image © Nicolas Mathéus

Музейната сграда черпи вдъхновение от миналото, но ни представя и един съвременен и подходящ поглед към архитектурата, която се дефинира от контекста. В обществото ни съществува дебатът, че културата ни започва да се изчерпва, че повтаряме миналото и не можем да изобретим нищо ново. Но няма ново без старо, няма минало без бъдеще, както няма и прави без криви.

Повече за един друг подход към музейната архитектура можете да прочетете тук.

Cover photo © Nicolas Mathéus

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Фибран представят правилното общуването в бизнеса

Първият модул на Академия Лидерите за 2018 г. започна с гостуването на „Фибран България“ А…