Доц. д-р инж. Димитър Аличков е завършил 114-та гимназия с изучаване на английски език, София, 1977 г.; Висше образование – Университет по архитектура, строителство и геодезия (бивш ВИАС), Хидротехнически факултет, 1984 г.; квалификация – строителен инженер по „Водоснабдяване и канализация”. Следдипломно обучение и квалификация: • Свободно докторантура  в областта „Моделиране на водопотреблението”, 1992– 1995 г.; научна степен „доктор” (бивша „кандидат на техническите науки”); • Специализация в Университета в гр.Генуа, Италия в областта на „Дистанционни методи (Remote sensing) ”  и „Моделиране и оптимизация на водоснабдителни и канализационни системи“.

Кое висше учебно заведение сте завършили?

-Висш институт по архитектура и строителство – старото наименование на сегашния Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Каква специалност?

-Водоснабдяване и канализация.

На каква тема беше Вашата дипломна работа?

-Темата на дипломната ми работа беше по ВИК на сгради, но включваше още и раздел свързан с научно-приложна тематика.

Какъв практически опит получихте през годините на следване?

-През годините на следване не бих казал, че съм получил практически опит. По-скоро придобих опит в областта на научните изследвания. По време на разработване на дипломната ми работа работих по „Намаляване на пропусквателната способност на водопроводи в експлоатация, която беше продължение на подобна тема, разработена с мои преподаватели по линия на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).

От днешна гледна точка, какво най-много Ви липсваше в учебния процес?

-Възможността за достъп до информация. Тогава библиотеките бяха единствения източник на информация и то предимно от руска литература и много малко западна. Беше трудно. Сега информацията може да се намери много лесно чрез интернет или други източници.

Как бихте описали учебният процес – динамичен, умерен, бавен?

-Темпото на учебния процес се диктува от преподавателя и от нивото на студентите. Когато са по-будни – предразполагат към по-голяма динамика. На мен това много ми е влияело в преподавателската дейност. Когато видя, че има интерес разглеждам и теми, които са доста в страни от учебния материал – практически и интересни неща, които могат да се споделят със студентите и тогава има голям интерес.

Кога започнахте работа по специалността?

-1984 година в проектантска организация „Редки метали”.

Кой беше първият Ви проект?

-ВИК инсталация на училище.

Каква увереност Ви даваха знанията от университета?

-Имах голяма увереност, защото дипломната ми работа беше на тема, която беше свързана с изпълнението на първата ми практическа проектантска задача – водоснабдяване и канализация на училище.

Кои личности са Ви вдъхновявали по пътя на кариерното развитие?

-Някои от моите преподаватели и сегашни колеги от университета – проф. Ганчо Димитров, проф. Гергинов, проф. Калинков, както и от Университета в Генуа, където съм специализирал– проф. Ла Барбера и проф. Сикарди. Това са хората, на които се старая да подражавам в различни аспекти.

Променя ли се човешкият характер с професионалното израстване?

-Променя се в някаква степен в зависимост от средата. Това, което генетично е заложено, обикновено доминира. Характерът определя развитието на човека.

Кои бяха първите големи професионални предизвикателства?

-Едно от предизвикателствата беше свързана с работата ми в ВиК гр. Видин. Като отговарящ за научно-техническия прогрес бях в основата на сформирането на колектив от млади инженери и техници от предприятието, като привлякохме и кандидат на науките от Института по млекопреработване в града, който беше току-що защитил дисертация в областта на автоматизацията. С голям ентусиазъм, проектирахме и изпълнихме първата автоматизирана система за управление на водоснабдяването на град Видин. Информацията, която имаше тогава беше твърде оскъдна. Нямаше от къде да купим готови датчици, контролери и други устройства за тази автоматизирана система и трябваше да ги изработим самите ние. В момента ВиК Видин е едно от предприятията с най-съвременните системи за контрол и управление на водоснабдяването в страната, като управителят Георги Владов, който има голяма заслуга за това беше един от членовете на този екип. На по-късен етап, работейки за една американска фирма, която направи офис в България се наложи проектирам дистанционно за САЩ. Това беше доста голямо предизвикателство, защото говорим за създаването на един виртуален офис, т.е. мястото на проектанта е без значение къде се намира. Проектите се изработиха в няколко компании в САЩ и нашия местен Софийски офис. Проектантските екипи за различни проекти се сформираха от архитектите и инженерите на различните проектантски бюра, които сформираха един чисто виртуален международен офис. В днешно време конструкторът може да бъде от България, архитектът може да бъде от Германия, ОВИ инженерът може да бъде от някоя друга страна и т.н. Това не пречи да се реализира подобен проект. Обектите, по които работихме съвместно, бяха доста сериозни – Федералния резерв, няколко лаборатории на Drug Enforcement Agency (DEA) и Environmental Protection Agency (EPA), реконструкция на The National Institute of Health в Карифорния и др. Най-големият ми проект в моята практика си остава завод за биологична защита на границите на САЩ, разположен на територията на Панама.

За колко време го изпълнихте?

-Повече от година работихме по този проект. Той беше свързан с всички системи за водоснабдяване – водовземане, пречиствателна станция за питейни води, външни водопроводи, един MG (мега галона) резервоар, бустерни помпени станции, водопроводни мрежи за битови, производствени и противопожарни нужди, канализационна система, включваща мрежи за битови, производствени и дъждовни води, пречиствателна станция за отпадъчни води със система за изгаряне при третиране на утайките и до пречистване с биологични езера.

Кой случай от професионалното Ви развитие бихте описали като неуспех?

-Единият е свързан със съвместната ни работа с една френска фирма по европейски проект у нас. Стигна се до конфликт, между мен като ръководител на екипа от българска страна и техния резидент-инженер, резултатът от който беше изгубено време, много нерви и финансови загуби. Изводът, до който стигнах беше, че трябва да се внимава и се подхожда дипломатична когато отстояваш позициите си, особено с по-големи чуждестранни партньори, защото се получава негативен ефект. По принцип отношението към българските специалисти е високомерно от страна на чуждестранните специалисти, и това продължава докато не се убедят в компетентността на нашите експерти. В много случаи нашите специалисти също имат неоправдано високо професионално самочувствие.

Какви качества трябва да притежава човек, за да поправя грешките си професионално?

-Трябва да има силен характер и да преследва своите цели.

В какви насоки бихте искали да се развиете?

-Аз се старая да съчетавам научно-изследователска, преподавателска и чисто практическа дейност. Бих искал да имам повече време за научноизследователска работа.

С годините на практика кой според Вас са личните качества, който са ви дали предимство в професионалното развитие?

-Първо – характер, второ – трудолюбие, трето – желание за непрекъснато развитие.

Как бихте описали промяната от студентско мислене към професионални отговорности?

-Промяната трябва да стане веднага. Още от първия работен ден, в който завършилият инженер става служител в някоя фирма, той трябва да приключи със студентското мислене.

Какви качества трябва да притежава човек, за да работи в екип?

-Толерантност, разбира се. Екипната работа предполага взаимопомощ – т.е. всеки в екипа да може да допълва останалите и умението на всеки да се вслушва в указанията на Ръководителя и по-опитните колеги. Затова и един екип се състои от различни хора – едни анализират, други генерират идеи, трети реализират тези идеи и съчетанието от всички тези хора, води до успешен резултат.

Имате ли методология на работа?

-Имаме строго изградена методология, както и система за контрол на качеството, свързана със сферата ни на работа. Едната е чисто проектантска, а другата е инвеститорски контрол и строителен надзор. Имаме изградени алгоритми, по които се върви. В общия случай винаги има проект мениджър, който следи първо за изготвяне на график на дейностите и видовете задачи по време, текущи срещи за отчети, проверки, контрол и т.н.

Как споделяте отговорностите във вашата компания?

-В зависимост от професионалния опит и възможности. Тези, които имат повече възможности и повече стаж, имат и по-големи отговорности. Това определя и заплащането.

Когато имате нужда от нов кадър в екипа Ви, кои качества са ви приоритет при избора? Вие ли провеждате интервюто за работа или си сформирате комисия, която го прави?

-Първият етап е подбор на колегите по CV-та. Аз провеждам интервюто на втори етап. Най-вече държа на човешките качества за честност и лоялност, след това на интелектуалните възможности и професионалните умения.

Много ли сте строг?

-Така казват, но бих казал, че съм умерено строг.

Какво липсва на току-що завършилите студенти?

-Смятам, че са способни да стартират професионалната си инженерна кариера. Имат необходимият минимум за старт. Но зависи от всеки един инженер по-какъв начин ще се развива и желанието му за развитие.

Трябва да има натрупване на знания непрекъснато.

Аз като преподавател чета ежедневно. Всеки ден има нови неща. Информацията е толкова много, че отсяването й е трудно.

Съществува ли пропаст между университетската среда и практиката или това е поредния мит?

-Според мен не съществува пропаст. Който казва, че има пропаст значи не работи или няма поглед от всички страни. Моят бизнес е свързан най-вече с консултантска дейност и проектиране и за това имам поглед и от страната на бизнеса и практиката, и като преподавател. В чисто строителния бранш има нужда от по-друг поглед. Може да се мисли в тази посока за изпълнителските кадри за по-големи практически умения. В университета има много дисциплини, в които ако преподавателят е на място и действително има практически опит, той може да го предаде на студентите. В тази връзка преподавателят е много важен, защото ако той откъсне студентите от действителността и не преподава това, което е в практиката, тогава действително може да се скъса връзката.

Работите ли с млади хора?

-Работя с млади хора и винаги съм предпочитал да работя с млади хора, особено когато видя че имат желание за работа.

Спрямо годините на вашето следване има ли съществени промени в образованието?

-Има съществени промени главно в наличието и използването на компютърна техника. По време на моето следване нямаше компютри. Наличието им сега дава доста големи възможности за съвременно образование. Друг е въпросът дали преподавателят сам реализира тази разлика или си остава на времето, когато той е бил студент.

На какво реално са способни студентите след като завършат?

-Ако попаднат на правилното място, реално са способни да надграждат и да продължат да се учат и да участват в решаването на конкретни практически инженерни задачи.

Какво бихте възложили на току-що завършил студент, ако дойде на работа при вас?

-Конкретна практическа задача заедно с по-опитен колега, който да го напътства и консултира.

На какво най-много държите, когато организирате интервюта за нови попълнения в екипа?

-Най-много държа на чисто човешките качества като лоялност и честност. След това, разбира се, на професионалните качества и знанията.Един от показателите за знанията на един току-що завършил колега са оценките. Успехът също не е без значение, както и самото интервю. Освен това има и изпитателен срок, в който той трябва да докаже някакви умения.

Колко време е този пробен срок?

-От шест месеца до една година.

А случвало ли ви се е още преди да изтекат шест месеца да си кажете „Да, сключваме договора”?

-Случвало се е – да.

Спрямо годините на Вашето следване има ли съществени промени в образованието. Забелязвате ли тези промени в младите кандидати, когато идват на интервю при Вас?

-Определено има промени. Тези промени зависят от преподавателя. Възможностите за информация в момента са много големи и човек, когато е на нужното ниво и държи на себе си като на преподавател, би следвало да споделя със студентите последните технологии и новости в науката. Самата теория трябва да бъде обвързана с най-новите тенденции в инженерната наука.

Окуражавате ли работата в екип по студентски проекти или всеки студент трябва да работи сам за себе си?

-Аз ги окуражавам. За съжаление, аз самият нямам много време за работа с моите студенти по научни и научно-приложни тематики.

Какво мислите трябва да се промени в образованието в България? Какво е мнението Ви за така наречените работилници, в които се събират малки групи студенти. Трябва ли да съществуват такива в УАСГ?

-Би било добре ако има такива места, където студентите да се събират по чисто професионален интерес. Само, че не знам колко и къде са тези студенти. Една голяма част от тях не ги виждам много. Сигурен съм, че има такива, които биха го правили и особено, ако има по-опитни преподаватели или инженери от практиката, с които да контактуват и от които да се учат. При всички положения това е положително.

Бихте ли участвали на срещи със студенти, организирани от Стройинфо?

-Разбира се, с удоволствие.

Какво послание бихте отправили към младите?

-Посланието е да имат своите цели в живота и да ги следват.

Какво е мнението Ви за младите, които напускат страната?

-Всеки има право да се развива и да търси по-добра реализация в чужбина, ако условията в страната не позволяват това. Тъжното е, че тези хора са възпитани и обучени в България. А още по-тъжно е, ако напускат страната по икономически причини.

Какво Ви дава сила да продължите в труден момент?

-Това е много общо. Обикновено характера. Аз съм от хората, които като срещнат някаква спънка, това ги мотивира да я прескочат.

Каква е била детската Ви мечта?

-Да бъда строител най-общо.

Каква е цената да бъдеш утвърден специалист?

-Цената е най-вече труд, както и лишения, разбира се. За да работиш, да се развиваш, да натрупаш знания, се иска и да се лишаваш. От както се помня по-малко от 12 часа на ден не ми се е случвало да работя.

А почивните дни?

-Много пъти и в почивните дни.

Имате ли страхове относно бъдещето на строителството в България?

-Не, страхове нямам. Въпросът е тази стагнация, която е в момента, да не продължи дълго и разбира се политически нещата да се изчистят. Икономиката дърпа обществото напред, а не нещо друго. Когато всичко си отиде на мястото, а това ще стане рано или късно, тогава и строителството ще се развива – няма начин. Светът непрекъснато се променя. Променят се технологиите, материалите и строителството ще трябва да отговаря на тези тенденции.

Какво най-много Ви радва и какво най-силно Ви ядосва в младите хора, в студентите?

-Радва ме, когато се интересуват от професията, искат да се научат и им е интересно. И естествено, точно обратното, когато срещна незаинтересованост или някой, който дреме на последната банка. Тогава човек се ядосва, особено когато иска да ги научи на нещо. А и то процесът е такъв, че когато срещнеш будни хора, това стимулира преподавателя да им даде повече. Студентите не могат да разберат, че преподавателите са тези които имат шанса да попитат и от които да получат безплатно знания. В практиката няма кой да им даде безплатен съвет. Там, където и да попаднат, по-опитните колеги си пазят хляба. Пазят се от младите хора да не ги изместят, да не ги засенчат. Голяма част от младите колеги, които завършват се сблъскват с този проблем.

Какво липсва на строителния бранш в България?

-Липсва професионализъм. Преди няколко години в България имаше бум на строителството и от тогава стана практика „всеки” да се занимава със строителство. Предприемачи са банкери или фирми от сивия сектор. Затова липсата на професионализъм сега оказва своя ефект. Естествено и пазарът е свит, но се надявам да отпаднат случайните фирми и да се даде шанс на професионалистите. Говорим за пазарна среда, а в България е малко по-особено положението.

Какво бихте посъветвали вашите деца, ако изберат вашата професия?

-Бих ги посъветвал да са целенасочени и последователни в това, което искат да правят. Първо последователни в образованието, което значи, че трябва да научават това, за което са дошли в университета, за да получат основи на инженерната наука и след това да продължат да следват своите цели, търсейки най-новите технологии и тенденции в строителството.

Каква е вашата гледна точка относно комуникацията между четирите групи – преподаватели, работодатели, бизнес средите и завършилите специалисти?Има ли основателна причина да се твърди, че комуникацията всъщност липсва?

-Не. Какво значи, че комуникацията липсва? На какво ниво? Комуникацията трябва да я има и тя става посредством проектите, които се реализират. Сигурно може нещо да се направи нещо допълнително като форуми за дискусия по подобни проблеми. Но комуникацията я има, бизнесът комуникира, когато търси работа и необходимите специалисти, включително и от преподавателските среди. Естествено, предимство е когато преподавателят има непосредствен практически опит и е част от този бизнес. Ако преподавателят е само теоретик и няма практически задачи, тогава връзката се къса. Т.е. до голяма степен аз бих определил като най-важната брънка преподавателя. Защото да си преподавател в инженерен университет значи ти да можеш да преподаваш това, което е в практиката. За да имаш този опит и да можеш да го преподаваш, да можеш да оцениш какво е важно и какво не е, трябва да си го правил. Защото, когато аз преподавам ВиК на студентите от специалност ВиК гледната точка е една, когато преподавам на студентите от строителния факултет – гледната точка е друга. Така че до голяма степен мисля, че определяща е ролята на преподавателите в една такава комуникация. Когато преподвателят е добре поставен в практиката – връзката я има. В противен случай няма как да я има.

Преподавателите ли са връзката между студентите и компаниите?

-В общия случай – да.

А възможно ли е според вас връзката директно да се осъществява между студенти и компании? Като примерно вкараме практика в учебния процес.

-Може, но то се осъществява пак чрез преподавателите. Има такива практики в нашия университет. В четвърти курс производствените практики се провеждат в компаниите и до голяма степен преподавателят е изключен.

Става дума за практиките във вашия факултет?

-Да, и в нашия факултет.

Прието е студентът да проведе производствена практика, било то в проектантско звено или експлоатационно дружество и сам да избере фирмата, в която да отиде. Но има списък с компании, от които студентът може да си избере?

-Има списък в случай, че сами не могат да намерят подходяща компания. Истина е, че често практиките се използват от студентите проформа, без да са били на стаж. Човек, който не иска да работи и не иска да се реализира, не може насила да го принудиш. Една голяма част от студентите са точно такива. Ядосвам се понякога и ги питам, за какво са тук. Резултатът от университета е не само получаване на диплома, а основно това са знанията. Разбира се има и студенти, които сериозно гледат на обучението си и професията.

Убеден ли сте, че в България просто трябва да си добър за да успееш? Конкуренцията в България стимулира или задушва?

-Аз и преди споменах, че в момента няма добра пазарна среда. Конкуренцията не предполага най-добрите да печелят. Докато това не се промени, не виждам как добрите компании ще печелят поръчките и в тях да работят най-способните хора. Защото най-добри компании означава, че в тях работят най-добрите професионалисти. В момента се вземат задачи от предприемачи-посредници, които наемат посредствени хора или фирми за по-ниска цена, за да може маржа на печалбата да е по-голям и като резултат се получава ниско качество на проекта и се облагодетелстват определени посредници. За съжаление е рядкост най-добрите да печелят.

Винаги ли е било така или от скоро?

-Винаги го е имало в определена степен. Но през последните години тази тенденция се превръща в едва ли не в практика. Това го има и в Европа, има го и в цял свят, но тук е прекалено.

Какво коства на човек в личен план да работи на пълни обороти? Какво е да си всеотдаен в професията си?

-Коства усилия, коства здраве понякога, но за сметка на това чувството на удовлетворение си заслужава. Заради това чувство си струва човек да направи тези лишения и да следва това, което би искал – мечтите си.

Когато реализираш една мечта, тогава си щастлив.

В професионален план това също важи, защото ние живеем с професията си ежедневно и то дълги години. За да се чувства щастлив, човек трябва да работи това, което желае и самата работа да му носи удовлетворение. Затова, когато учи и когато завършва, трябва да гледа в тази посока. Това е моето виждане.

Какво бихте си пожелали за напред?

-Преди всичко здраве и по-добро бъдеще и развитие за държавата. Да се създаде нужната среда, за да стане нормална Европейска държава с нормални пазарни условия и да се вдигне жизненият стандарт на хората. Сега е изключително трудно един току-що завършил млад инженер да работи по професията си, да създава и да издържа семейство.

  • Винербергер ЕООД

    Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…
  • Пери България ЕООД

    Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…
  • ТОНДАХ ГЛАЙНЩЕТЕН АД

    ТОНДАХ Глайнщетен е пазарен лидер в производството на керамични керемиди в Средна и Източн…
Заредете още от Hobelix
Load More In Интервюта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Винербергер ЕООД

Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…