Архитектурното образование в България

Повечето от нас започват да търсят своята професия след като приключат средното си образование. Някои избират пътя на формалното обучение във висшите учебни заведения, а други – неформалното или директната реализация. Малка част от първите са тези, които се насочват към архитектурата. Въпреки че повечето хора са в досег с нея всеки ден, те нямат ясна представа какво би им дала тази специалност.

У нас има четири университета, от които студентите могат да получат диплома за образователно-квалификационна степен „магистър” с професионална квалификация „архитект”. Тя е едно от необходимите изисквания, за да може той пълноправно да практикува в България. В София това са Университет по архитектура, строителство и геодезия, Нов български университет и Висше строително училище „Любен Каравелов“, а във Варна – Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Приемът в тези висши училища се състои в различни по брой и вид изпити по рисуване и математика.

Какво не трябва да притеснява един кандидат-студент?

Сред обществеността е широко разпространено разбирането, че архитектите са хора, които са много добри в рисуването и математиката. Въпреки че тези качества са предимство, те не са от първа необходимост за работата на архитекта.

Пример за това е един от големите творци на модернизма – арх. Валтер Гропиус, който не се е справял добре с рисуването. Приемните изпити по математика в нашите университети са предизвикателство, но в самата архитектурна практика се работи основно с четирите вида прости математически действия. Това е в някаква степен проблем на висшето образование, защото художници и математици, а не архитекти избират кой да се обучава в тази професия.

Какво всъщност е архитектурата?

Въпреки че тя е един от най-старите занаяти в света, все още не съществува еднозначно и пълно определение за нея. Намира се между изкуството и науката и не включва само проектирането и изпълнението на сгради, а и планирането на цели области и държави, населени места, открити пространства като улици, площади, паркове и стига до конструиране на детайли или обзавеждане.

АРХИТЕКТУРАТА НЕ Е ЕКСТЕРИОРЕН ДИЗАЙН.

В работата си, архитектът не решава единствено въпроса за визията на сградата. Той трябва да има широк спектър от знания за всички сфери на човешката дейност. Архитектът определя това как един обект функционира и съвместно със строителните инженери решава конструктивните и техническите въпроси на сградите и съоръженията. Негова цел е да създаде баланс между функционалност, конструкция, икономичност и естетика.

Какво трябва да се вземе предвид за архитектурното образование?

В България то представлява 11 семестъра (5,5 години) интензивен учебен процес и включва палитра от различни дисциплини от „Стоманобетонни конструкции“ до „Философия“. Това цели да „посвети“ студентите в разнородни аспекти на човешката дейност с оглед тяхната бъдеща професия. Изучаването на тази специалност изисква не само много време за самоподготовка, а и средства за принтиране и оформяне на проекти, материали за макетиране и други.

ТРУДЪТ СИ ЗАСЛУЖАВА.

Архитектурата дава широк спектър от знания и е занаят, който може да бъде практикуван по целия свят. След като премине през всички предизвикателства на образованието, младият архитект се оказва способен да бъде не само проектант, а и урбанист, паркостроител, интериорен, графичен и продуктов дизайнер, преподавател, теоретик, макетист, ръководител, предприемач, участник в административния апарат, а в случая – автор. Възможностите са практически безброй. Дигитализацията в строителния процес например открива нови възможности за работа като визуализатор или софтуерен инженер, а тясното профилиране на професията създава кадри за отделните елементи на съоръженията, каквито са фасадните специалисти.

Ако някой се вълнува от функционирането на сградите и цялата ни заобикаляща среда, създадена от човека, то тогава архитектурата е подходящият за него занаят. Тя дава свободата на избор без да облича професията в определен стереотип.