Защо флорентинско студио вижда бъдещето в социалните проекти?

Този път ще почерпим от опита на италиански архитекти. Срещаме се за разговор със студио „Тотале“. То се състои от петима наскоро завършили архитекти от Флоренция, които само за една година успяват да изградят свой собствен стил, воден от социална мисия, да бъдат публикувани във водещи архитектурни медии като Archdaily, Designboom и ARQA, както и да отпътуват чак до Африка, за да построят мечтите си. Повече за италианската архитектурна действителност, както и за пречките и непримиримия ентусиазъм през първите стъпки от професионалната пътека ще разберем от членовете на студиото.

Как възникна идеята за студио „Тотале“?

Всичко се случи като на шега. Като приятели и колеги в университета все крояхме планове за съвместна работа в бъдеще, но всеки междувременно търсеше странични „истински“ професионални ангажименти. След завършването обаче аз (Алесио), Марко, Андреа, Елена и Клаудия решихме да опитаме. Обещахме си, че архитектурата няма да заличи индивидуалностите ни, а напротив, заедно ще се подкрепяме в развитието на всички свои интереси извън архитектурата, което е и причината да се наричаме „тотале“ (в превод от италиански – „цялостно“). Всеки от нас има свое хоби, Алесио е музикант, Андреа е готвач, Марко е барман, Елена е художник, а Клаудия е теоретик и докторант в университета във Венеция. Опитваме се да разглеждаме архитектурата през призмата на различните индивидуалности – както на тези, които я създават, така и на тези, които я обитават. Колкото по-близо си до живота извън архитектурата, толкова по-реална, мащабна и богата е преценката ти за нея. Архитектите често рискуват да се обвият в архитектурен вакуум, докато светът, за който проектират, е съвсем различен от този, „проектиран“ в главите им.

Източник: Studio Totale

Какво е да си младо студио в града, наречен „Люлката на Ренесанса“?

Ситуацията за младите архитекти в Италия в момента е меко казано драматична. Икономическият спад в страната и нарастващата младежка безработица неминуемо се отразяват и на строителния сектор. Като че ли се наблюдава и спад в културното ниво на нацията. Напоследък фигурата на архитекта се възприема като нещо ненужно и твърде луксозно. Ролята му в изграждането на контекст, а оттам и в изграждането на общество е подценена в днешно време. Ние искаме някак да подсетим хората за социалната роля на архитектурата. Техническата част от строителството в момента напълно е заместила усещането за естетика. Ако нещо може да бъде направено функционално, то не е задължително да бъде красиво – концепция, която е немислима в рамките на общество с толкова силна вековна естетическа традиция. Архитектурната мисъл в пространството днес се възприема като лукс, хората не правят разлика между място, в което се чувстваш добре и луксозно място.

Източник: Studio Totale

Архитектурата може да бъде сътворена буквално от почти нищо с помощта на правилните размишления. Ние смятаме, че културата относно пространствата, които обитаваме и тяхното влияние върху благосъстоянието ни трябва да се развива още в училище. Може би не чрез лекции или отегчителни поучения, а по-скоро чрез архитектурата сама по себе си. Композицията, формата, атмосферата на мястото не са незначителни. Не е без значение дали ще се храниш венозно или ще си похапнеш един хубав флорентински бистек. (смее се Алесио) И двете вероятно имат същата хранителна стойност, но има значение как те карат да се чувстваш. В Италия в момента се храним венозно.

Смятате, че архитектурата има своето място в училищата, това вероятно е и причината да участвате предимно в конкурси за училища. Как мислите, че училищната обстановка може да повлияе в развитието на младото общество?

До момента сме участвали в 6 конкурса за училища, като стигнахме до трето място в един от тях. Училищата продължават да са най-голямата ни страст и амбиция, защото ни помагат да развиваме въображението си и да се забавляваме. Училищата ни карат да мечтаем, да се поставяме на мястото на децата и да измисляме нови светове. В момента иновативните училища позволяват полет на архитектурната мисъл в мащаб, в който тя не би могла да се разгърне в друга сфера. Вярваме, че изграждането на нова, интересна, цветна и комфортна обстановка за децата в училище е бъдещето на едно по-инициативно и отворено общество с повече мнение и вкус.

Източник: Studio Totale

Има ли други архитектурни ниши, които ви вълнуват освен училищата?

Още от университета всички имахме социална насоченост. Дипломните ни проекти са все свързани с бедните световни райони, децата с аутизъм, проблемните зони и проблемните обитатели. За нас архитектурата е средство за помощ на обществата, които имат нужда от нея. Затова и миналата година се отправихме към Африка като обект на интерес и проучване.

Източник: Studio Totale

Разкажете ни за проекта си в Танзания, как се случи всичко?

Проектът в Танзания беше като сън. Още не възприемаме съвсем, че е реалност. Всичко започна с позвъняване от една моя позната от Испания, която работеше върху дипломния си проект в Африка. Тя се беше свързала с белгийската неправителствена организация C-re-a.i.d., която работи в Танзания. Проектът й беше за болница и къща за лекари, като ни предложи да проектираме къщата. Оттам започна нашето африканско приключение. Можем да го разделим на две фази, които вървяха съвместно. Първата е архитектурната част – проектиране и изпълнение, а втората е набирането на капитал – както финансов, така и човешки за изпълнението на задачата. Оказа се, че нито една от двете задачи не беше лесна. За набирането на средства за осъществяване на проекта публикувахме идеята си в един от сайтовете за Crowdfunding, наречен „Gofundme”. Измислихме името „Да дарим сърце на Земята“ и под това лого организирахме множество събития, концерти, вечери и разпродажби, които да спомогнат финансово каузата ни.

Източник: Studio Totale

Щастливи сме, че посредством тази инициатива успяхме да изведем архитектурата извън студиото и да я споделим с множество хора без архитектурна насоченост. Освен това се посветихме и на директни продажби на гривнички например, както и отворихме онлайн фонд за дарения. В основата на даренията беше регионът на Тоскана и нашите близки и приятели, които участваха в събитията. За построяването на къщата се оказаха достатъчно 5 архитекта, 14 доброволеца, 12 000 евро, 4 месеца за подготовка и 5 седмици за същинско строителство на място. Фондацията и местните строители също бяха включени в процеса, макар комуникацията да представляваше известен проблем. Въпреки премеждията, проектът за къща за лекари в селцето Можи Мото предлага нова санитарна възможност на един толкова отдалечен от цивилизацията регион, което ни кара да чувстваме, че усилията си струваха напълно.