В съвремието думата „готически” или просто „готик” се е превърнала в нарицателно за нещо тъмно, мрачно и заплашително. Затова днес и сградите, строени в този архитектурен стил, често се обвързват с подобни определения. Може би повечето смятат, че това се дължи на високите арки, студения камък, острите шпилове и мрачните статуи по фасадите на тези сгради, но дълги години никой не е асоциирал готическите замъци и катедрали с подобни внушения.
Напротив, те са били смятани за красиви и пищни, отразяващи богатството и величието на църквата и феодалните владетели. Дори се смята, че готическият стил налага революция в дизайна на замъците – от тромави и потискащи крепости, те се превръщат във великолепни сгради с високи елегантни кули и впечатляващи орнаменти. Така те станали вдъхновение за множество детски приказки с принцеси и знатни лордове.
Четете тук за зловещата естетика в архитектурата
Съществува погрешното разбиране, че естеството на архитектурния стил дава името си на този жанр музика и впоследствие субкултура. Всъщност връзка между тях съществува, но причината не се крие в архитектурните похвати. Популяризирането на този стил музика и готик течението ни е предизвикало днес да смятаме готическите сгради за страшни, мрачни, както и за перфектни локации за заснемане на филм на ужасите или провеждане за Хелоуин парти.
Откъде думата придобива такъв смисъл?
Готическата архитектура води началото си от Средновековието и произлиза от Франция. Впоследствие се разпространява по цяла Европа, достигайки дори източната част на континента, както и Британските острови, с които днес повечето хора свързват този стил. Първоначалното име, с което Готиката се разпространява по континента, е “Opus Francigenum”, което означава „френска творба“.
Думата „Gothic” се споменава за първи път през 18-ти век от английския архитект Исак Уеър, който описва, че когато германското племе Готи атакува Рим, то разрушава голяма част от класическата архитектура и налага своя изостанал архитектурен стил, който той нарича „готика“. Впоследствие думата навлиза като понятие за този тип архитектура. Превръщането й в нарицателно за нещо заплашително се случва през същия век, отново благодарение на английски творби.
През 1764 г. в Англия се появява една различна книга, която слага началото на ново течение в литературата. Авторът е Хорас Уолпоул, а книгата се казва „Замъкът Отранто“, която се смята за първия готик роман в историята. Книгата набира огромна популярност на острова и въвлича след себе си написването на още множество книги, притежаващи същите характеристики. Този литературен жанр цели да пробуди в читателя силни емоции – да ги заинтригува и ужаси.
Четете тук за Кьолнската катедрала
Случките в романите са плашещи и мистериозни, а за да предадат тази атмосфера на читателя, авторите представят действието в изоставени, тъмни, рушащи се замъци. Тези сгради крият мрачни тайни, забравени от стотици години. Някога пълни с живот, богатства и приказни истории, днес те крият ужасяващи истини.
Локациите на тези истории – готическите замъци, дават името на този жанр в литературата.
Той става основата за развитието на хорър филмите и готическата метъл музика, която впоследствие намира много последователи и става причина за сформирането и на едноименната субкултура. Поради тази причина днес не само катедрали и замъци, но и литература и музика могат да се опишат с думата „готик“. В съвремието думата по-лесно се свързва със значението си в поп културата, отколкото в архитектурата. Затова, когато кажем „готическа архитектура“, автоматично в главата ни изникват мрачни асоциации, а страшните статуи, островърхите арки, богато орнаментираните контрафорси и шпилове само допълват това внушение.