Skip to main content
search

Днес достъпът до обекти на индустриалния дизайн е по-голям от всякога. Потребителите могат да си позволят да обградят ежедневието си с множество вещи, които им служат. Голяма част от тях изпълват нашия дом и това са именно елементите на обзавеждането. Именно те в голяма степен оформят интериора, който обитаваме.

Интериорът е архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение,  който не се състои само в подредбата на обекти и решаването на цветове.

Въздействащият интериор се създава чрез внимателно обмисляне на функционалните и визуални възможности на конкретното пространство, чрез неговото цветово и светлинно изграждане, чрез създаването на акценти и характерни решения.

С нарастването на избора и голямата разновидност на стоки започна да се оформя така нареченият „еклектичен“ стил в интериора, който често съчетава стари и нови решения с цел да извлече най-доброто от тях. Доста често такива решения са „опасни“ за днешния дизайнер, защото те могат да достигнат до пълната противоположност на това, което целят, а именно – кич.

Еклектиката се тълкува като способност за избор на най-доброто от чуждите творби, а кичът като стил без естетически достойнства.

Лесно е да се разбере как едното може да премине в другото, като се направи едно просто сравнение с човешкото тяло – малко грим може да подчертае красотата в чертите на една жена, но прекалено количество от него би довело до смехотворна картинка. Същото е и с интериора – еклектичният подход може да направи едно пространство индивидуално и смислено, но може да го превърне и в шарен, препълнен антиквариат.

Разликата между двете определения трудно може да се дефинира – хората често наричат някои интериори еклектични, когато всъщност те са напълно кичозни и обратното. Това не може да бъде избегнато, особено при едно толкова индивидуално усещане към архитектурата и дизайна, като това към интериора. Въпреки това има и обективни фактори, по които човек може да се ръководи. Ще бъдат разгледани някои примери, които ще помогнат да преценим кое остойностява един интериор като еклектичен и кое – като кичозен.

Жоао Ботельо – дневна | Image courtesy of Casa Botelho

Домът и офисът на бразилския дизайнер Жоао Ботельо са разположени във викторианска къща в Лондон, претърпяла адаптация за съвременни нужди. В интериора на дневната откриваме обекти на дизайна от различни епохи. Силен контраст в това отношение се забелязва между камината с полилеите и кушетките с масите. Очите ни са привлечени от яркия цвят на възглавниците и карат погледа ни да се плъзга по диваните, камината, полилеите… Пространствено е заложено на симетрията. Паната на стената добавят допълнителна дълбочина, на камината има книга със заглавие „Том Форд“. Тези детайли показват отношение на собственика и дизайнера към определена личност, автор, изкуство, към нещо, което го вълнува. Всеки елемент има своето значение и дизайнерска стойност, но всички заедно са подбрани така, че по-важните изпъкват като акценти, а останалите допълват пространството.

Домът не Тери де Гинзбург | Image courtesy of Nicolas Tosi

Интериорът в дневната на Тери де Гинзбург е решен предимно с винтидж обзавеждане, като на места умело са внесени и нови мебели, които заедно оформят идеята на еклектиката. Това решение ни показва как тя може да бъде създадена не само с антични камини и дизайнерски обекти, а и с вещи, които не са толкова луксозни – например дивана. Решението на цветовете е внимателно, стените и подът са оставени бели и черни, за да може по-важните за обитателя обекти да бъдат акценти. Те ни подсказват за афинитета му към изкуството. Привидната хаотичност е строго рамкирана с картините – които подчертават вертикалните плоскости – стените.

Интериор на частен дом в Бояна | Изображение: Youtube – PlanetaOfficial

Снимката , взета от видеоклип на поп-фолк песен ни показва част от друг интериор. Това не е декор, клипът е заснет в частен дом в Бояна. На нея отново виждаме пространство, решено на принципите на симетрията. Интериорът притежава необходимите елементи, за да бъде разглеждан като еклектичен. Стените са облицовани с елементи на класицизма, обзавеждането показва класически стил, решен с нови пропорции, материали и цветове. Стените, подът и таванът попадат в бежовата гама, като акцентите са по-трудно откриваеми, тъмнокафявото се появява на няколко места в помещението. Погледът ни блуждае в множеството детайли, орнаменти и блестящи кристални висулки.

Решавайки пространствата, дизайнерът / архитектът винаги трябва да търси това, което свързва интериора с определена идея, емоция, въздействие, с характера на обитателя или ползвателите според техните интереси и нужди. Той трябва да го прави с познание и усет към еклектиката. Текстът оставя на читателя сам да прецени кое той би сметнал за еклектично и кое – за кичозно.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu