Какво представлява АЕЦ „Белене“? Една възможност, един мащабен проект, свързан с много проблеми и въпросителни или една мечта? След броени дни, на 20-ти март, се навършват 37 години от избирането на площадка за атомната централа и едва сега се вижда възможност за реализацията на АЕЦ „Белене“.

Началото на един мащабен проект

Идеята за построяването се заражда през 1980г, паралел с АЕЦ „Козлодуй“ – в периода 1973-1982г., се изграждат трети и четвърти блок на централата; между 1980-1991г. – пети и шести блок. Площадката на АЕЦ „Белене“ е утвърдена на 20 март 1981 г. Изборът далеч не е случаен. Още през 70-те години са изследвани и проучвани близо 25 площадки в цялата страна. Разглежда се и възможността за разширяване на централата в Козлодуй. Проучените площадки включват първоначално 14бр. по поречието на река Дунав, 7бр. по крайбрежието на Черно море, а останалите се намират във вътрешността на страната. След първоначалните проучвания са избрани три площадки на река Дунав – тази на Белене, Вардим, Батин. Направени са огромен обем изследвания, на база на които е избрана Белене за строителството на новата атомна централа на България.

Разположение на площадката на АЕЦ „Белене“ (Снимка: ©www.myshared.ru)

Проблеми в зародиш

При изграждане на съоръжения от такъв мащаб, сгради и съоръжения от първа категория, се следи строго за устойчивостта на терена. Проверки се извършват не само за земетресения, но и за влошени метеорологични условия като торнадо и ураган. Проверяват се и индустриалните производства в околността, за да не се наруши дейността на централата при евентуални производствени аварии и взривове. Едно от притесненията по време на проучванията е, че площадката на АЕЦ Белене се намира на земетръсния район на Вранча.

Проектът АЕЦ „Белене““(Снимка: ©https://www.balkans.kp.ru)

За мястото на централата е разглеждана и дестинацията Резово. Там сеизмичността е с една от най-ниските стойности, което е важно за изграждането на подобно съоръжение. Прекалената посещаемост на Резово променя намеренията за строеж там. Проектът за АЕЦ „Белене“ се характеризира с висок сеизмичен риск. През 1983 г. руски учени след изследването на сеизмичността предлагат площадката да се изостави, но се взема решение изграждането да продължи, заради вложените средства за проучвания.  През 1984 г. в писмо от директора на Централната лаборатория по геодезия при Българската академия на науките  се казва:

„Има повече от 400 атомни централи, построени по света, и други 300 са в процес на строеж, но нито една от тях не се намира в толкова усложнена от сеизмична гледна точка ситуация, както АЕЦ „Белене“ (Георгиев, 1984).

Архив от разрушенията в Свищов, причинени от земетресението във Вранча през 1977г. (Снимка: ©https://dariknews.bg)

Против строежа на централата започва митинг през 1990г., който тръгва от Свищов и приключва на избраната площадка. Включват се български организации и граждани под лозунга „Не на Белене“. През 1990 г. е направено задълбочено проучване от група учени от БАН, които публикуват доклад, известен като „Бялата книга“. Той  потвърждава високия сеизмичен риск на площадката. Докладът представлява най-мащабното проучване в пет области – социално-икономическо и енергийно развитие, целесъобразност на изграждането на централата, техническият проект, сеизмичност на площадката, влияние на АЕЦ върху околната среда.  Учените не само изследват проблемите в изброените области, но и са анализирали подробно вариантите, съобразно с изискванията, за решенията на проблемите, свързани с изграждането на централата.

Развитието на проекта АЕЦ „Белене“

В периода между одобряването на площадката от  управляващото правителство през 1981г. до началото на строителните работи през 1987г. е подготвен технически проект за строежа на 4 блока. Между 1988 и 1990г. са извършени 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от оборудването. През 1990г. проектът е редуциран до два блока поради липсата на финансиране.

Архив по време на изграждането (Снимка: ©www.youtube.com)

Следващата година проектът е замразен, а пет години по-късно се правят опити да се възстанови, но високата му стойност води до неуспех. През 2004г. правителството взема решение да финализира строежа. Следващата година се обявява процедура за избор на изпълнител. Строителството е стартирало с няколко копки и е спирано няколко пъти. Дори разрушаването на старото оборудване е тържествено.

Една мечта

Ако се разходим из гр. Белене, ще видим спомена за една мечта – останали табели, лозунги, сградите, построени за работниците. Голяма част от жителите носят в сърцата си мащабната идея. Една година преди да бъдат положени основите на атомната централа е построено училище за ядрена енергетика. Днес основната специалност е изместена и са навлезли много съвременни специалности като „Икономическа информатика“ и „Икономика и мениджмънт“. Централата е шанс за развитие и за много работни места. За сравнение, средната заплата за област Враца за изминалата 2017г. според Националния статистически институт е една от високите за страната ни. Огромно влияние за това оказва АЕЦ „Козлодуй“.

Снимка: ©https://cont.ws/

Какво се случва днес?

Темата за второто атомно сърце не е затихвала още от момента на зараждането на идеята за нея. Развитие на процеса започва с Националната стратегия в областта на енергетиката от БАН. Днес оборудване има – складирано под навесите и дори инспектирано от Теменужка Петкова,  енергийният министър. То е на стойност 3 милиарда лева, което страната ни е закупила през 2006г. от  „Атомстройекспорт“ и е принудена да плати след решението на международния арбитраж през 2016г. България трябва да заплати 250 000 лв. след отказа на единствения участник в търга за консервиране на оборудването. Вариантите за бъдещето на АЕЦ „Белене“ трябва да бъдат изготвени до 30 юни от парламента. Министърът сподели, че има много голям интерес от най-голямата държавна ядрена китайска компания CNC.

Само времето ще покаже дали ще забие сърцето на втората ядрена централа в България.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Енергийна ефективност чрез дигитализация
Арх. инж. Климентин Чернев, управител на ALUKÖNIGSTAHL България

Как може дигитализацията да подобри ежедневното функциониране на една сграда? Всяка съврем…