Реконструкцията на църквата “Basilica di Siponto”, разположена в област „Пулия” в южна Италия, се превръща в проект, който събира доста противоречиви мнения. Така наречената съвременна архитектурна скулптура е проект на италианеца Едоардо Тресолди. Тази иновативна интервенция в историческа среда ни представя невиждана досега връзка между древното и съвременното. Никога преди това те не са съществували в такава симбиоза –  историческа форма, изградена изцяло от съвременни материали.

Снимки: Зекие Емин

Тази изчистена, лека, прозрачна и гъвкава структура напълно се противопоставя на познатите досега съвременни методи на реставрация. Конструкцията и архитектурният облик на „сградата” са изградени от модулни структури от телена мрежа, свързани помежду си. Те се явяват естествено продължение на руините на раннохристиянска църква, съществувала на мястото през 12-ти век.

Като се пресъздава някогашният обем на сградата, се дава възможност на посетителя да усети реалното пространство, което са възприемали и тогавашните ѝ обитатели.

Тресолди всъщност  не е архитект, а скулптор, който решава да се фокусира върху идеята за архитектура не като една солидна маса, която се откъсва от заобикалящото го пространство, а като лека мрежа, която позволява на пейзажа да се възприеме като част от произведението му. Църквата стои толкова феерично в средата, че кара човек да се замисли как е възможно съществуването на такава физическа визуализация. Структурата става още по-атрактивна през нощта, когато с помощта на подходящо осветление се разкрива пълният ѝ потенциал.

Снимка: www.thevandallist.com

Изцяло е реконструиран олтарът на църквата. Когато се отдалечаваме от него, обемът на сградата става все по-непълен, тя сякаш се разпада с всяка крачка. Авторът използва този похват, за да подчертае сакралността на това пространство. Също така се набляга и на детайлите, които допълват цялостната композиция. Ясно се четат ребрата на полукупола и ордерът на капителите, а за да дадат усещане за човешки мащаб и призрачен привкус са добавени и няколко човешки фигури от същия материал.

Снимки: Зекие Емин/ Giacomo Pepe www.thespaces.com

Обемът стои като холограма в пространството; той изглежда едновременно призрачно, футуристично, но и като свидетел на историята. Невъзможно е такава структура да не привлече вниманието на посетителите. Тази различна реставрация е атрактивна, не само с начина, по който изглежда, а и с начина, по който предава историческата стойност на сградата. Информацията, която получават посетителите чрез този метод е абсолютно недвусмислена. Те могат ясно да разграничат старото от новото. Повечето известни методи на реставрация се изпълняват с материали, подобни на оригиналните, но дори при изменения във фугите и начина на изграждане, те не са достатъчно еднозначни. Обикновеният наблюдател не може да различи дали това, което вижда, е историческа ценност или реставрация.

Руините невинаги успяват да ни разкажат историята, която очакваме.

В съвременния свят съществуват множество варианти за интерпретация на архитектурното наследствo, които могат да донесат информация на недотам познатия посетител. Избраният подход зависи от конкретното място и обект и не може да бъде приложим навсякъде, но е важно да се търсят нови гледни точки за социализиране на наследството.

Снимка: www.thevandallist.com

Тази сграда може да се сметне за началото на ново течение в сферата на опазване на архитектурното наследство. Точно поради тази причина се появяват и противоречията около нея. В архитектурата съществува доста категорично виждане по отношение на намесата в историческа среда. Смята се, че подобна интервенция не допълва архитектурната стойност на сградите, а точно обратното – разрушава естествената им среда и става причина за загуба на историческата им ценност. Независимо кое мнение споделяме е невъзможно да не се впечатлим от деликатния, но едновременно с това толкова красноречив начин, по който ни влияе тази структура на съвременното изкуство и архитектура.

Църквата в Сипонто вече направи своята първа стъпка в света на архитектурно наследство. Тя ни даде нова гледна точка върху въпроса какво означава това наследство за човека на 21-ви век и по какъв начин той е готов да интерпретира и възприема сградите с историческа стойност. Бъдещето ще покаже до каква степен този начин на презентиране на подобни обекти ще навлезе в съвременната архитектура.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

One Comment

  1. Есра

    януари 18, 2018 at 7:04 pm

    Zekie Emin: time traveller inside, architect outside.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Кьолнската катедрала
Преди точно 138 години е завършено седемвековното ѝ строителство

Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ е сред най-известните готически църкви в …