Всички ние не харесваме болниците. Няма човек, който би искал да влезе там, ако това не е крайно наложително. Причините да пристъпим в болнично заведение почти никога не са позитивни, което влияе и на емоционалното ни възприятие на пространството и създава неприятните асоциации, свързани с думата „болница“, загнездени в съзнанието ни. Не само функцията на здравните заведения обаче оказва травмиращ ефект върху психиката ни, но и самите пространства, помещаващи болните. Понякога предвидените за „оздравителни“ домове се превръщат в „разболяващи“. Често срещан, особено при възрастните пациенти, е паническият страх от постъпването в болница, влошаването на психическото здраве по време на престоя и дори достигането до състояние на деменция. При децата стресът от всяка болнична процедура е изключително висок и твърде травмиращ за невръстната психика. Бели стерилизирани помещения и коридори, писукащи машини, стаи, натъпкани с пациенти с разнородни диагнози, неразпознаваеми еднакви врати и коридори, изкуствена светлина и разхождащи се бели униформи – това е общата ни концепция за здравно заведение. Не е учудващо, че повечето хора предпочитат да боледуват вкъщи, отколкото да оздравяват в болница.

image: www.videoblocks.com

Болничната архитектура и интериор не са без значение в процеса на възстановяване на пациентите. Английският психолог и професор по архитектура Брайън Лоусън в своето изследване, наречено „Лекуваща архитектура“(Healing architecture), посочва множество фактори под контрола на архитектите, които могат да доведат до значителна промяна в благосъстоянието на пациентите, качеството им на живот по време на лечението, количеството необходими медикаменти за тях, проявяваната от тях агресия, безсънието и много други. Само с малко допълнителен капитал, вложен в осигуряването на  по-големи лични стаи с приспособима баня, по-големи прозорци за по-добър изглед, децентрализирани медицински станции, повече изкуство и обществено пространство, по-добри технически инсталации за управление на въздуха и съоръжения за контрол на шума и т.н., могат да се редуцират разходите по възстанвяването с до 20% годишно. Проучването изтъква някои основни параметри, към които би следвало да насочим вниманието си при проектирането на болнични пространства.

image: pinterest. com

Лично пространство, компания, достойнство

Пациентът трябва да има възможност за уединение, както и за общуване с другите пациенти, когато пожелае. Той трябва сам да има контрол върху личното си пространство. Това се отнася както за болничните стаи, така и за чакалните.

Гледки

Важна стъпка при хуманизирането на здравните заведения е осигуряването на гледки към външното пространство на болните, персонала и чакащите. Изследвания сочат за по-бързото възстановяване на пациенти, имащи досег до пряка слънчева светлина. Тя предизвиква химически процеси в тялото, които спомагат повдигането на имунната система. Естествената светлина и гледките навън са благотворни също за персонала и най-вече за хората, които чакат. Противно на това, те почти винаги биват пренебрегвани в дизайнерския процес. Стресът на тези, които очакват резултати за за близък човек, не е по-малък от този на болните. Гледките навън спомагат за освобождаване от тягостното чувство на предопределеност.

image: https://archpaper.com

Природа и външни пространства

Пациентите, както и персоналът не трябва да губят връзка с природата. Дори да е крайно невъзможна външна намеса, могат да се осигурят поне растения в интериора или картини с пейзажи.

image: pinterest.com

Комфорт и контрол

Би трябвало да се осигури не само комфорт на обитаемото пространство, но и контрол на пациентите върху този комфорт. Болните следва да могат да регулират светлината, топлината и шума на помещенията. Стресът, причинен от шума в болницата, оказва негативно влияние върху сърдечните показатели. Най-силна вреда върхо психическато състояние е усещането за безпомощност и постоянна зависимост от персонала. Архитектурната среда трябва да осигури на пациента способността той сам да се справи с проблемите в комфортната си зона.

Четимост на пространството

Основен проблем в болниците е затруднената ориентация в тях. Пациентът се чувства като в лабиринт, което засилва усещането за безизходица. Пространствата следва да се проектират в определена йерархия, като се отделят публично от лично, а входовете, коридорите и кабинетите да са ясно и различимо обозначени.

image: annegordondesign.com

Интериор

Вътрешните пространства на болниците обикновено са неприветливи поради стерилния си характер. Погрешното разбиране, че стаите трябва да създават усещането за безупречна чистота, лишава пространствата от хуманност. Болничните стаи, както и общи пространства би трябвало максимално да напомнят домашни условия, за да приветстват пациентите да се чувстват поне малко като у дома си. Препоръчително е стаите да са светли, големи, с разнообразни цветове и текстури. Включването на изкуство и природни елементи са също задължителна част от устройството на интериора.

image: pinterest. com

Удобства

Допълнителните екстри в интериора, които могат да забавляват болните при престоя им като телевизори и игри също би трябвало да бъдат предвидени, тъй като пациентите освен да се възстановяват, също така и живеят в болницата – понякога дори и за неопределен период.

Персонал

Честа архитектурна практика е пренебрегването на помещенията за персонала и поместването им в остатъчна и второкачествена част на сградата. Това обаче би следвало да се промени, взимайки предвид фактът, че емоционалното състояние на персонала е в основата на неговата ефективност.

image: http://waterlooarchitecture.com

Примери от света и у нас за успешни практики в болничната архитектура очаквайте следващата седмица.

Основни източници: Lawson, Bryan. Healing Architecture. 2002

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

БДЖ с нова премяна от ИКЕА
Инициативата Вагон турист и още свежи хрумки за нощни купета

ИКЕА и БДЖ се съюзиха това лято, за да превърнат пътя ни до морето в едно по-пъстро и прия…