Градове със съзнание

След вековно технологично развитие и борба за иновативно надмощие на дизайнерите, като че ли архитектурата и градоустройството на XXI-ви век се опитват да се обърнат отново към хората и да ги попитат от какво всъщност имат нужда. Статистиката показва, че днес по-голямата част от половината население живее в градовете, а до 2050 г. се очаква този брой да нарасне до две трети. Темповете на заселване, разнообразието от активности и индивидуални потребности на това дигитално общество изправят градовете пред огромно предизвикателство. За справянето с нуждите на такава популация не е достатъчно само да подобрим ефективността на услугите. Редно е да използваме новите технологии за разбиране на индивидите, за създаване на преживявания и атмосфера в градовете, които да ни влияят положително както психически, така и физиологически. Това е и стремежът на съзнателния град.

Източник: https://www.boredart.com

„Могат ли улиците да усещат нашите потребности?“

Това е въпросът, който задават архитектът Итаи Палти и неврологът Моше Бар в своя „Манифест за Съзнателния град“ от 2015 г. Според тях посредством съвременните методи за анализ и обработка на информация като така наречените „big data“, „crowdsourcing“, design thinking, ¨the huss index¨, както и проучванията в неврологията и когнитивната психология, сме на прага на много по-мащабни изводи за това как хората възприемат средата си и как тя може да бъде по-здравословна за тях. Работи се в посока на бъдеще, в което с вградени в градовете сензори ще може да бъдем предупреждавани за задръствания и свободни паркоместа, дори обстановката ще се променя автоматично спрямо настроението ни и ще ни предпазва от лошо време. Основните методи, които се използват за измерване на усещанията ни в града за момента са интервюта в реално време, мапинг на сензорите, GSR и ЕЕG технологии, които отчитат реакциите на кожата ни и емоционалното ни състояние в даден момент и много други. Не само моментното преживяване, но и поведението ще може да се анализира и стимулира на база достатъчно данни. Например градската среда може да върви в посока на създаване условия за учене посредством игра за децата извън училище или обособяването на места, които да подтикват към общуване в райони, където живеят самотни стари хора.

Източник: https://www.citylab.com

Как публичното пространство се възприема от хората?

То влияе на емоциите, възприятието на формите, психологическия комфорт и физическото здраве. Несъзнателно ние постоянно анализираме околната среда чрез сетивата си. Например визуалните стимули доказано имат възстановителен ефект върху хората. Елементи, които са сложни и мистериозни за възприятие във визуалната среда предизвикват по-засилено любопитство и чувство на удоволствие, особено в познати ситуации, докато прикрити и забулени елементи могат да засилят усещането за престъпност на обстановката. В слухово отношение пък търсенето на природни звуци в градовете (като например шумоленето на вода) може да спомогне против натоварването от градския шум. Психическият комфорт се базира до голяма степен на пространствените характеристики като реда и организацията, разнообразието и сложността на формите, улеснената ориентация и мистерията, която стимулира любознателността ни.

Източник: http://www.medialeveragepro.net

Комфортът може да се тълкува като баланс между релаксация и стимулация.

Най-атрактивните градове се славят с няколко основни принципа на организация, които положително влияят върху психологическото равновесие у човека. Първият е подчинен на реда и симетрията. Необходима е логика и обозрима зависимост между градските елементи, като прекалената подреденост и повтаряемост могат да създадат усещане за извънземна и неприветлива обстановка. Затова редът трябва да е разнообразен. Друга важна характеристика е оживеността на улиците – човек има нужда да се чувства защитен от заобикалящото го човешко присъствие. Самотните отдалечени улици не са привлекателни и създават условия за престъпност и замърсяване. Градът трябва да е компактен, отдалечените една от друга самотни къщи не създават необходимите социални условия между хората, нито са природосъобразни. Много по-висок стандарт в социално отношение имат градовете с компактни сгради и преобладаващи площади.

Източник: http://gotravelaz.com

Освен оживени публични пространства и улици, понякога хората търсят малки китни улички, които да ги отведат „нанякъде“ незнайно накъде. Усещането да се изгубиш и откриеш пътя е необходимото чувство за откривателя, което градът може да предложи като своеобразна градска игра. Чувството за човешки мащаб е едно от най-основните, които спомагат психическото ни здраве, прекомерната височина на сградите намалява способността ни да ги възприемем и така създава у нас усещането, че бродим из извънземно враждебно пространство, несъизмеримо с нас. И макар тези принципи да са общочовешки, важно е да се разграничат различните етноси, народи и традиции при изграждането на градове и архитектура. „Погледът трябва да пътува“ – казва Даяна Вриланд. Ползата от опознаването на различното изгражда повече приемственост и стимулира креативността.

Източник: http://worldlandscapearchitect.com

На фона на тези най-общи принципи за психологически здравословна среда, методологиите, вървящи по пътя към „Градовете със съзнание“, могат да ни изненадат с много по-мащабни разработки за постоянно променящи се градове, осигуряващи най-подходящата среда за всеки един човек. Когнитивните процеси, повлияни от градската среда имат трайно влияние върху индивида, нацията и обществото, затова дизайнът трябва да си служи със съзнание. Както е казал Уинстън Чърчил: