Създаването на фотографията през 19-ти век бележи началото на нов тип комуникация между зрителя и пространството. Тя е новият език за превод на триизмерното в двуизмерно. Оказва се , че този тип визуалната репрезентация добива такава популярност, че на практика завзема почти напълно контрола върху възприятието ни за материалната среда. Архитектурата е първият и най-често срещан протагонист в историята на фотографията. Диалогът между двете дисциплини се развива и изражда в такава симбиоза, че днес не сме сигурни дали строим за хората или „за пред камерата“.

Източник: https://www.yatzer.com

Всичко започва с Жозеф Ниепс и неговата първа успешна снимка, направена през 1826г. Тя е на градския пейзаж, който френския изобретател заснема от прозореца на дома си. Първият градски силует, който случайно въвлича и две човешки фигури, е заснет през 1838г. от Louis Daguerre и носи името „A Paris Street scene”. Първите два мига от време откраднати и отпечатани на хартия отнасят в бъдещето спомена за два града. Уличните сцени са и до днес един от най-интригуващите обекти за фотографите.

Източник: https://www.widewalls.ch

Кога обаче фотографията започва да представлява интерес за архитектите?

Посредством фотографията градовете се превръщат в обект, в композиран момент от вечността. За да наблюдаваме силуета, трябва да се отдалечим, да подберем правилния ъгъл, удачната светлина, трябва да „хванем“ интригата. Не всяко място, подходящо за живеене, е подходящо за снимане. Снимките създават от градовете маркетингов продукт. Лесно можем да се влюбим в Париж без никога да сме го посещавали, само наблюдавайки великолепните пощенски картички, които изтъкват най-красивите му перспективи. Фотографията приласкава и продава. Сградите постепенно са изправени пред ново предизвикателство, не само височината, композицията и материалите ги отличават, сега те трябва да се състезават и по „фотогеничност“.

Източник: http://finefooddude.com

Снимките не винаги се „улавят“, те се и „създават“ – фотографията е активен процес. Когато снимаме, не просто пресъздаваме реалността, ами акцентираме върху нещо специфично, изменяме реалността, така, както искаме да я видим. В своята креативна и разказвателна природа се преплитат архитектурата и фотографията. През 60-те години на миналия век архитектурните снимки служат не просто за маркетинг, но и за пресъздаване на архитектурното послание. Много архитекти работят съвместно с фотографите си по пътя към изясняването на вложената в сградата си идея. Льо Корбюзие, Алдо Роси, Заха Хадид и други създават симбиотична връзка с фотографите, като превръщат съвместно архитектурната снимка в манифест на модернизма. От чиста реклама снимката се превръща в икономическа, политическа и културна репрезентация на модерността. Фотографиите на известната къща „Atelier of Ozenfant“ се считат за икони на новото архитектурно течение. Корбюзие сам твърди за любимия си фотограф Hervé, че е надарен с душа на архитект.

Източник: https://en.wikiarquitectura.com

Суровите градски пейзажи и дехуманизацията на пространствата, която се долавя от бляскавите снимки на „модернизма“, постепенно бива критикувана от обществото, което губи все повече връзката си с архитектурата. Артистичната колаборация между архитекти и фотографи създава студени и нехуманни пространства, които започват да напомнят на необитаеми скулптури.

Фотографията постепенно се обръща отново към хората. През 70-те години фотографите започват да търсят персонажите, обитаващи пространствата. Архитектурата се превръща отново в сцена на живота. Фотографи като Ed Ruscha, Bernd, Hilla Becher, Stephen Shore акцентират върху най-банални сгради, индустриални пейзажи, железници, улици, пълни с хора, и места с използвани предмети. Интересът към архитектурата е в обитанието й.

Източник: https://www.thisiscolossal.com

Историята на архитектурната фотография документира развитието на градовете и нашето възприятие за тях в точно определени интервали. Всеки един сниман момент е вече отминал, което е и най-ценното му качество.

Как да „хващаме“ момента и кои са някои от триковете за създаване на добра архитектурна снимка ще ви разкрием следващата седмица.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Концепции

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Тухли от фасове…
Няколко примера за иновативни „цигарени“ материали

Статистики сочат, че годишно произвеждаме над 1.2 милиона тона фасове. Разграждането им за…