Тази година се провежда четвъртото издание на Архитектурното Триeнале в Лисабон. Фестивалът беше открит на 5 октомври и продължава до 12 декември 2016г. Фокусът е насочен към дискусия върху съвременните проявления на архитектурата и начина, по който обкръжащащият свят се трансформира. Главно действащо лице става не крайният резултат, а пътят до достигането му.

Архитектурата може да бъде обяснена само като се разгледат всички нейни аспекти – като се започне от естетика, обществени нагласи и явления и се достигне до технология , та дори и политика.

Тазгодишното издание на фестивала носи името „Форма на формата“. Тя приютява три временни изложби, като централно място заема тази с име „Строителна площадка“. Неин уредник е Андре Таварес.

Любопитното е, че строителната площадка е представена чрез откъси от филми, и то не какви да е, а стари анимации.

Представени са също доклади за условията на труд, фотографии и експонати, показващи нововъдения в строителните материали. Акцент преди всичко са усилията, костващи създаването на една сграда – това, което не е очевидно на пръв поглед. Придобиването на материалност е заключителната, но и най-важната част от един проект и в това се крие магията на създаването й.

Основна цел на всяка изложба е въздействието, което оказва на зрителите. Именно поради тази причина изразните средства могат да бъдат от най-различно естество. За да се вникне в същината на темата, в „Строителна площадка“ изключително успешно са използвани кратки откъси от любими анимационни филми от САЩ и СССР. Строителният процес е представен под формата на игра. Даден е повод да видим любимите си герои от детството по начин, по който никога преди не сме подозирали. Герои като Мики Маус и Олив Ойл спокойно се придвижват по движещи се стоманени колони, а в друг кадър персонажите с возят на бетонен панел, носен от кран. Очевидни са и разликите в конструктивните елементи, използвани в различните държави. Движенията напомнят на хореография – висящите стоманени греди и „летящите“ панели показват как строителният процес може да бъде разглеждан като симбиоза между технология и въображение. Създателите на инсталацията са Педро Алонсо и Хюго Палмарола.

„Трябва да избягаме от представата, че строителната площадка е мръсно място.“ – е казал Таварес по време на откриването на изложбата.

Историческата част на изложбата позволява кратък и ясен поглед върху темите и проблемите, които строителния процес генерира. Тя кани посетителите да надникнат отвъд крайния резултат и да проследят пътя до достигането му. Както формите на архитектурата определят организацията на строителната площадка, така и технологията и финансирането определят метода на производство. Дизайнът трябва да бъде съгласуван с конструкцията, а инвеститорът да определи крайните срокове.

Концепцията е това, което дава начало, но строителната площадка вдъхва живот на чертежите.

Взаимовръзките са това, което гради последващия резултат.

Следващия път ще погледнете ли по-внимателно какво се случва на строителната площадка?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Спомен за кината в Перник
Ще има ли отново миньорският град досег до седмото изкуство?

В края на миналата седмица ZaPernik съобщи, че голям МОЛ с 4 киносалона ще отвори врати в …