Инж. арх. Валентин Трашлиев е роден през 1947 г. Завършил е висше образование в Техническия университет в Дрезден (Германия) със специалност „Строително инженерство и архитектура“. Работил е като проектант и служител в държавната администрация. От 1990 г. се занимава с предприемаческа дейност. Инж. арх. Валентин Трашлиев е мажоритарен акционер и главен изпълнителен директор на дружествата от групата „Евро алианс инженеринг“. Обединението е сред водещите в тунелното строителство в Европа. За 20-годишната си дейност фирмите в него са изпълнили над 71 км. тунели в Германия, Испания, Гърция и България.


Кой университет сте завършил и каква специалност?

– Завърших Техническият университет в Дрезден със специалност „Архитектура и строително инженерство“.

Каква беше темата на дипломната ви работа?

– Разработих дипломната си работа на тема „Промишлени сгради“.

Какъв практически опит получихте по време на следването в университета?

– Разполагахме с две инженерни практики, всяка от които беше за по три месеца. Работеше се по конкретен проект със съпътстващи към него задачи. Хубавото за нас като студенти беше, че изпълнителят на строителния обект и неговия екип ни указваха голяма помощ, за да можем да се запознаем и с най-дребните детайли от цялостния работен процес. Това ни даде един летящ старт в кариерата.

Интензивен ли беше учебният процес, когато бяхте студент?

– Първите две години режимът на обучение беше по-лек. Бих го оприличил по-скоро на ученически. Следващият период, когато вече започнахме да се специализираме, интензитетът нарасна значително, смесвайки учебния процес с практиките, които вече споменах.

Имате ли наблюдение върху образователният процес в българските университети в момента?

– Нямам детайлни наблюдения, а по-скоро впечатления. Според мен образователният процес в момента е доста хаотичен.

Сигурен съм, че студентите учат изключително много, но имам и усещането, че голяма част от тях не знаят защо го правят. Нямат изградена визия и цел за бъдещето си. Това им пречи да визуализират посоката, която да следват, а по този начин трудно ще постигнат успех.

Не съм привърженик на схващането „Учи, за да завършиш, а после ще видим какво ще стане“.

Много хора са на мнение, че връзката между университетите, бизнеса и студентите е много слаба. Къде се крие проблемът според Вас?

– Може би проблемът започва от това, че личностната мотивация на студентите не е водещ приоритет. Младите хора трябва да са активни, постоянно да търсят възможности за реализация и трупане на нови знания. Да, съзнавам че за един 20 годишен човек е трудно да се ориентира по кой път да поеме и дали това ще е правилният, но пък това е и една от ролите на образованието – да дава насока. То трябва да го насочи в правилната посока и да му помогне да се реализира успешно.

Не мога да дам цялостна характеристика на преподавателите, но ми се струва, че са прекалено затворени в своята вътрешна среда и за тях е по-важен собственият им просперитет, отколкото този на хората, които обучават. За мен е странен фактът, че компанията ни не получава почти никакви запитвания от страна на университетите за осигуряване на студентски практики и стажове.

Виждам раздвижване в тази посока през последните две години. Това се случи след като самите ние инвестирахме време и усилия в стартирането на собствена стажантска програма. Опитваме се да запълним пропуските на университетите по отношение на практическите занятия и да бъдем полезни на студентите като им бъдем от помощ за тяхната професионална ориентация. Резултатите от програмата са вече са факт. Успяхме да открием няколко доста способни млади специалисти, които останаха на работа при нас и след края на своя стаж.

Каква е мотивацията сред студентите, които идват на стаж в Евро Алианс?

– Една голяма част от тях са доста силно мотивирани. Това е безспорно. Може би това беше и един от факторите, заради които останаха да работят при нас и след края на своя стаж. Не по-маловажно е и това, че ние също положихме големи усилия, за да ги стимулираме и мотивираме да дадат максимума от себе си.

Разкажете ни за началото на Вашата професионална кариера? Кой беше първият ви работодател?

– След дипломирането си започнах работа в едно от Ателиетата за изграждане на централната градска част на София. Малко хора са запознати с това, че през онези години беше създадена такава силна и доста престижна организация, която трябва да помогне за доброто развитие на централната градска част на столицата. Наша задача беше да направим оценка на съществуващото градоустройство в два ринга на централната част на София – голям и малък. Единия обхващаше периметъра от „Орлов мост“, „Лъвов мост“ до бул. „Христо Ботев“, а другия включваше зоната около бул. „Васил Левски“, бул. „Витоша и бул. „Сливница“.

Задачата беше разпределена в пет или шест групи или така наречените ателиета. Всяко ателие трябваше да проучи голяма част от сградите и съществуващото градоустройство и да разработи цялостен идеен план за преустройството на централната градска част на София. Всичко това ставаше под ръководството на водещи архитекти и беше изключително голям шанс за мен. В рамките на три години нормалният работен ден за мен беше по 15 часа.

Средата в тези ателиета беше много конкурентна и вдъхновяваща. Амбицията на всичките колективи беше да се представят по възможно най-добрият начин и да покажат най-доброто, на което са способни. Това беше силен и успешен старт за мен.

Знанията от университетът бяха ли ви полезни тогава?

– И да, и не. Университетът трябва да ти даде основата и нужната организираност, която след това да надградиш. Там не можеш да изучиш в детайлност професията, която си избрал. Необходима е и малка доза късмет, който да ти помогне да попаднеш на правилното място след като завършиш. Там, където да получиш нужните специфични знания и умения, които да ти помогнат да се шлифоваш като специалист. Аз имам възможността да попадна в екип от страхотни специалисти, които да ме наставляват и компетентно да коригират огромните ми първоначални амбиции, като ме приземяват и насочват в правилната посока. Когато средата ти е съставена от амбициозни хора пред теб има две възможности – да успееш и да станеш професионалист или да отпаднеш.

Може би най-важното нещо е да имаш желание да учиш и да се развиваш. Мързелът не е добър приятел на един млад човек. Той е сериозна пречка пред неговото развитие.

Къде според вас темпото на учене е по-голямо, в университета или на работа?

– Университетът дава едно по-различно темпо на учене. Там се усвоява огромен обем от информация, който е систематизиран и сравнително подреден. Когато започнеш работа динамиката на учене става по-интензивна, но пък започваш вече за изучаваш професията си в детайлност.

Има ли човек, който да ви е мотивирал и вдъхновявал и който да е бил Ваш ментор?

– Това беше ръководителят на ателието, в което започнах да работя след като завърших. Казваше се арх. Любомир Панчев. Беше изключително интелигентен човек, широко скроен и с невероятен мироглед. От него успях да науча много. Имаше уникалното качество да забелязва и запомня неща, които обикновен човек не може. Винаги когато беше в чужбина се връщаше с много нови идеи и помнеше с точност къде ги е видял и какво впечатление са оставили у него. Много често се случваше да ме попита „Помниш ли какво видяхме преди две седмици в Лондон, когато минавахме през …?“ Това ме мотивираше да развия своя усет към подробностите и да се вглеждам в дребните детайли.

Имах и един колега арх. Милко Попов, който познаваше огромен брой архитектурни детайли до съвършенство. В онези години нямаше каталози с детайли, каквито съществуват днес и това превръщаше този човек в ходеща енциклопедия. Много пъти, когато имахме конкретна задача за изпълнение е бил мой коректив и ми е помагал.

Разкажете ни за някои от интересните проекти, които сте реализирал в началото на Вашата кариера.

– Освен в градоустройствени проекти съм участвал в реализацията и на доста емблематични сгради в центъра на София. Една от тях беше ресторант „Кристал“. Много вълнуващ момент беше да реализираме нещо, което се намира на 50 метра от жълтите павета. За да го направим досущ като ресторант на жълтите павета сложихме такива под колонадата на сградата.

Участвах в изграждането и на Минерал сувенир срещу Руската църква. Това беше интересен и много комплициран проект за сграда на пет етажа.
Първият ми проект обаче беше за градска тоалетна и цветарски магазин на в близост до ул. „Шести септември“. Звучи странно, но такъв подобен проект все още няма реализиран.

Интересен проект беше и този на градинката зад ЦДНА, където се помещава изложба на скулптури на Далчев. Реализирахме го през далечната 77-а година.

Каква е ролята на екипа във Вашата компания?

– Дейността, в която се занимаваме вече близо 30 години – геотехника и тунелно строителство изисква безспорно супер екипност на възможно най-високо професионално ниво. Затова ако бихте ми дали възможност да опиша ролята на екипа в нашата компания, то бих я определил като – водеща.

Какви качества трябва да притежава човек, за да е част от Вашия екип?

– Голяма част от тези критерии са вече описвани до степен да бъдат клиширани. За мен едно от най-важните неща, които искам да притежава този човек е ясна цел какво иска от себе си и от работата си. Харесвам силно мотивираните хора, които са педантични в работата си. Важно е във всеки случаи ти да даваш максимумът от себе си.

Независимо дали работиш по проект за 17 хил. лв. или за 17 млн. лв. трябва да свършиш задачата си от началото до края по възможно най-добрия начин.

Независимо дали проектът е малък или голям, това няма значение. В него винаги участват всички компоненти от специалисти и те трябва да се справят на ниво.

Има ли много млади хора във Вашият екип?

– Наскоро изготвихме статистика, че средната възраст на служителите в нашата компания е 30 години. За нашият бранш това е един сравнително млад екип. Ценим ентусиазма на и енергичността на младите и го съчетаваме с опитът на вече изградените професионалисти.

Колко време е нужно на един млад човек за да се изгради като специалист?

– Всичко зависи от мотивацията, възможностите и амбициите на конкретния човек. Има хора, които много бързо успяват да се изградят като професионалисти в своята област, че дори и да надхвърлят тази рамка. За мен един нормален период е в рамките на около седем-осем години, които са напълно достатъчни, за да станеш добър специалист в своята област. От полза е и това да се интересуваш от неща, които не са пряко свързани с твоята специалност. Тази допълнителна самоквалификация ти дава много големи предимства.

Участвате ли в интервюта за набиране на нови служители в компанията?

– Да, но само в случаите когато става въпрос за ръководни длъжности. Тогава участвам в събеседването на потенциалните кандидати.

Какви качества търсите в един човек, който ще назначите на такава длъжност?

– Преди всичко този човек трябва да притежава дух на екипност. Колкото и банално да звучи той трябва да може да работи с хора. За да бъде успешен ръководител, освен че трябва да бъде добър специалист в своята област, се изисква много добре да знае от кой човек какво да очаква, какво да иска и как да го организира. В основата на успеха стои умението за организация на екип от добри специалисти. Трябва да създадеш добри условия на работа, служителите да бъдат доволни от средата и след това да извлечеш максимумът от тях.

Какво бихте посъветвал един млад човек, който сега завършва университета?

– Да избере какво иска да работи и къде иска да отиде. Трябва да прецени и в каква степен желае да се натовари – дали наистина иска да прогресира и след това да скача в дълбокото. В днешно време никой не търпи кръшкачи и хора, които живеят на гърба на другия. Ако искаш да успееш трябва да си мотивиран и готов за трудности.

Каква беше детската ви мечта?

– Беше толкова отдавна, че вече нямам спомен. Най-вероятно е била нещо изпълнимо.

Какво във вашата практика определяте като голяма успех и какво като неуспех?

– Хубаво е неуспехите бързо да се забравят. Трябва да ги неглижираш, за да може смело да вървиш напред. Това се опитвам да правя и аз. Гордея се със създаването на нашата компания, за което силно вярвам, че имам големи заслуги. Това е моят успех!

В днешно време някои привидно дребни неща също се считат за голям успех. Такъв успех е всеки месец да изплащаме заплатите на нашите служители точно на 25-о число. За 25 години нито веднъж не сме пропуснали да го направим на време. Това се случва с цената на всякакви усилия и на страшно некоректен пазар.

Какво пречи на развитието на строителния бранш и защо толкова много млади специалисти напускат страната ни?

– Основен фактор за това е демотивацията сред младите хора. Това е нещо, което не съм очаквал. Идват младежи, които на 26 годишна възраст вече са сменили по седем-осем работни места. Започват работа и при най-малкият проблем се отказват и заминават. Не разбирам каква е логиката на човек, завършил УАСГ, който опитва, не се получава и веднага заминава за Лондон, за да работи като куриер.

Какво посъветвахте децата си ,когато трябваше да се ориентират в кариерата си?

– Когато децата ми бяха в този период съвпадна и с трудните години в началото на 90-те, когато приоритет беше оцеляването.

Съветът ми бе да не следват логиката на повечето хора „Учи, за да не работиш“.

Напротив, исках да ги насърча да учат повече, за да могат да работят повече и да се развиват напред. Насърчавах ги да бъдат хора с достойнство и с каквото и да се занимават да целят да бъдат максимално добри. Исках и вярва, че успях да им помогна да имат цел, която да гонят и да успеят.

  • Винербергер ЕООД

    Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…
  • Пери България ЕООД

    Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…
  • ТОНДАХ ГЛАЙНЩЕТЕН АД

    ТОНДАХ Глайнщетен е пазарен лидер в производството на керамични керемиди в Средна и Източн…
Заредете още от Hobelix
Load More In Интервюта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Винербергер ЕООД

Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…