Skip to main content
search

Днес честваме светлия български празник  24-ти май. Това е денят, в който отдаваме почит на най-значимите белези на българската народност – просветата, писмеността и културата. Делото на Светите братя Кирил и Методий е една от най-големите причини за национална гордост. Те са дали първо на българите, след това и на много други народи писменост, с която можем да увековечим нашите мисли, чувства, идеи и виждания.

Този подвиг остава завинаги жив – във всяка буква, всяка дума и всеки ред.

Как българското слово и култура са се съхранили през вековете?

По случай 6-ти май коментирахме формирането на Военните клубове като важни обекти за развитието на културата в градовете след Освобождението. Днес ще се върнем по-назад във времето – тогава, когато се заражда идеята за нейното пробуждане. В тази връзка, ще проследим възникването и развитието на тези сгради, които са се формирали като основни културно-просветни средища по нашите земи. Читалищата възникват по време на Възраждането като уникално българско явление и целят пробуждането на точно тези национални символи и благодетели. Оттогава до днес те са преки пазители на нашата писменост и култура.

Читалищна библиотека. Снимка: www.aura-bg.com

Какво е читалище?

Читалището е първата българска културна институция.

То комбинира в същността си всички дейности, които съхраняват, обогатяват и предават през поколенията българската просвета и култура. Думата „читалище” буквално означава „място за четене“. Това е и виждането на първите инициатори на тази идея. Впоследствие от читални те се превръщат в просветни и културни средища. Читалищата стават и първите граждански организации, които осигуряват равно участие и всеобщ достъп до услуги на всички членове на обществото, като така стимулират и развиват и техните социални взаимоотношения. Читалището като характерна българска институция преминава през всички промени на обществото ни и се развива според потребностите на нашето време.

Читалището в Копривщица. Снимка: www.koprivshtitsa-surdulica.com

Как са възникнали?

Читалищата стават отражение на желанието за пробуждане на характерните за националната идентичност белези по време на Възраждането. Те възникват като резултат на самодейна инициатива на по-заможните и образовани членове на тогавашното българско общество.

През 1856 г. в Свищов се формира първото подобно средище.

През същата година се учредяват читалищата в Лом и Шумен. Впоследствие идеята е заимствана навсякъде по българските земи. Между 1856 г. и 1869 г. тези институции наброяват около 30, а до Освобождението стават над 130. В дейността си читалищата започват да организират читални, библиотеки, неделни училища, музеи, стават база за развитие на театъра, музиката, разпространението на периодичния печат и на българската книжовност като цяло. Читалища се откриват и отвъд нашите земи – в Букурещ, Браила, Цариград. Там те играят огромна роля за развитието на културно-духовния живот на емигриралите българи.

Читалището в Лом. Снимка: www.womenmuseumbulgaria.com

Първоначално читалищата се помещават в съществуващи постройки. Впоследствие се инициира построяването на специални сгради с конкретна функция. Голяма част от тези сгради днес са забележителни образци на българската архитектура. Читалището в Копривщица пази белезите на възрожденската архитектура. Това в Шумен е първото „голямо и модерно читалищно здание“, построено след Освобождението и блести с впечатляваща архитектура.

В наши дни на територията на страната могат да се срещнат разнообразни читалищни сгради, носещи характеристики на различни архитектурни периоди. По-значимото в случая е не толкова пищността на тези сгради, а тяхната благородна и уникална функция.

Читалището в Шумен. Снимка: www.tourism-shumen.com

Читалищата днес

Днес читалищата на територията на страната наброяват 3600 и продължават да изпълняват дейност в полза на културните нужди на обществото.

В края на 2017 г. всички български читалища са вписани  в регистъра на ЮНЕСКО.

Описани са като центрове за съхраняване на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство. Аргументите за това международно признание се коренят във факта, че тези средища  успяват да останат живи обществени институции, в които националната култура се възпитава и предава през поколенията до наши дни.

Читалището в Самоков. Снимка: www.juliet.blog.bg

Дейността на читалищата успява да се нагоди и с промените на 21-ви век. В тях се съхраняват традициите, но същевременно с това се формират киносалони, компютърни кабинети, езикови и мултимедийни центрове, които да отговарят на съвременните нужди на обществото. Наблюдава се формиране на подобни читалищни институции и в чужбина  на места с концентрация на българско население. Тамошната им функция по-скоро наподобява тази по време на Възраждането – сплотяване на българското общество и съхранението на националната култура в среда, която е подвластна на чужди идеали.

Читалището в Свищов. Снимка: www.opoznai.bg

В нашия съвременен свят, подложен на множество влияния от западни народи и култури, читалищата, особено в малките населени места, играят ролята на средища, където се пазят уникални традиции. Там от стари на млади се предават вековни занаяти, песни, приказки, поверия, съхранява се връзката с българските корени. В основата на едно стабилно общество винаги стои опазването на нематериалните културни белези.

Пазете и ценете писмеността, използвайте я с уважение към нейните създатели. Чрез нея ние съхраняваме българската култура и национална идентичност.

Честит 24-ти май!

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu