Градският кампус на университета на Хаселт се намира в едноименния белгийски град с население от около 77 000 души. Той е разположен близо до центъра на града и се помещава в три сгради. Първоначално се е намирал изцяло извън града, но с откриването на нов факултет по право той се е нуждаел от допълнителни площи. Взето е решение те да заемат мястото си в бившия централен затвор на Хаселт и две нови сгради, които се изграждат в непосредствена близост. Това се оказва трудна задача за проектантското студио noAarchitecten, което работи по адаптирането на сградата.

Това, което преди е било място за хора, които нарушават закона, е днес място за обучение на адвокати.

План на комплекса – по средата е бившият затвор, долу вляво – деканата, а горе – сградата на факултета. | Image noAarchitecten

Функциите са крайно противоположни – затворът, който отнема свободата, и университетът, който дава свобода на ума. Сградата на бившия затвор интегрира голяма част от учебните и административни функции и е акцентът на целия комплекс. Пространствата между крилата се изпълват от няколко аудитории и кафене. Бившите клетки са адаптирани като помещения за индивидуална работа на студентите, които те могат да използват свободно. На втория етаж на сградата се помещават администрация, семинарни зали и дигитална библиотека. Шестетажната сграда на деканата се състои от офиси за администрацията, а сградата на факултета е разделена на отделни крила със зали за обучение. Трите сгради са свързани с подземни пасажи.

Старият затвор се категоризира като сграда в неоромански стил. Той бива адаптиран по много внимателен и деликатен начин. Дебелите му тухлени стени, които са ключови за функционирането на един затвор, биват запазени. В оригиналното решение в централната зала е бил разположен амвон, от който са се изнасяли служби, тъй като се е смятало, че затворниците биха поправили себе си чрез религията. Клетките не са разположени една срещу друга по продължението на дълъг коридор, а обратното – с гръб. По този начин идеята за религията е отразена и в клетките, които предполагат усамотение, отшелничество.

Архитектите интерпретират идеята за науката като религия.

Общ поглед. Новите сгради се октрояват от старата. | Photo © UHasselt

Те го правят, като разполагат индивидуалните стаи за обучение в бившите килии. Така дават възможност на студентите да се усамотят и да обърнат внимание на духовното си развитие, както някога се е давало на затворниците. Разположението на аудиторията и кафенето в пространствата, в които затворниците са прекарвали време заедно също показва една приемственост във функционирането на сградата – повече лични към повече публични функции.

„Килия“ за учене | Photo © Kim Zwarts

Дръзки и съвременни материали като видим бетон, полирана циментова настилка и стомана са изпозвани в новите пристройки към бившия затвор. Заедно със стъклените покриви те се отличават ясно от оригинала. Текстурата на бетона контрастира с измазаните с гипс стени на коридорите и стаите за учене, а полираният под със своята хомогенност се откроява от плочките в старата част.

Проектът подчертава контраста между старите и новите сгради.

Фасадните материали на трите крила са различни. Бившият затвор и сградата на деканата се намират на ринговия булевард и се разделени само от една малка улица. Фасадите си противоречат по много начини – червеният цвят на тухлите срещу зеления цвят на деканата, малките прозорци срещу големите отвори на новата фасада, сложната структура на тухлата срещу гладките стъклени панели, плътност срещу прозрачност. Гладки бетонни панели, оцветени в пастелен жълт цвят, функционират като фасадна обвивка на сградата на факултета. Дълбоките им фуги създават нов мащаб и също се противопоставят на дребната структура на тухлената фасада.

Един от коридорите с цветни плочки. Цветът се променя по продължението с цел ориентация. | Photo © Kim Zwarts

Комплексът може да се разглежда като „град в града“. Интригуващите пространства между аудиториите и стаите за учене се интерпретират като агори, площади, където студентите и преподавателите могат да се срещат случайно и да общуват неформално. Дългите коридори и пасажи действат като пространства, които посетителят всеки път преоткрива. Всяко крило носи своята собствена идея и значение, а трите заедно оформят малко градче.

Централната зала | Photo © Kim Zwarts

Чрез четири прости принципа архитектите уважават и акцентират оригинала, като също така успяват да изявят и своето лично творчество. Те свързват идейно старите и нови по-лични и по-публични функции; използват контраста във формата и контраста във височините. Архитектите влагат съвременни материали, за да отличат новите сгради и по-спокойни материали в интериора на старата сграда. По този начин те оформят едно пространство като среда за обучение на млади и будни хора, без обаче да забравят и за миналото на мястото.

Cover photo © UHasselt

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Поглед отблизо: независимото архитектурно образование
INCM Витоша 2018: Паралели и публичен ден

Наскоро ви припомнихме за ЕАСА, най-мащабната независима образователна мрежа в Европа. Съз…