Архитектурното образование на границата между университета и града

Арх. Николай Давидков е специалист с богат опит в разнообразни направления. Преподавател в УАСГ, ръководител на Студио ПроЖектиране, съосновател на Детска архитектурна работилница и архитектурно студио „Диагонали“, той дава живот на своите идеи с усет към експериментите и новаторството.

Срещам се с него в уютното ателие, където екипът му създава архитектура, за да ми разкаже малко повече за професионалния си път…

• Откъде се зароди интересът Ви към преподаването по архитектура и развиването на периферните явления в него?

Често си мисля, че всичко, което ми се случва, е някакъв низ от случайности. Случайните срещи с хора на определени позиции са отклонявали моя ясно конфигуриран (поне в моето съзнание) път на практикуващ архитект-проектант. През изминалите години създаването на сгради и продукти остава сегмента от архитектурата, който неизменно стои като приоритет пред мен. Интересни са ми всички фази на проектирането – от концептуалната до работната, дори физическото прототипиране и работата на обекта. Но в един определен момент в мен възникна интерес и към преподаването. Вероятно човекът, който в най-голяма степен ме е тласнал в тази посока, е арх. Павел Попов. Той е един от преподавателите, оставили значима следа в моето професионално развитие, наред с арх. Елка Рибарова, арх. Благо Вълков и арх. Георги Станишев – хора, които разкриха пред мен изключително широк спектър от разбирания за архитектурната теория и практика.

• Кога започнахте да преподавате?

Конкретният повод да започна беше една случайна среща с покойния вече арх. Лилян Делевски, който през 2003 г. буквално на тротоара пред университета ми каза: „Ники, защо не дойдеш да ми помагаш – трябват ми хонорувани преподаватели?“ Първият ми опит беше в дисциплината Изобразителни средства, което се оказа доста трудна задача. Това беше едно ново начало за мен и не се чувствах достатъчно подготвен да преподавам, въпреки че вече имах известен опит като проектант.

Ако сега трябва да взема подобно решение, ще ми бъде много по-трудно, защото знам колко е трудно да се прави архитектура, а още по-трудно е да се преподава.

Снимка: Нина Кръстева | Източник: Студио ПроЖектиране

На следващата година арх. Попов, който по това време заместваше арх. Владимир Михов, ме покани да преподавам по Основи на архитектурното проектиране за един семестър. Срещата със студентите беше вълнуваща и интересна за мен, но за кратко – последваха няколко години интензивна работа в моето архитектурно ателие и завръщане отново към преподаването през 2009 г. С доверието и подкрепата на Владимир Михов се сбъдна една моя новопоявила се мечта – да преподавам по ОАП. Това беше дисциплина, от която имах изключително добри спомени от собствените си проекти и общуването с арх. Елка Рибарова. След няколко години в практиката бях добил увереност, че бих могъл да бъда полезен на студентите. Сега си давам сметка, че това е било наивно, защото да преподаваш на студенти от първи и втори курс и да ги преведеш от абстракцията до архитектурна задача, дори и малка по мащаб, е един много дълъг и труден път. В този етап на студентите им се изсипва огромно количество информация и е нормално те да се губят, особено сега, когато са заринати от всевъзможни източници.

Няма еднозначен подход към архитектурното образование, а работата с всеки студент изисква индивидуално отношение. Въпреки това от година на година сякаш ми става по-ясно какво трябва да се преподава в първи и втори курс. От прочетеното по темата и опита, който придобих като редовен преподавател, разбирам колко е важно да бъде осъществяван плавен преход от средното към архитектурното образование. Това е етап с ключово значение, през който студентите по архитектура конструират своя индивидуален път и осъзнават многоплановата същност на архитектурата. Интересно ми е да преподавам, защото младите мотивирани хора ме карат да уча повече за различните страни на архитектурата.

От дистанцията на времето мога да кажа, че периодът, в който преподавам интензивно – от 2009 г. насам, е най-продуктивният и осъзнат в професионалния ми път. Търся баланс между рационалното и интуитивното в мен и се опитвам да теоретизирам в процеса на реално проектиране.

Снимка: Цветомир Джерманов | Източник: Студио ПроЖектиране

• С какво е важно споделеното работно пространство за целите на архитектурното образование?

Осъзнах необходимост от такива пространства още като студент. Тогава от факултета отпуснаха една зала за самоподготовка и около 20-25 човека имахме шанса да използваме персонални работни места, работейки в университета.

Според мен студентите трябва да имат възможност да работят в университета 24 часа, а когато се приберат вкъщи – да си почиват, да четат, да се забавляват. Това е особено важно за студентите от първи, втори и трети курс – времето, в което те изграждат базата на своята професионална подготовка.

• Кога и как се достигна до създаването на Студио ПроЖектиране?

Не мога да отговоря с едно изречение на този въпрос, защото създаването на Прожектиране е процес, а не единично събитие. Идеята за създаване на споделено пространство възникна още щом започнах да преподавам. Бях убеден, че то е необходимо и започнах да търся такава възможност за студентите. Почти по същото време Делчо и Валери от Трансформатори също търсеха подслон в университета. Бях в постоянен контакт с тях, но те искаха да създадат място с контролиран достъп и ясно регламентиран режим на ползване. Тези принципни различия не позволиха да обединим усилията си, но се оказа, че е за добро, защото сега имаме две места – всяко със своята специфика и полза за студентите, университета и града. Сега Трансформатори и ПроЖектиране си помагат и партнират, а студенти, които започват да работят при нас, постепенно разширяват своите интереси и отиват в  “Лаба”.

Снимка: Цветомир Джерманов | Източник: Студио ПроЖектиране

Това са естествените закони на периферията – там всеки се развива съобразно своите собствени избори.

През 2011 г. направихме първата практика по Основи на архитектурното проектиране по различен от стандартния начин. Стори ми се добра идея да разширим проучването на определен архитектурен обект и да експериментираме с реализация на нещо реално в мащаб 1:1. Предложената от мен програма беше приета от катедра „История и теория на архитектурата“, а заданието изискваше с n-брой палета да се изгради минимално пространство за обитаване от бездомник или място за работа на архитект. Целта беше да се достигне до екстремните параметри, които дават възможност да функционира една такава програма, но в същото време да е най-икономична от всяка една гледна точка. Независимо че не постигнахме желания резултат, за мен стана ясно, че студентите имат изключително силно желание да работят с материали и инструменти и да създават – те се забавляваха като деца, докато играеха с палетата.

Снимка: Цветомир Джерманов | Източник: Студио ПроЖектиране

От методическа гледна точка това беше един успешен експеримент за провеждане на жив проект.

През следващата година вече бях пълноправен член на катедрата, Трансформатори вече си имаха тяхна лаборатория и ни поканиха да проведем практиката там. Дадоха ни материали и ни помагаха с каквото могат. Голямата разлика от предходната година беше включването на двама току-що дипломирани архитекти, пълни с енергия и желание да творят – арх. Цветомир Джерманов и арх. Росина Шатърова. Те разшириха колосално хоризонта на практическата работилница. Тяхната професионална неопитност се компенсираше от интересен житейски опит и умения, които аз нямах. Младостта им скъси допълнително дистанцията със студентите и създаде възможно най-добрата атмосфера за работа. Бяхме се намерили и моментално заработихме като екип. По време на тази практика открихме пространството на  “Старата печатница” – сегашния дом на ПроЖектиране. В следващите месеци студиото започна да конструира своята платформа, събраха се достатъчен брой мотивирани студенти, които повярваха, че едно такова пространство ще бъде ценно за тях. И в началото на семестъра вече бяхме превърнали едно мръсно, мокро и неугледно пространство в място за работа, прожекции на филми и приятелски разговори.

Снимка: Цветомир Джерманов | Източник: Студио ПроЖектиране

Постепенно ПроЖектиране се превърна в медиатор и организатор на разнообразни образователни формати. Оказа се, че студиото може да се преобразява много успешно за най-различни сценарии. Там, където се намираме – на границата между университета и града, ние създаваме трибуна за всеки един творец, който би искал да сподели своя опит със студентите.

Снимка: Цветомир Джерманов | Източник: Студио ПроЖектиране

• Какво ще посъветвате току-що стартиралите първокурсници – къде е важно да фокусират вниманието си?

Пътят на архитекта е труден, но изпълнен с интересни превъплъщения. За мен той е нелинеен, променлив и пулсиращ в близки на архитектурата полета. Смятам, че всеки студент трябва персонално да се развива в своето образование. Това е особено важно за колегите в началния курс. Те идват от различни училища с различна подготовка.

Най-естественото, което един първокурсник може да направи, е да пречупи своите умения и интереси през призмата на архитектурата; да използва в максимална степен онова, което владее от „другия живот“ и едновременно с това да усвоява базовите знания и умения, необходими за архитекта. В този период е изключително важно да се отделя много време за скициране, правене на макети, експериментиране с различни материали и наблюдения на живота на града.

Това, което за мен е най-важно и си позволявам да съветвам студентите, на които преподавам, е да превърнат образованието си в забавление. Ако те изпитват удоволствие от това, което правят, независимо колко им е трудно, ако се забавляват и мечтаят, ще конфигурират успешно своя професионален път.