Image Courtesy of Carve
Шарено легло, бюро и библиотечка, килимче по средата на стаята. Люлка, пясъчник, катерушка. Това са нещата, които сме свикнали да си представяме, когато говорим за детска стая или детска площадка. 21-ви век е време, в което разглеждаме критично и преосмисляме подхода си към много аспекти от нашия живот. Може би едно от най-трудните неща е да бъдем адекватни в отношението си към децата, тяхната среда и възпитание. В известен смисъл, те са без глас, без мнение, без влияние – не защото нямат и не могат, а защото не им се позволява. Понякога си мислим за това какво ние сме очаквали от света, когато сме били малки, но питаме ли всъщност децата какво те биха искали да видят, усетят и почувстват?
Кога са щастливи малките?
Когато са здрави, обичани, уважавани и когато играят и общуват. Ще срещнем щастливите деца на детската площадка, където те развиват не само уменията си да общуват, но и въображението си.
Как да направим един по-добър свят за тях?
Когато им даваме възможност да творят. За тази цял трябва да излезем извън границите, които сме си поставили и да преосмислим пространствата, които отделяме за децата. Трябва не само да помислим какво сме искали като малки, защото например сме го видели някъде, а да вникнем в детското съзнание и да подадем онази малка доза въображение, която ще развие творческата мисъл и ще доведе до един разсъждаващ и градящ голям човек.
С кои инструменти бихме могли да оформим едно по-добро детско пространство?
Нека избягаме от мисълта, че една стая има четири стени, таван и под. Децата обичат тайните и мистериите, скришните кътчета, в които могат не само да играят, но и да отделят време за себе си. Една обикновена многоцветна мебел, макар и атрактивна, не може да предложи много възможности за игра, а именно това ние искаме да им предоставим.
Понякога минималистичното пространство служи като платно за тези, които вече имат много идеи за това как да изпълнят времето си с игра. Нека оставим една стена, на която да творят – да рисуват, да залепят стикери и магнити. Тъй като децата са по-малки и по размер от нас, имаме възможността да разделим пространството им на две по вертикала – да оформим стъпала, библиотеки, различни равнини и повърхности. Понякога дори една тънка стена би била достатъчна да раздели стаята както функционално – по дейности като сън, игра, учене, така и с обзавеждане, или пък ниши, в които може да се играе на криеница и да се оставят играчки.
Излизайки извън дома, не трябва да забравяме, че за децата са необходими достъпна среда, както и места, на които те могат да бъдат обгрижвани – заведения за хранене, тоалетни. Може би във всяка площадка трябва да добавяме по нещо ново. Дори и да не функционира така, както сме предложили, малките ще намерят начин да го използват и да се забавляват. Нека се опитаме да променим представата за пространството, като добавим наклонени плоскости, възможности за безопасно катерене, а защо не и вода? Можем дори да се обърнем към странните за нас днес площадки от епохата на бруталистичната архитектура и да ги превърнем в безопасни и интересни места за детска игра. Критично важно е да уважаваме мнението на децата, да разширяваме техния мироглед и да им даваме възможности да творят, така те ще направят едно по-добро настояще за нас и по-добро бъдеще за себе си.