Архитектура на диалога

Втората световна война се помни най-силно със жестокостите, които е провокирала. Шчечин е един от най-големите жертви на насилието в Полша от това време. До 1945 г. градът се е намирал в Германия, а след това внезапно е включен в полската територия. Това довежда до рязка смяна в състава на населението, нарушаване на социума и загуба на идентичността на града.

Площад „Solidarności“ (букв. „солидарност“) е бил забележителен квартал в града със своите представителни жилища и концертна зала. Вследствие на бомбардировки той престава да съществува и така се създава празнина в градската тъкан. Тя бива допълнително нарушена чрез въвеждането на транспортен възел. Този полуплощад се превръща в място за протести на работници през 1970 г., който бива брутално потушен. Ранените са множество, а 16 протестиращи са убити. Това превръща мястото в символ на битката за свобода.

Кадри от историята на площада | ArchDaily

През 2005 г. се построява паметник на жертвите, загинали по време на протеста, но това не се оказва достатъчно за болезнения спомен от случилото се. Впоследствие зоната става място на множество архитектурни намеси, а през 2014 г. концертната зала е заменена от нова филхармония. Сградата се превръща в символ на града и спечелва наградата „Мис ван дер Рое“ през 2015 г.

Решението, което стана обект на нашия интерес, печели Европейската награда за публични пространства през 2016 г. Това е центърът за диалог „Przełomy“ (букв. „пробиви“), посветен на историята на Шчечин. Според архитектите на сградата KWK Promes, идеята на сградата е да бъде скрита под земята, да създаде „архитектура на заден план“.

Формообразуване на пространството | ArchDaily

Архитектите се сблъскват с две противоречащи си понятия – застроен квартал и площадно пространство. Тяхната задача е да създадат хибрид, който създава усещането за характерното ключово застрояване на уличната линия, но и същевременно запазващ качествата на публично пространство. Заравнените части на площада остават пространство пред филхармонията и църквата, а плавните задигания оформят както музея, така и изкуствен хълм, който изолира площада от шумната улица.

Границата между архитектура и урбанизъм е размита.

Теренът, който се оформя от сградата, създава изключителна динамика. Единият от трите входа на центъра е всъщност рампа, която е издълбана в кривата на площада. Цялото изложбено пространство е подземно. Черното, което е доминиращо в интериора, цели да покаже случващото се в Полша през Втората световна война, както и останалите части от света. То позволява на наблюдателите да се фокусират върху определени обекти, докато се чувстват като в безкрайно пространство. Проектантите смесват чисто информативната изложба с изкуството, правейки я по-широко скроена и универсална.

Монолитност и ажурност, постигнати чрез трансформируемата фасада. | © Jakub Certowicz

След тази намеса в средата пространството, което преди е било посветено изцяло на историята, се превръща в място, атрактивно за съвременните обитатели. Освободената му от конвенционалната представа за сграда форма позволява на архитектите да изразяват своя отпечатък върху средата. Новообразуваният терен дава възможност за нова гледна точка, предоставя площадка за скейтбордисти, а през зимата – снежна пързалка. Въпреки спорното смесване на духа на мемориала с ежедневния живот, мястото все още отбелязва ежегодните събития с ветерани. То позволява съвместния живот между хора от различни възрасти и социални групи.

Интериорът на сградата създава усещане за безкрайост. | © Juliusz Sokołowski

Архитектура на заден план?

Идеята за скромна намеса на архитектите създава всъщност една знакова сграда, която преодолява границата между сграда и площадно пространство. Спокойствието на решението и контекстуалният подход на архитектите оформят място, което позволява на сегашните поколения да водят диалог с историята не само чрез създаването на сграда–паметник, но и чрез инкорпорирането на ежедневния живот в историческото място, запазвайки неговата идентичност.

Мястото започва да живее нов живот

Такава форма на архитектурен диалог все още не е позната у нас. Ние също разполагаме с много памет, която се опитваме да затрием и забравим. Но бягането от историята не е начинът, по който изграждаме един по-добър свят. Или поне една по-добра архитектура…