Доц. д-р арх. Жеко Тилев е роден на 26.08.1950 година в Симеоновград. През 1969 завършва с отличие Строителния техникум в Стара Загора, а през 1974 гадина – с отличие специалност „Архитектура” в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, през 2008 – професор в Международната архитектурна академия.През 1987 г. получава научна степен доктор, през 1991 г. става доцент и специализира “Технология на архитектурата” в Архитектурния факултет в Рим. Владее френски и руски език писмено и говоримо. От 1995 г. е ръководител на катедра “Сградостроителство” в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия ( УАСГ). През 2002 г. основава „Тилев архитекти” ООД. Сред многобройните му проекти се нареждат Великият египетски музей – Египет (2003 ), Софийска градска художествена галерия (2000 ), Олимпийският комплекс в Инсбруг, Австрия с реконструкция на ски-шанцата (1991 ), Спортната зала „Армеец (2009 ) и други.

Какви бяха първоначалните проучвания за Спортната зала? Имахте ли опит в сферата?

-Да, разбира се. При всеки обект първоначалният опит е много важен. Само Господ, когато е сътворил човека не е имал първоначален опит и вижте какво се е получило. Но аз имах някакъв опит. Даже един от първите ми проекти беше проект за малка спортна зала в поделението, в което служех. Бях проектирал спортна зала за нуждите на поделението, за което дори имам награда от Добри Джуров, тогавашния министър на отбраната. След това съм правил няколко проекта за спортни зали и съоръжения, но не бяха реализирани. Имах обаче сериозен опит, защото в архитектурния факултет само в нашата катедра „Сградостроителство” се правят проекти на спортни зали в 5-ти курс преддипломни и 6-ти дипломни проекти. Аз като ръководител на по-голямата част на тези проекти бях натрупал сериозен опит. Разбира се, когато започна проектирането и в началото на разработването на идейния проект се наложи да се направи сериозно проучване. Така че съм използвал информация от съвременни чуждестранни примери. В никакъв случай не съм ползвал някакъв модел като прототип. Просто на базата на състоянието на проекта в дадения момент , при появяването на съответни проблеми, трябваше да се провери как те са решавани на едно или друго място с оглед на това ние да вземем най-правилното решение. Така че от една страна чуждестранният опит ни е давал аргументи и основания за нашите решения, от друга страна е бил предизвикателство, защото архитектът винаги се стреми да се пребори с тези, които са работили преди него . И той да направи своя проект, а не да повтори някои друг проект. Бих казал че в резултат на този опит първоначалният проект беше подобрен в някои аспекти. Например първото ниво беше задигнато с 50 см, за да може безпрепядствено автомобили, тирове, пожарни да влизат на игралното поле, което остановихме като едно предпочитано изискване за многофункципналното използване на залата. И сега това се оказва един много добър елемент, защото когато се оборудват сцени спокойно на нивото на полето могат да влязат всякакви превозни средства. Да маневрират, да се работи. Също така установих, че една ширина на трибуните, която принципно се приема за малка 85см е за предпочитане пред по-комфортната 90 см ширина на трибуните, защото тя осигурява други по-сериозни предимства. Така че първоначално ширината от 90 см, която заложихме с цел по-висок комфорт, наистина коригирахме на 85 см, което доведе до по-равномерно разпределение на люковете, до по-къси връзки и по-малки ширини на люковете. Ние сме се опитали да извлечем всичко, което можем да срещнем като положителен или отрицателен опит. Това, което ни направи впечатление в почти всички зали е, че обслужващият тракт е много притеснен. Ние преодоляхме проблема като развихме едно изцяло сутеренно ниво. И сега по отношение на съблекални, тренировъчни зали, технически помещения, специални помещения за артисти, отделни гримьорни,нашата зала е на изключително високо ниво. Трудно може да се намери зала с такова богато съдържание. Тъй като залите се използват много за концерти, ние направихме специални гримьорни отделни от съблекалните на спортистите. Което при другите зали обикновенно е съчетано и не се посреща с особен възторг от шоумените.

Тъй като споменахте концертите. Разбрахме, че е обърнато сериозно внимание на акустиката. Така ли е ?

-Нашата зала по твърдение на специалистите е най-добрата в света.

Кои са специалистите?

-Тези, които организират концертите. Може да се обърнете към съответните фирми. За сега всички концерти, който са проведени са съпътствани с добро мнение за акустиката. Ние имаме изследване на залата от американски експерт от акустична гледна точка. При празна зала. Защото, когато залата е пълна, условията се подобряват. При празна зала реверберацията е по-различна, защото публиката с дрехите си все пак поглъща вълните. И при празна зала неговото заключение е следното: Тази зала е по-добра от повече от 90% от подобни зали в САЩ. Разбира се той не е казал 100%, защото като американец трябва да защитава американското ниво. Обърнахме наистина сериозно внимание на акустиката, както с архитектурната форма , така и с всички довършителни материали. Всяка стена, всяка плоскост е обработена специфично в зависимост от това къде се намира. Трябваше, защото в противен случай залата нямаше да се използва пълноценно. Или ще се използва с някои дефекти. За съжеление при откриването на залата, организаторите не бяха се съобразили с даденостите. Използваха собствена озвучителна система и при самото откриване имаше големи проблеми с озвучаването. Но това беше инцидентно!

Как ви дойде идеята за залата, в архитектурен план?

-Това е най-трудният въпрос, на който не мога да отговоря!

Сънувахте ли го?

-Не не съм. В архитектурата не се правят така нещата. Има си съответен алгоритъм, по които се развива един проект, и този алгоритъм е различен при различните видове сгради. Идеята се ражда постепенно и непрекъснато се усъвършенства. Непрекъснато се променя към по-добро, към по-добро, докато достигне крайната фаза на завършеност. Не говоря за нейното продължаване в технически проект, но говоря за нейното геометрично и образно детерминиране. Процесите са многостранни, във всички случай раждането на една такава идея е както интуитивен, емоционален акт, така и един съвършено професионален процес, логически. Всеки момент от развитието на идеята е свързан с въпросите „Защо?“ и „Как?“. Затова архитектурата е изкуство на логиката. Това не е спонтанен творчески процес. Заставам пред статива и рисувам- изразявам моментното си състояние. Или в главата ми прозвучава някаква музика и аз я записвам. При архитектурата процесът е сложен и дълъг, докато се получи тази завършеност, която наричаме идея за архитектурна форма. Особено, когато става дума за една такава, наистина изключително сложна задача.

Кой бяха основните проблеми свързани с функционалността на подобен тип сграда?

-Ако трябва да бъда по-прецизен, това е зараждането и развитието на идеята, тук за така наречената чаша на залата. Тоест това, което представлява вътрешността на залата по отношение на поле и трибуни. След това интегрирането към тази чаша на външните обслужващи комуникационни площи – фоайета, кулоари и всякакви други анекси, което в общи линии лимитира обема на залата. Следва моделирането на този обем посредством конструкция, която да бъде логически изведена от първите два. Така всъщност се появи и идеята за конструкция чрез два дъговидни гръбнака посредством , които се oползотвориха ядрата изнесени по контура, а не във вътрешността на залата. Тогава вече беше въпрос на моделиране на формата им и на ефективно решаване на конструкцията като структура. Тоест като параметри- подпорни разстояние, междуосия и така нататък. Разбира се до края много неща се пораждаха отново и се доразвиваха. Ако смятате че при зараждането на идеята и при оформянето и като общ обем решен със конструкция, съм имал предвид детайлното решаване на единия от ресторантите например. Това не е така. Ресторанта го реших, когато му дойде времето. Просто знаехме къде ще бъде той и как в основни линии ще функционира. На определен етап се появи и проблема за неговото по-прецизно решаване. Всичко си следва определена логика.

Проектирането при такъв обект съпътства изпълненито.Какви бяха основните предизвикателства при самото изпълнение?

-Това е съвършено нормално! Проектирането и строителството общо продължиха по-малко от две години. Нямаше как да се изготви проект и след това да започне строителството. Всичко вървеше ръка за ръка, като общо взето, за даден вид строителна дейност или операция, в зависимост от графика за строителство, проектът трябваше да бъде готов три месеца по-рано. За да се направят количества, да се търсят подизпълнители. Това е така при всеки обект от подобен тип и мащаб, и при подобен начин на изпълнение. Така например се изпълни хотел „Кемпински зографски“ , така нареченият японски хотел. Строителството стартира с един идеен проект и след това всичко се проектираше по време на изпълнението.

Нямаш право на грешка при този тип работа?

Да, нямаш право на грешка! Нямаш право на грешка или, ако установиш такава в процеса на изпълнението, е изключително отговорно. Проблема със проектиране и строителство, обаче има и друг аспект. Не тази взаимообвързаност, а тогава когато строителя с оглед на срокове и икономия започва да диктува архитектурното решение. Това бяха най-големите проблеми на залата.

Това май е често срещано в България?

В България е обичайна практика! Защото строителите и инвеститорите смятат, че разбират от архитектура. Нещата са жестоко деформирани. Защото строителя е храненик на обществото. Вземете пример, един „фаянсаджия“ взима 15-20 лева на квадратен метър. Един проектант взима същата цена за всички специалности на обекта. Той проектира, в това число: архитектура, конструкция, ВиК, ОВиК и така нататък. Всички вземат толкова ако успеят! А онзи с основно образование идва, лепи плочките и си тръгва. Затова строителя смята, че той има право. Защото парите му дават самочувствието и основанието да се държи по този начин. Но той не е виновен. Виновно е обществото!

В конкретният случай имаше ли подобна намеса от страна на инвеститора?

-Целият обект гъмжи от такива случаи. Всяко нещо, което се е сложило е било въпрос на борба.

Какви бяха отношенията ви с конструкторите на залата? Доволни ли сте от крайният резултат?

-Не мога да не съм доволен от крайния резултат. Още повече, че този резултат се получи , както ви казах, в резултат на една двегодишна битка. Много тежка битка. Затова съм крайно доволен!

Какво ви костваше това? Казвали сте, че не сте спали с дни?

-И какво от това! Така беше, но всички победи са сладки.

Споменахте по-рано двата дъговидни гръбрака на покривната конструкция. Имаше ли проблеми с архитектурно-конструктивноте решения?

-Имаше, как да нямаше?! Тръжният проект се изготви за 22 дни. Този проект беше много сериозен с част архитектура, конструкции и всички други части. Въз основа на този тръжен проект и съответните количествени, и стойностни показатели беше спечелен конкурсът и беше сключен договорът. На този предварителен етап на проектиране основната задача беше да бъде спечелен конкурса. С впечатляващ проект и с добра цена.

Колко конкуренти имахте?

-Реално от 11 или 13 закупили документи – до края успяха да стигнат само 2 фирми. Ние и Щрабаг. Щрабаг представи някакъв модифициран вариант на зала, която са правили. Много ниско ниво. Нашата беше с класи над него и резонно спечелихме. След което инженерите и строителите в един момент се оказаха прецакани от архитектите, че са заложили такава сложна конструкция. Но нямаше накъде, защото съществени изменения на проекта свързани с изменение на формата и конструкцията можеха да доведат до отстраняване на изпълнителя. Направиха се опити конструкцията да бъде подобрена от гледна точка на цена. Тоест да стане по-проста, по-лесна за изпълнение. Но това не можеше да се получи защото се променяше всичко. Тук в определен момент и конструкторите пожелаха да променят концепцията като променят конструкцията- пространствените дъги в равнинни. Но в такива случаи аз съм категоричен и не мога да приема изменения. Аз имам една своя мисъл, че за българския конструктор икономична е конструкция, която се прави с минимум мислене и минимум чертане. Тук колегите се опитаха да приложат този принцип на работа. Но прави им чест, че разбраха, че това не е правилният път. Една проста конструкция и студент 4-ти курс може да я направи. От този момент нататък координацията между архитект и конструктор беше на необходимото ниво. И в много голяма степен те доведоха до крайна реализация, заложената от архитектурна-конструктивна идея! На базата на тяхното участие си правя 2 извода, които са савършенно противоположни и съвършено изключващи се. Една от причините в България да не се случват авангардни проекти е тази, че нямаме подготвени инженери за такива проекти, че те не са готови за такива проекти. Но другият извод е, че в нашите инженери има потенциал да направят такива проекти стига да им се пречупи мисленето! Защото фирма като Иркон наистина се оказа, че направи тази уникална конструкция. Цветан Георгиев, единствен той ме разбра и благодарение на него залата я има. Неговият принос е уникален! Цветан Георгиев отговаряше за стоманената конструкция. Тя е тази, която наистина е впечатляваща. Защо не вземете едно интервю и от него?!(смее се) Той единствен разбра за какво става дума. Възприе концепцията и я доведе до конструктивно решение, с основната част от предимствата и.

Екипът на stroiinfo го беше поканил на интервю, но той прояви скромност и ни отказа.

-Как така, той с такава трудна конструкция се справи. Не вярвам,че от едно интервю ще се уплаши.

Негова ли е идеята за повдигането и монтажа на покривната конструкция?

-Там настъпиха проблеми! В началото беше решено да се монтира на място. Поради тази причина чашата започна да се прави. В един момент се установи обаче, че горе не може да се гарантира и да се контролира необходимата точност. Затова изготвянето на конструкцията премина няколко етапа. От компютъра на Цветан Георгиев и „Иркон“, проектите отиваха в „Хоризонт Иванов“ в Плевен и информацията в графичен вид се превръщаше в информация за машините, които режеха и оформяха посредством лазерно срязване всички елементи. След това на две отделни места конструкцията се сглоби в легнало положение -120 метра конструкция. След като се направи пробен монтаж, някой от възлите се коригираха. И тогава се доставиха на място. Но тъй като чашата беше изпълнена и за да има необходимата дължина за монтиране ,се направиха едни работни платформи на 10 метра. И се монтира единия гръбнак, другият и фермите между тях. Не беше предвидено това цялото нещо да пълзи, и се наложи да режем стоманобетона , който е изпълнен вече. И след това да го замонолитваме отново. Самото повдигане стана за по-малко от 1 час- вдигането на тези осем точки. От 10 метра отиде на 22 метра. Залата от нивото на терена до оста на долния пояс е 22 метра. Сега всички се гордеят с тази конструкция, но забравят от къде е тръгнала. И чакам от всички извинение!(смее се) След като вдигнахме конструкцията, на следващата оперативка изпълнителния директор на ГБС– Калистратов заяви, че аз съм бил единственият, който не го е поздравил. Той беше разменил ролите, кой кого трябваше да поздрави. (смее се)

Колко човека работиха по проекта?

-Ами може би 100 човека са работили общо. Никога не е имало краен брой. След мен по част архитектура най-важен беше Христо Пенчев. Но ако ги броим през целия период може би ще стигнат 100.

Как отчитате финалните резултати? Каква е приликата между архитектурния проект и самият изпълнен обект?

-Има някаква близост!(смее се) Ако трябва да я изразя в проценти около 70-80%. Но останаха моменти, където архитектурата се размина с реалностите.

Има ли някои определени, за които да ви е яд?

-За всички 30% ме е яд! (смее се)

В какво се изразяват те?

-В най-различни неща. Залата беше предвидена с видим бетон. Видимият бетон е един изключително съвременен материал. Всичко е изключително натурно, силно, мощно, стабилно. Залата е съоръжение. Тя трябваше да има изключителен „high tech“ вид. Стомана, бетон, дърво, стъкло- чисти натурални материали. Но не се получи. Минахме на облицовки и ефектът не е същия! Как да го преглътна! Растерът на фасадата трябваше на бъде двойно по-голям. Спортно съоръжение изисква съвършено друг мащаб! Това е защото характерът на сградата е такъв. Тя иска друг мащаб. Ето тези неща на мога да ги преглътна!

Като равностметка, готови ли са конкретните проектанти и изпълнители да реализират други проекти на такова ниво?

-Мисля, че да! При един по-строг инвеститор. При една друга форма на проектиране. Когато проектантът е равностоен на инвеститора и изпълнителя. Тогава нещата ще бъдат на съвършено друго ниво! Аз бях подизпълнител на строителя. Но независимо от това залата стана. Независимо от това, това е един успех и за „ГБС“. Те направиха много пропуски, но те направиха и нещо невъзможно. Все пак организирането на изпълнението на тази зала, за този кратък период беше по силите само на една такава голяма организация. С такъв опит като „ГБС“. Все пак залата я има и се възприема изцяло положително. Залата работи добре. Залата си стои на мястото. Тя промени цялата територия, територията получи изцяло ново качество! Говореше се за връзката на залата в градоустройствената тъкан. Но всички тези последни мероприятия, които се проведоха показаха, че няма функционални или транспортни проблеми при провеждането на такива големи мероприятия. Аз бях на 3 от концертите, залата буквално се изпразни за по-малко от 5 минути без хората да бързат. Казвайки всички тези работи, трябва да се има предвид, че аз съм максималист. Винаги човек трябва да се стреми към по-доброто. Нали трябва винаги да се надскачаме! Живота има едно предимство пред смъртта. В живота може винаги по-добре!(смее се)

Имахте ли страхове отностно залата?

-Не! Който го е страх от мечки не ходи в гората! Единственото нещо, от което се страхувах беше да не изпусна контрола! Минава време и аз отчитам мои пропуски, но това е.

Ако се върнете в началото, бихте ли се заели отново със задачата?

-Като нищо! И сигурно, защото не всичко стана както трябваше! (смее се)

Казахте че залата е уникална, с кое ?

-Вижте, като казах, че е уникална имам предвид уникална изобщо като архитектура, понеже такива зали се правят рядко, сложни са, имиджови. Уникалността е задължителна. Какво значи уникална? Уникална значи, че сграда с такова решение и с такава форма няма другаде. А дали е добре като функция и като естетика е друг въпрос. Тъй като функцията може да се обективизира, мога да кажа, че като функция залата е безупречна. Като художествено произведение, което носи послание, предизвиква емоции, настроение чувства, не съм аз човекът, който трябва да го каже! Тази зала е направена за обществото и за хората. Във всички случаи един архитектурен обект никога не се възприема еднозначно. Хората са различни. Всеки един в зависимост дали е в добро настроение може да възприема залата от добрата и страна или да не я хареса. За мои проекти съм се опитвал да направя анкети със случайни хора. Без те да знаят кой съм, ги разпитвам. В общи линии, когато една сграда е добра от моя гледна точка, тя се харесва. Но няма два еднакви аргумента защо се харесва. Всеки я харесва по различни причини. Аз не мога да се оправя с това и затова си я правя на мен да ми харесва! (смее се) Всеки опит едно произведение на изкуството да бъде обяснено го лишава от смисъл! Напълно го лишава от смисъл. Тъй като не говорихме за конкретното съдържание на залата, къде какво има. Трябва да ви кажа че този въпрос е най-лесно разрешим. Всеки, който иска може да отиде и да види!(смее се) Вече мина почти половин година и все още я разглеждат. Виждам учителка води група ученици да я разгледат. Какво по-голямо признание да искам!(смее се)

  • Винербергер ЕООД

    Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…
  • Пери България ЕООД

    Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…
  • ТОНДАХ ГЛАЙНЩЕТЕН АД

    ТОНДАХ Глайнщетен е пазарен лидер в производството на керамични керемиди в Средна и Източн…
Заредете още от Hobelix
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Винербергер ЕООД

Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…