Домове от тръби

През последните 8 години Хонконг е най-скъпият пазар за недвижими имоти в света. В момента цената на жилище е около 20 пъти по-висока от общия годишен доход на едно семейство. Това принуждава голям брой хора да обитават площ по-малка от 12м², което е равностойно на площта на едно стандартно паркомясто. Така наречените „килийни домове” са единствената алтернатива за милиони хора в Хонконг. Въпреки крайно нечовешките условия на живот, които предлагат, цените им се покачват ежегодно, достигайки 250 евро на месец.

Проблемът с недвижимите имоти в Хонконг е позната тема за всички, а причините, които се крият зад него често се обясняват с липсата на земя и високата гъстота на населението. Всъщност 75% от земята в Хонконг не е развита, а за жилищни сгради са отделени само 3.7%.

Проблемът не се корени в липсата на земя, а в погрешното ѝ управление.

Тя е изцяло собственост на държавата, която я отдава на концесия на големи инвеститори за период от 50 години. В момента Хонконг държи първата позиция в класацията за най-свободен пазар в света, като основна причина за това са крайно ниските данъци, а единственият начин държавата да бъде финансирана остават приходите, които получава от наемите на земя, които образуват 30% от общия ѝ доход.

Повечето инвеститори в недвижими имоти в Хонконг са богати китайски бизнесмени, които наддават огромни суми в надпреварата за частица от земята, а това след себе си носи високите цени на жилищата и наемите. Въпреки че правителството и инвеститорите са доволни от начина, по който функционира тази система, реалността за голяма част от хората е далеч от човешките условия на живот. Правителството няколкократно прави неуспешни опити за разрешаването на належащия проблем, но за да има генерална промяна трябва да бъдат направени реформи в цялостната икономическа политика на града. С увеличаването на влиянието на Китай върху живота в Хонконг и появата на още по-сериозни предизвикателства пред местните жители и управляващи е сигурно, че този проблем ще продължи да бъде на заден план.

Точно поради тази причина се появяват архитектурни предложения, които целят не толкова да разрешат проблема, колкото да се опитат да дадат алтернатива за хората, живеещи в най-тежки условия. През последните години са популярни капсулните жилища, които работят на принципа на капсулните хотели, за които ви бяхме разказали през миналата година. Скоро архитектът Джеймс Лоу се появи с ново предложение, което не само да замени мястото на „клетките”, но и да даде на хората по-достоен дом, който да им осигури поне минималните човешки нужди за пълноценен живот.

Дизайнът се базира на използването на канализационни тръби. Те са лесни за производство и транспортиране, а сглобяването и подреждането им ще се правят на място. Прототипът се състои от две съединени тръби с диаметър от 2.5 метра, който достига височината на една нормална стая. В едната тръба ще се помещават функциите на спалня, хол и работно пространство, а в другата – кухня, и баня с тоалетна. Тръбите завършват със стъкло в единия край, което ги свързва с външния свят и визуално уголемява пространството.  Предимството на това предложение е, че е изградено от продукт, който вече се произвежда промишлено.  Освен това, жилищата ще могат да бъдат наслагвани едно върху друго, което позволява и по-голяма гъвкавост и увеличаване на броя им при по-голямо търсене. Част от предложението е промеждутъците между сградите в града да бъдат запълвани с такива модули по този начин пространството ще бъде използвано по-ефективно.

Според архитекта изграждането на едно жилище би струвало към 12 500 евро, като това ще позволи отдаването им под наем за по-малко от 340 евро на месец. Като се вземе предвид, че средната цена на наемите в момента достига 1700 евро, тази цена ще се причислява към една от най-ниските на пазара. Като основна таргет група за тези домове се смятат младите хора с ниски доходи, които би трябвало да прекарат в жилищата около две години. Въпреки че новото предложение може да бъде сметнато за по-добра и по-хигиенична алтернатива на „килиите”, цената им все още остава по-висока с около 100 евро от най-евтините жилищни пространства в Хонконг. А те ще продължат да бъдат обитавани от най-бедното население.

Историята на хората живеещи в тежки нечовешки условия в един от икономически най-развитите метрополитни градове в света е дълга и се простира назад в годините. С увеличаването на влиянието на Китай, все повече хонконгчани искат да запазят своята идентичност и въпреки тежките условия на живот се вкопчват още по-силно в тази реалност. Точно при такива безизходни социални ситуации, за които икономиката и политиката не могат или не искат да дадат ефективно решение, архитектурата търси алтернативи за осигуряване на достоен живот за хората.

Проектът: jameslawcybertecture.com

Източник на данните: www.vox.com