Водата и архитектурата

Плитка, дълбока, бурна, спокойна, бистра и мътна – водата и многото й състояния могат да бъдат отнесени към всяка една сфера от човешкото творчество. Тя е както природен елемент и жизнен извор, така и стихия, която може сериозно да навреди. Тази нейна поетичност и функционалност позволява интерпретацията й в архитектурата по различни начини.

По отношение на градската среда, едни от най-облагодетелстваните населени места са тези, които разполагат с воден фронт. Било то река, море или океан, водният фронт винаги позволява на архитектурата да създаде градоустройствен акцент, той я подчертава и обогатява. В днешно време хората използват водоемите често за къпане. Освен това, ценността на водата като определящ функционален и естетически елемент е добре осъзната в архитектурата.

На приблизително 1700 км от София, в малкия датски град Фоборг се намира реализираната през 2014-та година пристанищна баня. Архитекти са JDS, URBAN AGENCY и CREO ARKITEKTER. Идеята на проекта е банята да бъде пресечна точка на различните аспекти на населеното място – култура, парк, водни спортове и къпане. Банята е образувана от един кей, който се разделя на четири и оформя своеобразен „пръстов“ план, в който всеки по-малък кей има отделна функция. Естетиката на обекта е пряко свързана с асоциацията за водата – обтекаема форма, наподобяваща вълни, въвеждането на синьото като цвят, създаването на идеята за обект, който няма константно състояние, а се променя постоянно.

Най-въздействащата страна на архитектурната идея е взаимодействието на сградата с водата.

Разликата във височината на кейовете създава не само визуална динамика, когато нивото на морската вода е ниско, а и също така позволява на водата да залива части от обекта, когато нивото е по-високо. Така, всъщност, оформя различен характер на сградата по различно време – понякога части от кейовете са напълно достъпни и приканват посетителя, понякога обаче, те са покрити от водата и подсъзнанието я възприема като преграда.

Пристанищната баня във Фоборг | Image courtesy of JDS Architects

Докато пристанищната баня на Фоборг е като разперена длан, която прекарва пръсти по повърхността на водата, то друг пример от архитектурното творчество буквално я грабва в шепата си. Музеят за модерно изкуство „Аструп Фернли“ в Осло, Норвегия, е проектиран от знаменития архитект Ренцо Пиано и е реализиран в периода 2010 – 2012г.. Той се състои от три основни крила – изложбена, административна и офисна част. Те са обединени от обща покривна структура, която използва пълноценно и слънчевата светлина.

Музеят „Аструп Фернли“ | Image © Nic Lehoux

Основен акцент в пространствената композиция е каналът, който се образува между трите крила на музея. Неговата насоченост играе ролята на цев, която се „прицелва“ между една от основните сгради на Осло – Кметството, и залива, който е една от основните дадености за оформянето на града. Отношението между посетителя и водата е оформено чрез по-голяма физическа дистанция. От двете страни на канала са разположени банкове, а на две места – мостове, които позволяват преминаване над водата. По-малки кейове дават възможност за достигане до по-ниско ниво, на което наблюдателят има директна връзка с водата. Подходът към нея в този обект е като към нещо сакрално. Водата на залива заобикаля сградата почти отвсякъде, но жестът на архитекта, в който той я пропуска и чрез нея разсича цялата архитектурна композиция, показва осъзнато отношение към водата като основен фактор в живота на града.

Доста често в ежедневието си подминаваме водата – било то пресичайки я бързо по някой мост или небрежно минавайки покрай езеро в някой парк. Често каналите наоколо са замърсени, неугледни, или пък твърде малки и не осъзнаваме техния потенциал. Ако обаче започнем да изследваме възможности за тяхното пълноценно използване, то със сигурност ще получим една много по-добра и здравословна урбанизирана среда.