Горещините и как архитектурата на миналото се е борила с тях

Вървите по улицата и усещате жегата освен от слънчевите лъчи, така и от асфалта, паветата, фасадите на сградите. Отчаяни, отваряте вратата на стара, административна сграда, в която отивате „по работа“ и встъпвайки усещате хладния въздух. Тогава отново започвате да дишате с цялото си тяло. Сърдитите летни бури и наводнения свършиха и отстъпват път на все по-силното слънце. С това и заобикалящата ни среда започва да се нагорещява все повече. Няколко картинки в туитърския профил @wrathofgnon с обяснения за архитектурата на миналото ни разказват за това как хората тогава са се справяли с горещините чрез нея – преди електричеството, вентилаторите и климатиците.

Картината на Леон Конье “Художникът в стаята си във вила Медичи в Рим”, 1817 г. показва човешка фигура в помещение с височина около 5 м. | Image: twitter.com | @wrathofgnon

Изображенията най-общо разказват за това как старата архитектура е разчитала предимно на големите височини на помещенията – често над 3 м (понякога и до 5 м), за да може горещият въздух да се издига нагоре. Така в някои от тях се получава разлика от около 4 градуса между пода и тавана. За ниските температури спомагат и по-дебелите стени, както и по-малките прозоречни отвори. Един от по-интригуващите примери е японската архитектура, където леките дървени конструкции позволяват множество и големи отвори, разположени осово. При отварянето на всички се получава това, което ние наричаме „течение“ на въздуха и съответно сградите се проветряват бързо и ефективно.

В България покривите са били изграждани с големи стрехи, така че да пропускат директна слънчева светлина през зимата, когато слънцето е ниско, и да не я допускат в помещенията през лятото, когато то е високо и сенките им закриват почти целия етаж. Чардакът – преливащото пространство между интериор и екстериор често е бил затворен с прозорци през зимата и отворен през лятото, където обитателите могат да се наслаждават на движението на въздуха и да „избягат“ от задушните помещения.

Трявна. Големите стрехи хвърлят големи сенки през летните месеци. Снимка: gezinotix.blogspot.com

Публикациите имат общ, критичен поглед към архитектурата на модернизма и казват, че тя уеднаквява строителството по целия свят и създава сгради, неподходящи за местния климат. Ако трябва да погледнем обективно, това не е лъжа – грешка на архитектурата от този период е разбирането, че едни и същи принципи на проектиране и строителство могат и трябва да бъдат прилагани по целия свят. От друга страна, архитектите от това време започват да проектират по-големи прозорци, по-ефирни и семпли конструкции и много по-лесни за поддръжка сгради. Така днес имаме помещения с много слънчева светлина – един от основните фактори за здравословно жилище, докато хладните и влажни помещения са по-скоро тези, които могат да ни разболеят.

Трудно е да си представим как днес, в офисните помещения с повече от 100 души, можем да разчитаме само на геометрията на сградите и стратегическото разполагане на нейните отвори. Особено за климата у нас важно сградите да създават комфортна среда за всички сезони. Правейки високи тавани за лятото, рискуваме да не можем да се стоплим през зимата и обратното. Именно затова продължаваме да търсим все по-нови технологии, с които да повишим изолационните качества на сградите, в които живеем, работим и се учим.