„Ние моделираме сградите и те моделират нас.“  Думите на известния британски политик Уинстън Чърчил са изречени преди почти 80 години, а актуалността им и днес се потвърждава от изследвания за начина, по който си взаимодействат сградите и хората. Невроархитектурата, или невроурбанизмът, са раздели на неврологията, които изследват влиянието на жилищната среда върху поведението и възприятията ни. Възможно ли е това, което ни заобикаля и е в интензивен контакт със сетивата ни, да не се отразява на психиката? Можем ли да твърдим, че пространството, цветовете, тъмнината, светлината и формите имат идентично влияние върху възприятията ни и следователно генерират еднакви усещания?

Кредото на невроархитектурата

Невроархитектурата приема, че околната среда има пряко влияние върху най-примитивните модели на функциониране на мозъка, които функционират извън съзнателното възприятие. Следователно е възможно създаването на среди, които могат да стимулират или потискат някои от тези модели, в зависимост от предназначението на въпросното пространство. Което пък означава, че архитектите, използвайки приложна неврология, могат да проектират с конкретна цел да повлияят на човешкото поведение, дори и това, което е извън съзнателното възприятие и контрол. Средата може да депресира или вдъхновява, да влияе негативно или позитивно.

Морален казус и архитектура

В края на 18 век британският философ и юрист Джерами Бентам измисля проект за „идеалния затвор“, представляващ кръгла сграда, в която всички килии са разположени по окръжността и са видими от центъра, където трябва да се помещава охраната. През годините до днес, дизайнирането на затворническата среда е кауза за много архитекти. Редица изследвания документират как определени видове архитектура намаляват насилието в затворите и дори рецидивизма. Архитектите опитват да проектират така, че затворническите пространства да неутрализират най-лошите ни инстинкти и да подпомагат рехабилитацията. Граждански инициативи, организации за правата на човека и многобройни дела, водени от затворници, са в основата на десетилетни обществени дебати по казуси с дизайна на затворническите помещения и по-конкретно килиите на осъдените на смърт и стаите, в които това наказание се превежда в изпълнение. Размерите, тъмните цветове, липсата на естествена светлина и стерилната обстановка, са в основата на критики и обвинения за дефицит на хуманност, изразен чрез средата, в която хора прекарват последните си дни, и допълнителната тежест, която тя оказва върху тях.

Цветове и влияние върху психиката

В свое проучване върху връзката между цветовете и психиката италиански учени от университетите в Болоня и Пиза изследват поведенчески модели на 433 студенти-доброволци, които в продължение на 13 месеца посещават шест идентични в архитектурно отношение сгради, различаващи се само в интериорните цветове. Данните показали категорични предпочитания към сини и зелени интериори и значителна връзка между спокойното настроение и синия цвят, който повлиявал позитивно и учебния процес.

Различният цвят на интериорите в проучването, източник снимка: www.frontiersin.org

И още от проучвания за влиянието на цветовете, включени в същото изследване: една и съща информация, поднесена с бели букви, по-често е възприемана като позитивна, отколкото когато е в черни; пребоядисването на решетките на полицейски арест от бледосиньо в розово не променило по никакъв начин нивата и честотата на агресията в отношенията полицаи-арестанти; ярките цветове категорично предизвикват позитивни емоции, а тъмните – негативни.

Архитектурата като пропаганда

Антропологът професор Гастон Гордило пише текст, озаглавен „Архитектурата като ефективно оръжие“, използвайки спомените на главния архитект на Третия райх – Алберт Шпеер. В изследването се говори за обсесията на Хитлер да построи най-голямата монументална структура в света – Народна зала, с капацитет за 180 000 души и височина от 290 м (размери, позволяващи вътре да се побере Айфеловата кула).

Неосъществената Народна зала, източник снимка: www.archdaily.com

Започналият през 30-те години на 20 век (и недовършен) строеж на почти 500 метра висок Дворец на Съветите в Москва, с огромна статуя на Ленин на върха, по спомените на Шпеер, докарал Фюрера до апоплектичен бяс. Проектът за Народната зала също остава нереализиран. Мегаломанските архитектурни проекти са чиста проба символична пропагандна битка между двата режима.

Болничният дизайн и неговото въздействие

През деветнадесети век медицинската сестра Флорънс Найтингейл разработва теория за здравеопазването, в която откроява тишината, осветлението и дневната светлина като особено важни фактори за здравето и настроението на човека. Допълнителните разработки по темата през годините потвърждават значимостта на тези три елемента и установяват норми при проектирането на болнични сгради – максимален достъп на дневна светлина (при възможност и до естествена природна среда), шумоизолация и светли интериорни цветове.

Как, доколко и защо изградената от човека среда повлиява емоционалното и психическото му състояние е все още неизследвана докрай област в процеса към себеопознаването ни. Архитектурният дизайн според една от дефинициите е добавената стойност в изграденото, а тя, както знаем, може да бъде с положителен и отрицателен знак.


Водещо изображение: затворът Стейтънвил, Илинойс, САЩ, изграден по идеята на Джерами Бентам, източник снимка: www.prisonfellowship.org

 

 

 

 

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Ивайло Ганчев
Load More In Дизайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Гаражната врата, екипирана за всяко време
Вратата на вашия гараж работи на открито и всеки детайл е от значение

Гаражните врати са важен елемент от сградите – част от тяхното лице и тяхната сигурност. Е…