Една от най-красивите гледки е градът нощем-тишината, осветените улици, спящите къщи. Представете си тази картина през деня – нарастващите градове, небостъргачи, задръствания, шум, замърсяване на въздуха.

Един от актуалните проблеми в столицата е високите нива на фини прахови частици.

Основните източници на прах са промишлеността, битовото отопление (изгарянето на твърди и течни горива), транспорта и енергетиката. Според изпълнителната агенция по околна среда средните дневни нива са 50 µg/m3 с допустими превишения от 35 пъти в годината, а средните годишни норми са 40 µg/m3 като не се допуска превишение. Столична община предложи решение за замърсяването от транспорта, което трябва да бъде гласувано на 25 януари 2018г. Мерките включват забрана за паркиране в части от София, частично спиране на движението на коли в дните с високи нива на замърсяване.

В България системно се превишават и двете норми. Това и причината през 2017г. ЕС да осъди страната ни за пренебрегването на качеството на атмосферния въздух, което според изследванията може да доведе до сериозни здравословни последици. Ако се огледаме, можем да открием същите проблеми и в световен мащаб.

Замърсяването на въздуха в София (Снимка: © https://dariknews.bg)

Но как да направим градовете си по-добри?

Градът Гент в Белгия дава решение на този въпрос. В центъра му не се допускат коли. По този начин се решават част от проблемите – замърсяването на въздуха, привлекателен туристически вид, алеи за велосипедисти. Това влияе благоприятно на  околната среда. Други градове в Белгия също предприемат мерки- ограничават дизеловите коли до 20км от центъра на града. Старите коли се допускат в градска среда след заплащане на такса. Сеул, Лондон, Осло и редица други градове също предприемат мерки за замърсяването на въздуха. Така се решават проблемите, свързани с транспорта.

С увеличаването на населението на градовете се строят нови квартали, нови пътни артерии, разширяват се границите. Нарастват и проблемите, свързани не само климатичните промени, но и със социалните. Начинът, по който строим градовете си, е израз на важните за нас принципи. Нека се запитаме дали нашите градове са за хората или за колите? А как може да променим начина, по който живеем?  Преустройствата на градовете са факт.

Един от примерите е Амстердам. Принципите са лесни. Широчината на улиците се стеснява – по този начин се освобождава повече пространство за велосипедни алеи, пешеходни тротоари. Пространството между тях се запълва с растителност – създава се връзка между околната среда и хората. Стесняването на пътното платно намалява скоростта, с която се движат колите. Улиците са малки, но комуникативни – по този начин се създава възможност за много алтернативни маршрути, с което се избягват задръствания.

„След 2000 г. на все повече места по света се появява това желание – градовете да са насочени повече към хората“ – казва датският урбанист Ян Геел.

Амстердам – преди и сега.

Пример за добра градска среда е ЧонЧинг в Китай. Градът е образуван от няколко квартала. Във всеки един от тях има пешеходен радиус около транспортен възел. Инвестирани са много средства за метро линии и автобусен транспорт. В центъра на града е обособена „зелена зона“, в която е забранен достъпът на коли.

ЧонЧинг – на снимката може да видим пешеходните радиуси и зелената зона,отбелязана в червено (Снимка: © www.youtube.com)

Архитекти и урбанисти се опитват да създават хармония между природата и градската среда от векове. Древните гърци създават планове на град, наречен „Градът на Здравето“. Може да открием такива идеи и в „Градовете – градини“ на Айбанез Ер Хауърд. В тях той се придържа към принципите на връзка между заобикалящата ни среда и сградите, които строим.

Градът „Аркосанти“ на Паоло Солери преставлява една уникална биоклиматична архитектурна среда на север от Финикс. Неговата утопична идея изразява принципа на аркологията (синтез между архитектурата и екологията), който дава отговор на проблемите на градската цивилизация – замърсяване, изчерпване на ресурси и др.

Леярната от Градът „Аркосанти“ на Паоло Солери (Снимка: © http://arcosanti.org/)

Още един утопичен възглед може да открием в „Градът на победата“ на Орвилл Симпсън. Неговата идея за градовете са самостоятелни 102-етажни кули, свързани помежду си с релси.

Градът на победата (Снимка: © http://fishmech.info/www.victorycities.com/)

 

Градовете са като живи същества. Те растат, дишат и живеят. Ние сме част от тях. В миналото и настоящето съществуват много решения и утопични идеи за подобряване на градската среда, но от колко от тях се възползваме максимално?

Защо не създадем едни по-добри градове за нас – градове, които са в синхрон с природата?

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МУЗЕЯТ НА РОЗАТА
Да си поговорим за царицата на цветята на „Празника на розата“

„Празникът на розата“ е традиционен фестивал, който днес се чества в продължение на месец …