SOFIA ARCHITECTURE WEEK 2011

1.11.2011 – 6.11.2011

Интервю с арх. Любо Георгиев

арх. Любо Георгиев

съдружник в de+ge architecten, Ротердам,

съкуратор на Sofia Architecture Week 2011

 Бихте ли разказали повече за събитието Sofia Architecture Week 2011?

Това ще е четвърто издание на Архитектурната седмица в София. Тази година са поканили за куратори мен и Ханс Ибелингс, който издава списание А10. Решихме след множество обсъждания и срещи темата тази година да бъде „Архитектура с неограничени възможности?” Заглавието е с въпросителна, като по този начин се питаме докъде могат да стигнат амбициите на архитектурата, доколко тя може да промени света, може ли да го спаси и ако може – по какъв начин? Искаме да тестваме практически връзката между общество и архитектура. Доколко архитектурата има значение за обществото и по какъв начин тя може да го придобие.

Кога ще се появят резултатите от студентските уъркшопи?

Днес следобед е журирането. Моят апел към всички висши училища, в които се преподава архитектура беше да организират уъркшоп по темата. Резултатите от тези работилници се журират от девет архитектурни студия. Събрали сме 66 проекта от 4 университета – Варненски свободен университет, ВСУ „Любен Каравелов”, НБУ, УАСГ. Единственият университет, който не успя да се организира навреме, беше Европейският политехнически университет в Перник.

Идеята ни беше да се допитаме до студентите какво искат да направят с архитектурата. Да научим повече за техните амбиции, намерения и стремежи. От една страна искахме да разберем къде виждат те възможностите на архитектурата, от друга – да направим връзка между академичния свят и бизнес света, да го кажем. Не, че ние сме измислили тази връзка, просто да създадем още една допирна точка между студенти и работодатели. Затова членовете на журито ще поканят на интервю поне един човек от отличените след архитектурната седмица.
А отговорът наистина на въпроса е, че те ще бъдат изложени през цялата седмица от първи до шести и ще има един момент в програмата, в който ще има презентация на тези проекти. Журито ще бъде там и ще каже няколко думи.

Освен изложбата за Чешкия архитектурен кубизъм какво предстои още да се открие преди първи ноември?

Идната седмица се откриват две изложби – „Берлин – фотографии на Герит Енгел” и „Невидима София”. Изложбата на Герит Енгел се организира с помощта на Гьоте институт и ще бъде изложена в едно ново пространство, наречено „+ това”. То е правено от ФУНКТ и се намира на ул. Марин Дринов 30. Всичката информация за събитията я има на страницата на SAW 2011. Другата изложба, „Невидима София”, е на студенти съвсем по собствена инициатива. Тя показва кадри, изображения от София, който обаче са извадени от контекста и вече стават естетически интересни като фотографии. Тя ще бъде показана в склада на ул. Бенковски.

Как дойде тази студентска инициатива за изложбата?

Те просто се свързаха с нас и ни предложиха. „Невидима София” е на двама души, които са екип и работят заедно.

Кое беше основното ядро студенти, участници в архитектурните работилниците?

Като брой, най-много участници имаше от УАСГ, защото от там са най-голямата част от студентите по архитектура. Но като активност всеки университет участваше пропорционално еднакво спрямо броя на своите студенти.

Как се организираха тези работилници?

За работилниците вече си беше наша инициатива. Идеята за свързване на архитектурни студия със студенти пък беше на Гергана Станчева, студентка в НБУ. Тя предложи да направим връзка между студенти, които по някакъв начин участват в архитектурната седмица и архитектурни бюра и просто аз реших да комбинирам тези две неща.

Четох един Ваш текст във Фейсбук, озаглавен „Провокатор на месеца”. Хареса ми в него Вашата позиция за творческите инициативи и подпомагането им. Ако може да разкажете повече за тези ваши идеи.

Този текст се появи на страницата на „Асоциация за развитие на София”, която е регистрирана като асоциация в обществена полза. Тя подготвя основно кандидатурата на София за европейска Столица на културата 2019 г. На сайта на асоциацията има рубрика провокатор на месеца, в която се публикуват текстове, с идеята да се насочи вниманието върху теми свързани с културата и кандидатурата на София.

Идеята ми беше, че всъщност тук се говори твърде много институционално, когато ще се раздават пари за нещо – било то европейски, държавни или общински. Нещата се приемат по някой път твърде много в административните рамки. А аз казвам в текста, че много от интересните неща в областта на изкуството и въобще културата се случват не в административните рамки и не в традиционно установените галерии, ами в места, които са току що създадени, на границата на едва издържащите или пък провокационни, с провокационно съдържание, на провокационни места, в трудни ситуации и т.н. Нито един авангард не е създаден от статуквото. В този смисъл исках да кажа, че освен подпомагане на установената култура (било то музеи и т.н.), която съм на мнение, че трябва да бъде подпомагана, трябва да бъдат отделени и пари за неочаквани неща – за неща, които няма как да ги предвидиш административно и да отделиш средства за някой си, който след две години ще направи нещо си по някакъв си план. То просто не се знае. Трябва да има някакви пари, които да могат в последния момент да се дават за неща, които в последния момент се решават. И по този начин да се стимулира култура, която не е програмирана. И не е институционално рамкирана и тепърва търси своята глътка въздух. Това може да се случва било то финансирайки самите хора, било то финансирайки места, където те могат да работят или излагат. Сега вече говорим за всякакви типове култура – изкуство, архитектура, литература, каквото и да е. И според мен много е важно държава, община, културни институции да стимулират подиумите, т.е. местата, където хората могат да се изразят. Според мен това е по ефективна система, отколкото да стимулираш конкретно човек по човек. Всъщност може би архитектурната седмица е добър пример за това как се създава платформа на която хората да се изразят.

Архитектура може ли да се появява неочаквано?

Идеи могат да се появяват.

Тъй като говорим за авангардни изяви, какво е мястото на архитектурата в такива спонтанни включвания в градската среда?

О, огромно е. Под архитектура аз разбирам по принцип заобикалящата ни среда. Архитектурата не е просто естетическо занимание затова какъв да е цветът на фасадата или каква да е декорацията. Тези неща са важни, но според мен това не е приоритет. Приоритет е как е организирано въобще пространството около нас. И в този смисъл има страшно много акции, които се правят моментно, моментално, изведнъж изникват и после изчезват, които са важни за градската среда. В този смисъл има архитектура, която се случва изведнъж, непредвидено. В България за щастие има дори и сдружения , които се занимават с това нещо – например Сдружение Плюс и Трансформатори. Други сдружения, като София 2020, събират идеи за столицата. Така че има вече такава прохождаща култура на активизъм, ако мога така да го нарека, спрямо градската среда, което е изключително важно.


Очаквате ли тазгодишното издание на Седмицата на архитектурата в София малко да подобри ритъма на подобни изяви и до следващата година да се случат още интересни събития? Между две архитектурни седмици може ли да се получи резонанс?

Идеята на архитектурната седмица е да направи някакво сътресение и след това да има и вторични трусове, които да заглъхват с времето. Имаме планове за неща които да се случват междувременно, но за сега те са на „Може би.” и „Защо не?”. Затова не мога да говоря сериозно за тях.

Бихте ли разказали повече, за участниците в Sofia Architecture Week 2011? Кои са лекторите от чужбина, България?

Имаме различни видове участници, тъй като насочеността на програмата е към различни целеви групи. Не искаме да се връзваме само с тясно определените млади архитекти или студенти. Искаме от една страна да се свържем с архитектите на средна възраст, всички членове на САБ и КАБ и т.н. Това са този тип архитекти, които не идват за съжаление на архитектурните седмици. Искаме да провокираме интереса и на други хора – хора които се занимават с градска среда, социолози, географи. С бизнеса искаме също да имаме по-добра връзка и с обществото като цяло. И в този смисъл за отделни теми имаме отделни участници.

Да кажем в най-архитектурно концентрирания смисъл имаме 11 лекции – 3 през седмицата и 8 в Събота. Всичко това го има в програмата. За тях идват хора от Европа, Америка. Българският лектор е Георги Станишев. Сред участниците са Щефан Генчулеско от Букурещ, студио Non Stop от Сараево, Феликс Клаус от Амстердам, Томас Конг, от Сингапур и Америка, Фриц Хаег – също от Америка, Алберто Яковони от Рим и т.н. Има ги като информация, няма смисъл да ги казвам. Но сме ги подбирали, това е интересното, по отношението им към способностите на архитектурата. Някои от тях се занимават да кажем с точно такъв активизъм. Фриц Хаег например – той едва ли не отглежда краставици в града и се занимава с градско земеделие и животновъдство. Той обръща внимание на това как работи града спрямо околната среда, и околната среда спрямо града. Архитекти като Феликс Клаус например или пък anC (Тереза Новаиш и Жорж Карвалю) от Португалия – те се занимават изключително само с добро строителство. Те са на принципът че един архитект просто трябва да разбира и да може да създаде една сграда, която да работи добре. Това са тези различни отношения спрямо амбицията докъде може да стигне архитектурата във взаимоотношенията с обществото.

Ще има ли дискусии между лекторите?

Да. Всъщност това е едно от основните неща в тази програма. Решихме да намалим дидактичния елемент и да увеличим интерактивния, затова почти всички участници, които идват за лекции или за изложби ги рециклираме, и ги използваме по два или три пъти било то в някой дебат, било като модератори, било като участници, било в някакви други събития. В програмата имаме 5 дебата за Неделя. Досега програмата беше 2 дена лекции. Решихме да е само 1 ден лекции, а пък вторият ден да е по-интерактивен и публиката да може да участва. Освен това през седмицата също имаме дискусии. Стремим се да направим програмата така, че много хора да могат да участват на различни нива. Всеки да си намери интереса и нивото, на което иска да се включи. Правим също и дискусии на тема архитектура и политика, които вече са ориентирани към разбира се и архитекти но и хора които се занимават с политика, медии, академици и т.н


Понеже програмата ви е разпръсната на много локации, къде какво може да се търси?

Това е основната ни локация с най-много събития (Perform Business Center). Имаме освен това около 9-10 други локации. Плюсът при повечето от тях еq че остават отворени или се отварят (както Чешкия Кубизъм, Невидима София, Берлин на Герит Енгел) преди първи ноември или остават отворени след шести ноември.

Нещо за финал ако искате да кажете на бъдещите посетители?

Искам да ги поканя да участват. Не само дойдат и да слушат, ами и да участват. Някои изложби също ще са интерактивни – човек може да напише нещо, да остави. Не е задължително да се излиза пред публика. По съвсем различни начини човек може да участва и аз много бих искал да видя такова едно участие – т.е това да не е: „Ние поднасяме нещо – изяжте го”, ами да седнем заедно на маса с публиката и да направим заедно нещата за които говорим.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Hobelix
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Пери България ЕООД

Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…