Тел Авив. Градът е основан през 1909 г. от евреи в покрайнините на Яфо, по времето на британския мандат в Палестина. С течение на времето той се разширява и по-старият град става негов квартал. Така през 1950 г. името му се променя на Тел Авив – Яфо.

Това, което е забележително за мястото е „белият град“. Това наименование се отнася за съвкупност от 4000 сгради, които са представители на ранния модернизъм в архитектурата и са предимно в бяло, откъдето идва и самото наименование. Основите на „белия град“ са поставени чрез градоустройствения план на шотландеца Патрик Гедес, който е започнат през 1925 г. и приет през 1929 г. Идеята му е да бъде град-градина. Той се развива предимно след 1933 г., когато четирима архитекти, последователи на школата „Баухаус“, емигрират от Германия в Палестина, тъй като школата бива затворена от нацисткия режим. Най-изявеният от тях е Арие Шарон.

Площад „Дизенгоф“ – един от градоустройствените акценти на Белия град | Photography: Rik Moran / Flâneurism

Сградите, намиращи се в „белия град“, имат специфични характеристики на модернистичната архитектура спрямо тези на подобните сгради в Европа. Идеите комбинират както принципите на Баухаус за форма, която следва функцията, семпъл детайл и проста геометрия, така и петте принципа на Льо Корбюзие за модерната архитектура. Налице е адаптиране на принципите към конкретните условия:

В първия принцип за опорите Льо Корбюзие разделя носещите елементи от неносещите и решава конструкцията като скелет от стоманобетонни стълбове и греди. Чрез стълбовете сградата се отделя от земята и се защитава от влагата. Във вила Савоа в Поаси той използва пространството на терена за обслужващи помещения, а в Тел Авив тези пространства се използват за сянка и място за игра на децата.

Вторият принцип решава покривите като градини. Вместо скатен покрив се използва плосък. По този начин той се използва като етаж за градина и разходка. Това много добре се е вписало в климата на Тел Авив, където хората прекарват немалко време на открито. Сградите се решават често с балкони на всеки етаж, всеки от които прави сянка на този отдолу. Така се дава възможност на обитателите да усетят средиземноморския вятър.

Домът „Рабински“. Озеленяването по терасите е характерна гледка. | Photo source: Avishai Teicher

Третият принцип за свободна планова композиция също се спазва, тъй като при използването на система от носещи колони и греди стените и помещенията могат да заемат различни места в решението.

Принципът за дълги лентовидни прозорци по цялата дължина на помещенията се преработва, за да отговори на изискванията на климата в Тел Авив. Прозорците се решават като малки, хоризонтални отвори, тъй като там хората се стремят да избягват твърде дългия престой на слънце и се крият от директната слънчева светлина. Свикнали са стените им да са дебели, а прозорците малки, за да може в жилищата им да бъде прохладно.

Петият принцип за свободно изграждане на фасадата също бива приложен. Фасадите на сградите са решени с проста геометрия и отворите са разположени така че да спазват принципите на абстрактната композиция. Забележителни са прозорците тип „термометър“, които са продълговати и тънки и преминават през няколко етажа.

Решенията на архитектите показват изключителна гъвкавост в проектирането. Това е показателно за уменията на тези творци, които не само са използвали добрите практики, на които са ги обучавали, но са се научили и да ги прилагат в контекст, различен от оригиналния. Днес често се случва да се сблъскваме с проблема, в който решения от различни места директно се взимат и не съумяват да работят по същия начин, просто защото условията са различни.

Домът „Шломо Яфе“, днес музей „Баухаус“ | Photography: Rik Moran / Flâneurism

Белият град е един от основните „брандове“, чрез които Тел Авив се представя пред световната общност. Групата от сгради е обявена за световно културно наследство от ЮНЕСКО през 2003 г. Неговата стойност наистина е изключителна, но подчертаването на значимостта му поставя пред нас други въпроси – например дали по този начин не се обръща повече внимание на града, който е възникнал след Яфо? И дали така не се неглижират останалите части на Тел Авив, които също разполагат със свой собствен характер и значимост?

Cover photography: Rik Moran / Flâneurism

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…