Архитектура извън закона

Elisabethplatz (букв. елизабетински площад) е малък площад, разположен недалеч от сърцето на Мюнхен. На него има пазар, а от едната му страна – голяма електрическа подстанция от средата на миналия век. В наши дни вече не е необходимо толкова голямо пространство за реализирането на такъв тип сграда и е взето решението старата подстанция да бъде премахната, а на нейно място да се построи по-малка такава, заедно със сграда, която да помещава офиси и жилища.

Задачата се пада на студио Hild und K Architektur с ръководител арх. Андреас Хилд, който също така е и преподавател в Техническия университет в Мюнхен.

Архитектът смята, че проектите днес са много по-усложнени, отколкото преди.

Според него има два подхода към комплексността – да се мисли конкретно към всеки детайл или задачата да се усложнява цялостно.

Подход от втория вид има студиото при проектирането на електрическата подстанция на многофункционалния комплекс на Elisabethplatz. На визуализацията виждаме разположената вдясно подстанция с офисни помещения в горната си част, а вляво – новата жилищна сграда. Проектът се реализира поетапно и в момента е построена само подстанцията.

Визуализация на комплекса. Сградата вляво заема мястото на старата подстанция. | Image © fkn

При одобряването на проекта обаче изниква юридически конфликт – височината на бъдещата сграда се оспорва от съседите и проектът не отговаря на рамките, които трябва да бъдат спазени. Но строителството е належащо и преместването на подстанцията е необходимо.

В този момент решението на проектанта е, противно на разбирането за комплексността, сградата просто да бъде „отрязана“ дотам, докъдето законовата рамка я ограничава. В такъв случай, сградата, намираща се над тази височина остава извън закона. За добро или лошо, архитектите често биват творчески ограничени заради устройствените изисквания. Когато става въпрос за здравословна градска среда е коректно да се спазват определени норми, които да ограничават градоустройствените параметри. Често това може да бъде в конфликт с архитектурната идея, както е и в разглеждания случай. Понякога архитектурната идея не е толкова концептуална, колкото меркантилна и цели изпълването на максимална разгърната застроена площ, което е порочно и пречи на качественото обитаване и естетически издържаната среда (често срещано явление при сгради от строителния „бум“ у нас).

Горе вдясно проличава “кръпка” от бетон. Отново резултат от юридическа борба за застрояване. | Image courtesy of Hild und K Architektur.

Решението за „отрязването“ на трафопоста изглежда доста първично. Но то вероятно е много добре премислено от проектанта. Ефектът от него е получаването на своеобразни зъбери, напомнящи на стените на средновековна крепост. Може бини се вижда малко странно, но разглеждайки цялостно материалността и характера на сградата, както и контекста й, решението започва да изглежда по-логично. Естетиката на сградата е далеч по-претенциозна от тази на една подстанция и с това архитектът донякъде прекрачва неписаните закони на архитектурата. Вече сме приели, че утилитарна архитектура като тази трябва да работи с по-семпли форми и материали.

Архитектът създава провокация.

По този начин обаче той обръща внимание на дизайн, който ние доста често загърбваме и прави сградата достойна за привлекателен квартал в известен с високия си жизнен стандарт град. Безупречно излетият видим бетон, блестящите медни врати и решетки и ексцентричната визия на сградата я превръщат в своеобразно „бижу“. Интригуваща е и връзката на сградата с историческата архитектура на Мюнхен. Именно детайли като зъберите, вратите и решетките, както и проявения професионализъм в проектирането и изпълнението им, силно напомнят на архитектурата на баварския сецесион, интерпретирана по съвременен начин.

Дизайнът и материалите надхвърлят очакванията за утилитарна архитектура. | Image courtesy of Hild und K Architektur.

В решението на проекта си студиото двукратно се сблъсква с проблема на архитектурата извън закона – веднъж в конфликта й със закона и втори път в конфликта между уталитарността и естетиката. Сградата ни провокира и ни кара да се замислим кое решение пасва по-добре на нашата среда.

Cover photo courtesy of Hild und K Architektur.