От 1995 до 1999, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София Доктор по строителни конструкции Тема: Моделиране на стоманобетонните стени за сеизмично изследване на сгради със стоманобетонна носеща конструкция Ръководител: Проф. Тошими Кабеясава, Earthquake Research Institute, The University of Tokyo 1994- 1995, Научно-изследователски строителен институт на Япония, Тсукуба Postgraduate Diploma of Japanese Government, Earthquake Engineering 1985- 1986, Технически университет, София Инженер-специалист по приложна математика и информатика 1980- 1985, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София Строителен инженер (ПГС) – конструктор

Каква специалност?

-Тогава беше ПГС, сега при вас е ССС.

На каква тема е вашата дипломна работа?

-Черупкова конструкция, стоманобетон.

Какъв практически опит получихте през годините на следване?

-Почти никакъв. Имахме само един преддипломен стаж два месеца в Енергопроект, който обаче си беше добър опит.

Как бихте описали ритъма на учебния процес? (динамичен / умерен / бавен)

-Винаги е бил динамичен в нашата специалност.

От днешна гледна точка, какво най-много ви липсваше в учебния процес?

-Най-много ми е липсвал достъпът до информация. Тогава времената бяха други. Главно черпехме информация от руски книги, които за щастие имаше в изобилие. Руснаците превеждаха много неща от чужбина, но достъпът до информация, според мен, е нещо, което най-много ми е липсвало.

Кое висше учебно заведение сте завършили?

-УАСГ, тогава беше ВИАС. След това завърших и специализация в МЕИ по Приложна математика.

 Кой беше първият Ви проект?

-Първият ми проект беше селскостопанска сграда, може би за нанасяне на по-малко вреди. (смее се)

Какъв вид конструкция беше?

-Сглобяема стоманобетонна конструкция.

Каква увереност Ви даваха знанията от университета?

-Знанията от университета навсякъде по принцип са добра основа и човек трябва да ги задълбочава.

Но колкото по-сериозно е базовото познание, толкова по-добре.

Аз мисля, че моите познания ми даваха добра увереност за първите ми проекти.

Имахте ли личности, които са Ви вдъхновявали по пътя на кариерното развитие?

-Вдъхновявали е силно казано. Имало е хора от които съм се учил. Един от тях е доцент Оксанович от нашата катедра. Много съм бил впечатлен от моя шеф в Япония, професор Кабеясава, и професор Баукамп от университета в Дармщадт, които са били за мен образец.

Вие кога заминахте за Япония?

-Първият път беше през 1994 година.

Работейки за УАСГ? От там отидохте да специализирате?

-Специализацията беше на държавно ниво. Една японска организация JICA (Japan International Cooperation Agency) беше изпратила искане до МРРБ (министерство на регионалното развитие и благоустройството, тогава се наричаше по друг начин) за човек, който да специализира там, но не директно от УАСГ, а на по-високо ниво.

Колко време прекарахте там?

-Една година. То беше нещо като обучение – имам предвид – посещения на лекции, упражнения и т.н. Накрая имаше практическа част, която водеше професор Кабеясава. След това още два пъти съм бил в Япония. Пак за една година при проф. Кабесава за изследователска работа и после за две години отново при него, отново за изследователска работа – постдокторска специализация. Той е човек, който много ме е впечатлявал. Професор Баукамп от университета в Дармщадт също е изключителна личност, според мен. И бих искал да добавя още един човек – изпълнителният директор на една фирма в Нигерия, в която съм работил – Д-р Казаков. Той също така ме е импонирал професионално.

Кога започнахте работа по специалността?

-Почти веднага след дипломирането ми започнах работа в УАСГ.

 Какво беше първото ви голямо постижение?

 

-Когато завърших специализацията си в Япония по сеизмично инженерство. Тогава получих диплом на Японското правителство. Може би това считам за едно от най-големите си постижения. Успешното завършване на тази специализация с диплома, индивидуална работа и признанието, което получих там. Заведоха ни на среща с японския министър на строителството. Дотогава все още не бях имал честта лично да се запозная с българския министър на строителството (смее се).

Кога за пръв път спечелихте уважение в професионалните среди?

-Винаги съм имал уважение от страна на студентите още от началото си на работа. Но все пак като че ли започнах да усещам от тях по-голям респект и уважение след като се върнах от Япония след тази специализация по сеизмично инженерство, организирана от японското правителство.

Кой е най-големият проект, по който сте работили?

-Най-голям – това са относителни неща. Работил съм по много големи проекти.

Най-трудният?

-Най-трудният е Елипс център, който е на 7-11км на Цариградско шосе.

Колко време ви отне?

-Много бързо го направихме – за четири месеца някъде. Той беше голямо предизвикателство.

За първи път се срещнахте точно с такова изискване на архитекта, може би това е трудното – наклона?

-Точно така. Да.
Имаме няколко големи като обем търговски сгради, едната от които се строи в Люлин – Мегамол Люлин. Той е много голям проект. Изключително предизвикателство беше и проектирането на летищен Терминал в Казан, Русия, защото трябваше да бъде направен по Руски стандарти. Конструктивният проект изцяло е наше дело. Всичко беше проверено и прието от руска проектантска организация. Това е може би вторият такъв проект. Една от най-ефектните сгради и същевременно голямо предизвикателство беше и сградата Жаклин, на булевард България – доста трудна конструкция. Но като най-труден проект определено е наклонената сграда на Цариградско шосе (Елипс център).

Доколкото съм чувал, първоначално е била вертикална?

-Обмисляше се да е вертикална, но в един момент се реши да бъде наклонена, т.е. вертикалният вариант почти не е коментиран.

-А, между другото, като ме питахте за най-големия ми обект – това е Тримонциум център, в Пловдив, с един немска фирма – ЕСЕ. Бих казал, че едно от най-големите ми професионални предизвикателства беше работата в екип с тези немци, които избраха нашия конструктивен екип като единствен техен чуждестранен партньор на идейна фаза. Всички останали специалисти бяха немци – архитектите, отделните части – електро, отопление и вентилация, ВИК. Това го считам като много голямо постижение, защото сериозна чужда фирма ни избра за партньори в конкуренция с няколко немски бюра. Това е най-големият ни проект и един от най-големите ни успехи. ЕСЕ са project manager-ска компания, която ръководи проблемите с проектирането и експлоатацията на търговски центрове за много голям инвеститор в Германия. „Сердика център” в София е техен проект.

Как протичаше комуникацията в екипа? Имаше ли големи различия в техните стандарти и изисквания?

-Това, което на нас българите много ни липсва, е организация. От немците много съм се научил на организация на процеса (казвам, че докато е жив, човек може да се учи). Комуникацията протичаше много стройно, по уредена от тях процедура: срещи на всеки две седмици, първо в Германия, после в България. Изобщо много стройна организация. И проектът стана много лесно и безпроблемно. Не коментирам и факта, че немския архитект се отнася с респект и се вслушва в решенията на инженера-конструктор.

Държи ли се на лични срещи, а не на дълги кореспонденции?

-Абсолютно. С някакви излишно дълги кореспонденции и въпроси не се работи. Лични срещи. Там се знаеше, че през една седмица трябваше да съм в Хамбург и се правеше еднодневна среща по проекта. После, на етапа на работния проект, те започнаха да идват в България. Намериха партньори по всички части – архитекти, ВИК, електро, ОВИ и започнаха всяка седмица срещи в България. Без срещи и преки контакти и комуникации нещата не стават.

Кои бяха първите големи професионални предизвикателства?

-Беше свързано с престоя ми в Нигерия. От една местна строителна фирма ме поканиха за препроектиране на място (променена конструктивна схема) на сградите на Министерския съвет, в новата столица на Нигерия, Абуджа. Това беше първото голямо професионално предизвикателство за мен, и като обем и като отговорност. Беше препроектиране от скелетно-гредова на безгредова конструкция. И това е бил първият голям проект, който е трябвало да реша съвсем самостоятелно. Това мисля, че е било първото ми самостоятелно решение и първото голямо предизвикателство.

Какви качества трябва да притежава човек за да умее да поправя грешките си професионално?

-Главно толерантност към хората, с които работи. И човек да види дали евентуално част от грешката не е в него, дори и ако ръководи екипа. Да е способен да си признае, ако има грешки в работата и съответно да умее да прави компромиси.
Неуспехи винаги има. Като лично мой неуспех считам (не бих казал че е лично мой, свързан е и с други фактори – липса на време и т.н.), това че не можах да се включа и да окажа някакво влияние по-бързо да бъдат приети в България Европейските норми – Еврокодовете. Усещам го може би по-скоро като неудовлетворение. Не, не, за мен е и неуспех, може би аз не съм достатъчно активен в натиска на съответни институции, за да се случи това нещо. Това го отчитам като неуспех.

А имате ли подкрепа? Една птичка пролет не прави?

-Има подкрепа от определени хора, колеги, но инженерите у нас трябва да осъзнаят факта, че непрекъснато трябва да се развиват, да се учат, да участват в семинари, конференции у нас и в чужбина, да четат чужда техническа литература, за да са в крак със съвременните технологии и новости в строителството. Без това не може и това е основният проблем според мен.

Вие, като човек, който има международни контакти, усещате ли подкрепа в тази насока от други хора, който имат международен опит?

-Да, имам усещането, че много хора по принцип подкрепят този процес, даже и хора отвън, но въпросът е, че от съответните институции на държавно ниво нещата вървят много трудно, бавно, тромаво.

За толкова години не успях да внедря в България опита си, който съм натрупал в чужбина, така че да достигне до по-голям кръг от хора и те да почерпят знания от него.

Доколкото съм успял – съм го предал в учебния процес в Университета, както и в работата си като проектант.

Според вас, ако ние, студентите, подкрепим това да се приемат тези норми, дали ще помогне и ще увеличи силата за реформи?

-По принцип, студентите и младите хора са двигателят на света, те са и хората, които са в състояние да оказват натиск върху институциите. Мисля, че да!
Много от по-старите проектанти ги е страх от отварянето на пазарите, причините са много и сложни за обяснение. Младите хора обаче считат, че само по този начин ще успеем да излезем и на други пазари. Много инженери тук се притесняват, че ще дойдат специалисти от други страни и ще им вземат хляба, както се казва. Причините да не се оказва натиск върху институциите за приемането на еврокодовете са две. Първата е, че има много практикуващи проектанти, които обаче не искат да учат. А това е втората, основна причина. Според мен вие, като млади хора, трябва да се борите за точно това отваряне. Да има закони, които да са общи – в случая норми и стандарти, с които може да се работи навсякъде. Това е бъдещето!

Кои случай от професионалното ви развитие бихте описали като неуспехи?

-Човек винаги има неуспехи. Някакви крупни неуспехи не мога да се сетя. По-скоро си давам сметка, че някои от по-старите ми проекти сега бих направил още по-смело от гледна точка на опита и знанията, които съм натрупал през годините. Това, че винаги съм бил критичен и отговорен в работата ми, е било двигател в развитието ми като специалист.

 

-Аз как съм се решил… Имал съм желание и цел да получа някакъв международен опит, но тогава времената бяха доста по-други, страната беше затворена, нямаше достъп до информация. Сега при наличието на информация, този международен опит се трупа много по-лесно – идват чужди екипи и тук. И чрез интернет се работи – много по-лесен е обменът на информация и съвместната работа. Най-важното е да имате изградена стабилна база от познания и да надграждате над тях. Случвало ми се е да не правя най-ефективния избор от финансова гледна точка, но с поглед в бъдещето като инвестиция. (бел.ред – говори за професионалното развитие).

Какви съвети бихте дали на начинаещите, за да планират успешно професионалното си израстване? (мотивация)
От много обсъждания сме стигнали до извода, че проблем за младите хора в начален етап е да си поставят цели и да се мотивират за тях. А от вас чуваме сега за вашия международен опит в Япония например. Как планирахте това развитие?

-Основната цел на човек трябва да бъде да се учи, да се развива и да натрупа някакъв опит. Вашето поколение осмисля този процес по друг начин.

Парите, който са едно от важните неща в живота, не трябва да бъдат на първо място.

Първото нещо, което трябва да се стремите да направите, е да научите колкото се може повече, да придобиете практически опит и съответно да получите колкото може повече допълнителни познания, за да направите връзка между теоретическата основа и практическата реализация. Ориентирайте се да работите по-разнообразна работа, да учите повече. В нашата работа ученето е докато човек е жив, както се казва. Недейте да мислите, че това, което сте научили в университета е достатъчно. Като основна задача си поставете това, да научите колкото се може повече, започвайки да работите. Да попаднете в екипи, които работят интересни неща.

А професията по някакъв начин променя ли характера с времето?

 

-Разбира се. Нашата професия е много интензивна, отговорна, както го каза един австрийски архитект – много агресивен бизнес. Общо взето оцеляването в нея е трудно и това сигурно довежда до негативни черти в характера. Човек започва да се бори за всяко нещо прекалено много, прекалено много да го иска сигурно. Човек става малко по-агресивен в поведението си, което аз отчитам като нещо отрицателно. Но такава ни е работата. При голяма конкуренция и сериозни финансови интереси, ако човек не си защитава позицията, много лесно бива изхвърлен, някой път и нелоялно и некоректно и т.н. Но аз считам, че човешкото и моралното трябва да дадат връх над такива действия.

Какво представлява за вас професионалното съзряване? Как бихте описали промяната от студентското мислене към професионалните отговорности?

-Това е нещо строго индивидуално. Студентското мислене е малко по-повърхностно, но това е нормално… съвсем естествено човек е млад и иска да поживее. Минаването към професионални отговорности е друга работа. Вече човек вижда, че трябва да прави компромиси с лични неща и лични удоволствия за сметка на професионални отговорности. В нашата работа отговорностите са прекалено големи – това трябва да го осъзнае всеки.

Без да може да носи отговорност, човек няма как да се развива професионално.

Трябва да настъпи този процес на преминаване от студентско мислене към професионални отговорности. Т.е човек вече да разбира, че на плещите му лягат такива отговорности. Лошият момент е, че в нашия университет за разлика от други чужди университети, студентското мислене не се насочва по-отрано към професионални отговорности. Имам предвид следното. Ако като професионалист ви е възложен някакъв проект, вие имате срок. Ако не го спазите – търпите съответни негативи. Първо – чисто финансови, че не ви се плаща целият хонорар примерно при закъснение. И второ – морални: вече няма да ви търсят за работа като разберат, че не спазвате сроковете. Докато като студенти вие бавите проектите с месеци и години и общо взето не свиквате с това още от студентската скамейка. Иначе по света ,в университетите, в които аз съм бил, полагат усилия да няма такъв рязък преход от студентско мислене към професионална отговорност. Там, ако се забавите с проекта и не си го предадете в срок, той остава за другата година и се научавате на професионални отговорности по-отрано. Докато ние в България сме с по-компромисно мислене към децата. Казваме си – „Абе те са деца, сега ще се забавят, пък след това ще се научат”. Но това „след това” ви създава проблеми. Така е моето мнение.

Какви качества трябва да има човек за да работи в екип?

-Най-важното качество според мен е човек да може да си признава грешките и да е склонен на компромиси. Да не закъснява със сроковете, защото в един екип, когато трябва да се изпълни задача за определено време, ако някой не си свърши работата другите му я вършат. Отговорността е както към работата, така и към колегите.

Мислите ли, че липсва в студентския опит в университета работата в екип?

-Абсолютно. Липсва катастрофално според мен. Съвсем е изостанало курсовото проектиране. По света обикновено хората го правят в екипи, защото така се работи и на практика. Няма ги вече инженерите, които хващат един проект и го правят от начало до край. Работи се в екип и в университетите по света студентите работят в екип. Опитвал съм се тук преди да направя нещо в УАСГ , но засега без успех за съжаление. В някои случаи разделях студентите да работят по двама в един проект, ама те така се разделяха – единият чертае, другият смята – така не се работи. Искам да кажа, че на нас ни липсва умението за работа в екип (то не сте толкова и виновни вие, студентите,защото това по света го правят още от първи клас.) Като започнат, правят проекти (проект наричат всяко изследване по всякаква тема, по която се събират няколко човека и на групи разработват съответните теми и след това им пишат една и съща оценка на всичките. Точно за да се научат за работа в екип, че един човек като повлече екипа назад и всички други страдат и на това те се учат още от малки. Докато при нас по някои дисциплини работят в екип, но с написани различни оценки на хората от екипа. Това според мен не е правилно. Това не е работа в екип. Работата в екип е всички да носят отговорност за грешките на хората в екипа. И при това положение хората се научават да работят в екип, но нашето образование, а и не само в университета, не толерира работата в екип. Това е един от най-големите проблеми на организацията на работата в България. Точно поради тази причина българи като отидат да работят в чужбина в много случаи се реализират добре, защото са натиснати от съответната система, вече биват вкарани в някаква организация, в екипна работа. Докато ние, правейки си организацията сме много големи индивидуалисти.

Защо не съществува някакъв натиск, някакво изискване от фирмите работодатели за по-силен акцент върху професионалните отговорности в образователния процес?

-България скъса на практика връзката между фирмите и университета. Очевидно вината е и на двете места – както в университетите, така и във фирмите. Проблемът е, че специално в нашия бранш фирмите, които се занимават с проектиране, са не много големи. Т.е. те много трудно могат да оказват някакво влияние на университета.

-По света, където има вече формирани големи фирми, те работят много по-лесно с университетите понеже имат ясни виждания какво им трябва и какво искат. Те поставят и финансират съответни задачи и има двустранна връзка. Примерно в Япония, при професор Кабеясава редовно идваха всяка година от различни фирми хора на специализация по за една година в неговата лаборатория. Фирмите пращат хората да специализират, защото в университетите в най-голяма степен се черпи от развитието на науката и технологията. Във фирмите нещата са чисто практически. От друга страна фирмите, като структури, в които се въртят повече средства, финансират изследвания в университетите, което у нас го няма

-За една година работих в Chalmers University of technology, Гьотеборг в Швеция. Големите шведски фирми Ериксон, Волво, Сааб и които още се сетите имаха специална сграда в университета, от която даваха лични поръчки за дипломни работи, докторантури, и т.н. Даже съществуваше проблем, защото имаше повече финансиране, отколкото възможности на университета да произведе съответните специалисти.

С годините практика, кои според вас са личните качества, които са дали предимство в професионалното Ви развитие?

-Като си поставя някаква цел обикновено я постигам – т.е. упоритост в преследването на целите и стремеж към развитие. Бих искал да подчертая и една черта от характера, която на пръв поглед няма нищо общо с проектирането, но за мен е неотменна част от каузата на един човек – това е човешкия морал и професионалната колегиалност и честност в отношенията. Като недостатък – емоционалност и избухливост, защото човек трябва да оценява и недостатъците си.

 

В екипа, с който работите имате ли общ стандарт, който да помага в комуникацията?

-Основният проблем на студентите от УАСГ като започнат работа е точно комуникацията. Много от вас перфектно могат да си вършат работата, да чертаят, да смятат, но да комуникират с другите хора – това е основният проблем. Аз се старая да науча младите хора, с които работя, да комуникират с архитекти и други специалисти.

Първо им даваме съвети как да говорят по телефона, как да комуникират, да бъдат по-настъпателни и в същото време убедителни и точни.

В определени случаи е въпрос на комуникация и ако човек не е научен да е по-настойчив много трудно прогресира в нашата работа. В края на 90-те години работих в една американска компания. Там научих как в един проект човек трябва да си гони докрай интересите т.е. да изисква информация навреме от другите специалности. И това се опитвам да науча младите хора – че комуникацията е много важна.

Работите ли в голям екип? Как се поделят отговорностите в офиса?

-Бих искал малко по-голям екип. Всеки от младите инженери, като израснат до определено ниво, поемат самостоятелна задача, но да ви кажа точно това ми е един от проблемите, че работя с млади хора, защото голяма част от основните решения минават през мен. За щастие вече хората, с които работя са от няколко години, израснаха и мога да кажа, че всички отговорности и решения бяха мои до скоро. Вече и те могат отговорно да вземат съответните технически решения.

И сте сигурни в тях?

-Поне до сега не сме имали някакви проблеми и издънки. Човек трудно може да бъде сигурен даже и в себе си (смее се). Но вече поне са доказали, че могат да носят отговорност за решенията си.

Бихте ли разказали повече за принципите, които спазвате на работното място?

-Основният ни принцип е точност и коректност към нашите партньори – нещо като е казано че трябва да се направи за определено време, то трябва да се свърши за това време. Второто е, че изискваме абсолютно качествена работа. Едно от нещата, които са най-важни за нас, е контрола на изпълнението на нашите решения и изискване за стриктно спазване от строителите. Срокове, качество и контрол на изпълнението – трите основни принципа.

 

Колко време според Вас трябва на един току що завършил студент за да влезе в темпото на екипа?

-При мен за един месец влизат в темпото на екипа, но само тези които искат. Имал съм и големи разочарования от хора, които съм взимал. Мислил съм, че взимам много добри хора, пък те не оправдават очакванията, огъват се лесно, не търсят новото.

Бил съм разочарован не от това дали могат или не могат, а от това, че нямат желание да се развиват достатъчно, нямат мотивация.

Всеки нов член в екипа по принцип започва от нулата. Важното е да има желание за развитие. Пак казвам, за около един месец при нас влизат в темпото на екипа. Това означава да усвоят един вече утвърден корпоративен стил на работа и комуникации в нашата фирма. Имал съм хора, които много бързо са напредвали, даже по-бързо и от тези, които са били с години при мен. От хората, които работят при мен сега, от всичките съм доволен и мисля че се справят перфектно с нещата.

На какво реално са способни студентите след като завършат?

-Много вода трябва да изтече, конкретно в работата имат много да се учат. В момента, в който завършите, сте готови за поддържаща функция. Нашата работа (не знам дали само съжаление) е занаят и тя се учи както се учи занаят – по системата чирак, калфа, майстор. От чирак, трябва човек да се бори да стане калфа и след това майстор. Не са възможни някакви големи скокове. И това не защото студентите са глупави или неспособни, ами защото просто нашата работа е много практическа, няма универсални неща в нея и главно трябва да се натрупа опит. Такова е естеството на професията ни.

Какво бихте възложили на току-що завършил студент, ако работеше при Вас?

-Разглежда проекти, които сме правили, за да започне да се учи от тях. Започва се от най-дребни работи, например начертаване на определени неща.

Спрямо годините на вашето следване има ли съществени промени в образованието? Кои качества биха ви направили добро впечатление, когато се срещате с млад кандидат за работно място?

-Много по-интензивно е образованието – много повече информация трябва да преработите за много по-кратко време. Това според мен е основното. Някои неща са към лошо. Не се навлиза в дълбочина по определени проблеми, работи се повърхностно.

Какво мислите трябва да се промени в образованието в България?

-Въпросът за образованието в България е сложен. Мога да кажа за УАСГ, че трябва да бъде малко по-практически ориентиран. Т.е. неща, които са били актуални преди 20 години все още се преподават, а пък неща, които са актуални днес все още не се преподават. Да се осъвремени малко теорията, която се преподава. Това което е било хубаво и актуално преди 20-30 години не значи, че е добро в момента. Имайте предвид, че образованието е най-консервативната система и най-трудно се правят промени в нея.

Но може би проблемът е в манталитета: „Написвам си задачата и знам, че за утре нямам нищо.”

-Аз затова ви казах, какъв е начинът на работа в други университети – така наречените лаборатории. Това става от определено ниво нататък. За първи, втори и трети курс, където се получават базовите знания естествено това нещо не се прави. В страните, в които се учи и се работи сериозно като Япония, САЩ, Германия, студентите магистри са ангажирани по цял ден в университета в конкретна лаборатория. Лаборатория – това е място, където се работи. Не е необходимо там да се извършват експерименти – може да е чисто теоретична лаборатория. В Швеция съм го виждал също. Студентите работят в университета като на работно място, понеже всички компютри и техника са там, заедно с библиотеки, учебници, достъп до информация.

-За да може да се работи по този начин съответната институция трябва да бъде финансово независима. Примерно в Япония, лабораторията получава пари на базата на броя студенти, които работят в нея. Ако трябва в УАСГ да вземеш едно топче хартия, трябва да минеш през 10 инстанции, докато накрая ректорът или помощник-ректорът се подпишат. Накрая се отказваш, отиваш и си го купуваш. Докато там в началото на финансовата година съответните средства отиват в тази лаборатория в зависимост от това колко студенти има. Колкото повече студенти има, толкова повече средства отиват там. Преподавателят има доста голяма финансова свобода. Той може да реши да наеме човек да работи в лабораторията, може да реши да купи софтуер, може да реши да проведе експеримент, да прати студенти на конференция. Той си има бюджет, който управлява. Докато това при нас не се случва. В чужбина ситуацията е по – жестока, защото ако човек не събира студенти и няма приходи, както се казва, е съвсем вън от играта. Но ако успее по някакъв начин да формира такова звено, което да работи ефективно, съответно звеното около този професор живее добре. Но у нас, въпреки автономията, която е дадена по закон на университетите, това не се прави. Не считам че отгоре са единствено проблемите. Може би голяма част от проблемите са в университета.

Какво липсва на току-що завършилите студенти?

-Липсва им, както казах преди, способност за работа в екип, за комуникация. Но това са неща, които се изграждат по време на работа, така че не мисля, че нещо фатално се случва. Тези от вас, които работят сериозно в университета много бързо се вписват след това в съответните екипи, стига да имат желание. Не трябва човек да подхожда съвсем материално към нещата и да каже „Аз получавам някъде малко пари и поради тази причина ще работя малко”. Това никога не бива да го казвате. Отначало може и да се чувствате недооценени. Особено и в тази ситуация на криза, която е в момента. Но според мен най-важното е да се стараете да се развивате, да трупате познания.

 

Какво бихте желали да видите в нашия проект?

-За мен едното нещо е връзката между студентите и фирмите. Друго, което не знам обаче колко е възможно за вас, е ако вие по някакъв начин давате информация на инвеститорите за фирмите, които са във STROIINFO. Да давате такава информация, чрез която да избират да работят с фирми, като знаят че могат да разчитат на определени неща като срок, качество.

Това би било ценено високо от фирмите, но знам, че е по-сложно.

С инвеститорите нещата са по-сложни, общо взето няма правила, така че не се очаква много, имайки предвид, че в България нещата не са както трябва. Връзка на инвеститори с фирми от една страна и на студенти с фирми от друга страна – това е нещо, за което може да работите в бъдеще.

-Според мен, бихте могли да приобщите инвеститорите главно като ползватели на мрежата. Т.е. от тук те да си изберат съответни подизпълнители за дадени задачи като от база данни. Някои от тях може да имат нужда и от студенти директно. Това би било полезно. Не съм го обмислял сериозно – сега ми хрумна.

Бихте ли участвали на срещи със студенти, организирани от STROIINFO?

-Разбира се.

 Какво е мнението ви за младите, които напускат страната?

-Нямам лошо мнение. Тези хора, които напускат страната, я напускат защото считат, че тази страна не им дава възможност за развитие. Тук за малките фирми условията за бизнес са повече от комплицирани. Държавата много малко помага на малките фирми. За щастие в момента пък и не пречи. Нямам отрицателно мнение за хората, които напускат страната, защото те просто искат да намерят своето щастие. Човек живее един път.

Какво Ви дава сила да продължите в труден момент?

-Семейството ми дава сила.

Каква е била детската Ви мечта?

-Детската ми мечта беше да стана космонавт, но не се изпълни. (смее се)

Каква е цената да бъдеш утвърден специалист?

-Много малко лично време и по малко отделяне на време за семейството – това е цената. Важното е семейството да може да го преглътне това нещо. В определени случаи моето семейство е било ощетено, защото така се е налагало. Това е висока цена, която плащам. Поне за мене.

Имате ли страхове относно бъдещето на строителството в България?

-Нямам – строителство винаги ще има. Винаги идва ново поколение, което доразвива нещата на предишното. Никога не може да се каже, че тези които са след теб са по-лоши, просто защото не е така.

Казват, че Аристотел е казал, че новото поколение ще затрие света.

Още хиляди години след него светът не е затрит (смее се). Така че ако ви каже някой, че това поколение, то е върхът пък другото… – не е така и то се вижда от човешкото развитие.

Какво най-много Ви радва и какво най-силно Ви ядосва в младите хора (студентите)?

-Ако ме ядосва някой не бих казал, че е защото е млад или стар, а защото ме ядосва. Не бих казал че на възрастов принцип нещо ме ядосва. Радвам се да работя с млади хора по принцип. По-чисти са още отколкото хората с опит. Е, ядосва ме някой път латентност. Или много силна комерсиализираност, свързана с поставяне на някакви финансови условия и изисквания. Не може всичко на млади години да се получи. Всеки иска да има голяма къща, яхта, ферари, но изключително малко млади хора са в състояние да постигнат това.

Какво липсва на строителния бранш в България?

-Организация. Организираност. С браншовите организации нещата се помъчиха да влязат както трябва, както в нормалните страни. Но за съжаление от нашите браншови организации има много какво още да се желае.

Какво бихте посъветвали (посъветвахте) Вашите деца, ако изберат Вашата професия?

-Непрекъснато да се учат при всяка възможност.

Разкажете повече за вашата гледна точка относно комуникацията между четирите групи – преподаватели, работодатели, студенти и дипломирани?
Има ли основателна причина да се твърди, че комуникация всъщност липсва?

-В Япония и Швеция съм видял това, което е работещо и даващо добри резултати в обществото според мен. Там преподавателите са свързани с работодателите, защото работодателите пращат задачи за решаване в университета – истински практически задачи, такива каквито действително трябва да бъдат решавани и които те не могат да решат. Освен това пращат техни служители на специализации в университетите. Между преподаватели и студенти за мен правилната организация е организирането на лаборатории. Когато преподаватели работят със студенти и те са ангажирани там непрекъснато, през цялото време. Между работодатели и студенти – трябва да се направи по някакъв начин тази връзка, така че работодателите да взимат най-добрите студенти. Това се отнася за дипломираните естествено. Дипломираните ги слагам към тези, които са евентуално при работодателите и отиват в университетите за специализация. Така ги виждам нещата. Но за съжаление в България системата не работи така. Почти никой, с много малки изключения не ходи на специализация след като завърши. Ако той отиде трябва или да е напуснал работа или да няма работа в момента. Фирмите не подхождат прагматично към въпроса да пратят един човек да придобие малко повече познания и да се върне пак в тази фирма. За мен тази връзка е скъсана. А скъсана е и връзката между студентите и работодателите. Те отиват там по някакви индивидуални препоръки. И на мен много често ми се обажда някои и ми казва – „Трябват ми хора за еди какво си. Виж, нали работиш в УАСГ, можеш ли да намериш човек за някаква дейност?” Аз не познавам всички и моето мнение е донякъде субективно. Точно това вие може да направите създавайки такива портфолиа. Да речем даже и аз да дойда при вас и да кажа – „трябва ми такъв и такъв човек за еди кой си да му помогнем заедно примерно”. Освен това трябва много да се борите според мен да се направят пред дипломни стажове по съответните фирми. Нямам нищо против да взимам хора на стаж по някаква регламентираност.

Убеден ли сте, че в България просто трябва да си добър за да успееш? Конкуренцията в България стимулира или задушава?

-Не е достатъчно в България да си добър за да успееш. И много добър да си пак може да не успееш достатъчно.

А в чужбина дали е така?

-Ами навсякъде е така според мен, но в чужбина не е същото. В чужбина, ако си добър обикновено успяваш. Докато в България не е сигурно, но може би времената стават такива, че като си добър успяваш….въпреки обстоятелствата. Ама трябва да си много добър, да си много над нивото на средните, за да успяваш само за това, че си добър. Много от нещата в България са свързани с конюнктура. Конкуренцията винаги стимулира според мен.

Дали е възможно всички предмети от трети курс нататък да са свързани с една сграда, едно задание?

-Възможно е. Но това изисква много голяма промяна в програмата на университета. Така се прави в сериозни университети в чужбина. Защото има пък други чужди университети, където се работи на парче. Там даже няма и проекти, а се смята една греда, една колона и готово. Аз говоря за добри примери. Това е и може би недостатък при нас въпреки, че аз първоначално съм бил защитник че не трябва да има деление на бакалавърско и магистърско обучение в нашата специалност, но мисля че може би трябва да има, защото тези неща се правят в магистърските програми, за които говорите. Бакалавърските са прекалено базови. Там нещата трябва да бъдат по-основни. До трети курс е базовото образование. Вече четвърти и пети курс е магистърското, специализирано образование. Там вече е добре да бъде направено по този начин и така се прави в други университети. Това е въпрос и на организация. Трудно е да стане.

От какво страдаме повече – липса на професионално подготвени кадри или от липса на личности?
От къде произтича този страховит образ на инвеститора? Уважавани ли са професионалистите или у нас властва убеждението , че инвеститорът определя правилата?

-Не, според мен инвеститорът не може да определя правилата. Пак зависи от много неща. По принцип, един разумен инвеститор се вслушва в експертното мнение и не иска да определя правилата. Той иска с минимално вложени пари да постигне максимално добър резултат и въпросът е да направи съответния баланс. Разумните инвеститори знаят, че има природни закони, върху които не могат да влияят. Има закони, върху които могат да влияят, но върху закона на Нютон, например не могат да влияят. И повечето от тях, сериозните, гледат да си намерят специалисти, които в рамките на тези природни закони да постигнат оптимални резултати. Но има и други, които търсят най-евтините хора, които пък няма да им докарат максимален краен резултат. Имал съм големи проблеми с инвеститори първоначално, но след като обясниш нещо 10 пъти, 20 пъти – накрая нещата се получават. Просто човек не трябва да се отказва. Има инвеститори, с които не сме се разбрали и сме се разделили по взаимно съгласие.

-Лошото е, че у нас има една друга прослойка хора, наши колеги, които пък ходят и им казват други неща, за да ги прилъжат да измъкнат някой лев от тях. За това казвам, че нашият бизнес е много сложен – действа законът на джунглата. Трудно се оцелява, но основното е човек да е принципен и лоялен. Имало е случаи с проблеми с инвеститора, а накрая сме ставали и големи приятели. Важното е човек да не прави компромиси да стават нещата, както смята че трябва да станат. Започнат ли компромиси, става лошо и страшно. Но не съм на мнение че основният проблем в България са инвеститорите.

Съществува ли в България понятието професионална етика? Кои са принципите, на които вие като професионалист не бихте изменили при каквито и да било условия?

-За съжаление в нашия бранш има случаи, в които професионалната етика се нарушава. Давам ви примери от проектирането. Като направите един проект, той се дава на инвеститора. В този момент, той разбира истинската цена на това, което прави и казва: „ Ама това нещо не може ли да се направи по-евтино. Тогава се появяват хора обикновено хора без професионална етика, наши колеги, които отиват при инвеститора и отиват с две версии. Първата версия е, че това, което е направено, е толкова некадърно и толкова скъпо, че те могат да редуцират цената с някакъв процент. И втората версия е, че това е толкова некадърно направено, че ще падне, ако се реализира. Единствената цел на тези хора без етика е да се вземе задачата, да се спечелят едни допълнителни пари. Инвеститорът, ако поддаде, се случват такива истории. Трябва да ви кажа, че и на мен са се мъчили с мои проекти да го правят. Това че имам някакво име все пак в определени случаи спира нещата. Но млади хора като вас като направят проект общо взето могат да бъдат съсипани. Могат да бъдат изкарани най-големите глупаци, най-големите некадърници. Случвали са ми се такива истории. Идват и казват: „ Ама ние тука мислим така. Казаха ни, че може да стане еди как си.” Това за мен е липса на професионална етика. Липса на професионална етика е когато, по някакви неетични съображения, само от гледна точка да се спечелят някакви пари, се правят нещата по този начин. Млади колеги главно страдат от това. Хиляди пъти са идвали за рецензии project manager-и и казват: „ Ето за този проект, ни казаха, че инженерите били преоразмерили това и това. Ще напишеш ли една рецензия по въпроса?” Някои project manager-и стигат до това да искат и трето мнение. Ама много не го правят и се получават проблеми. Правят се неправомерни икономии. За етиката много правилно поставяте въпроса – тя няма как да бъде реализирана, ако няма някакви правила.

-Никога не правя компромиси, ако ми кажат примерно че искат да се правят икономии по проекта, с които аз считам че би имало проблеми със сигурността на конструкцията. И много стриктно следя изпълнението на моя проект да бъде така както съм го дал. Не някой да реши да прави промени поради каквито и да било съображения.

Какво послание бихте отправили към младите?

-Колкото могат да си подобряват квалификацията. Човек се учи ефективно, докато е млад. Иначе се учи докато е жив, обаче ефективното учение е докато е млад (смее се). Това е много важно според мен – още от началото човек да си постави ясни цели.

 

  • Винербергер ЕООД

    Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…
  • Пери България ЕООД

    Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…
  • ТОНДАХ ГЛАЙНЩЕТЕН АД

    ТОНДАХ Глайнщетен е пазарен лидер в производството на керамични керемиди в Средна и Източн…
Заредете още от Hobelix
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Винербергер ЕООД

Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…