Main Image courtesy of Crossboundaries

В последните месеци няколко световни архитектурни медии ни разказаха за проекта „Infinite Living“ на международното проектантско студио Crossboundaries. Той дава предложение за решение на проблема с еднообразието на жилищното строителство в Китай. Всъщност, населението на държавата се премества толкова бързо, че до 2020 г. повече от 60% от хората ще живеят в градовете, за разлика от 1990 г., когато това са били едва 26%. Скоро повечето от тях ще обитават високи жилищни кули, чиито стандартни разпределения ще стават все по-неудобни за новите, така наречени от авторите „нуклеарни семейства, дигитални номади и коуъркинг общества.“

Image courtesy of Crossboundaries

Новите технологии променят начините, по които живеем, работим и общуваме, както и много тенденциите в бизнеса, образованието и забавленията. Използвайки ги, проектантите от Crossboundaries се опитват да придадат нови удобства и да предложат трансформируемо пространство, което да отговаря на различните начини на живот на ползвателите. За да демонстрират това, те създават прототип на идеята си в мащаб 1:1, наречен Infinite Living. Това е експериментална, адаптивна жилищна среда и е резултат от дългогодишна съвместна работа с House Vision, паназиатска платформа за мултидисциплинарни проучвания и развитие.

Image courtesy of Crossboundaries

Проектът използва телевизора като „прозорец“ за изследването на нови дейности във виртуалната реалност. Той се разглежда като визуален портал, който може да създаде безброй много пространства и да отговаря на ежедневните нужди. Целта е не да бъде конвенционалната сборна точка, пред която хората да прекарват свободното си време, а да постави ползвателя в центъра на жилището, включвайки всички функции на съвременните мобилни устройства в неговото управление.

Комбинирайки технологията с отворения план на жилището, могат да се създават различни варианти. Система от „умни“ подови, преградни и тавански елементи позволява оформянето на множество конфигурации. Панелите могат да се приплъзват и въртят чрез хидравлични и телескопични механизми и да бъдат инсталирани във всеки нов апартамент. Така всеки ползвател има свободата да акцентира върху най-важната за него дейност – да направи жилището подходящо за работа от вкъщи, готвене, игра за децата и прочие. По този начин, когато апартамент е подчинен на собствените нужди на обитателя, еднообразието сякаш автоматично става нерелевантно.

Image courtesy of Crossboundaries

Какво е общото между китайските небостъргачи и българската жилищна реалност?

Немалка част от българското население живее в жилищни комплекси, построени по индустриален способ (най-добре познати като „панелки“, ЕПК и прочие). Макар и малко от тях да са същински небостъргачи, обитаването на етаж, по-висок от осми, се счита за много високо. Многофамилните жилищни комплекси у нас стават все по-непопулярни, именно заради своята повтаряемост и еднообразност. Голяма част от жилищата трудно могат да отговорят на съвременните повишени изисквания за комфорт. За разлика от Китай, естественият прираст в България е отрицателен и все повече апартаменти стават необитаеми. Покупката на такъв, просто защото има свободен, вече не е оправдана. Това означава, че скоро голяма част от еднаквите жилища ще останат празни и непотърсени. Тъй като говорим за голяма част от сградния фонд у нас, би било неразумно да си представим, че той може просто да изчезне, като стане необитаем. Трудностите се крият в множеството собственици, скъпоструващата инвестиция по премахване и градоустройствения хаос, който големите нови „дупки“ биха предизвикали.

Една по-реална визия за бъдещето е тяхното преработване и повторно използване. Щом предложената от Crossboundaries система може да се приложи в ново жилище, в което неносещите стени са премахнати, защо това да не е и едно възможно решение за комплексите у нас? Напълно логично, такава система не би могла да се приложи директно, тъй като ще срещне конфликти с малките осови разстояния на жилищните конструктивни системи. Дали ще измислим начин, по-който да направим пространствата им по-гъвкави, да ги разширим или обогатим, остава въпрос с отворен отговор.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

София си иска баните обратно
Можем ли отново да използваме историческия ресурс на столицата?

На 4-ти декември Столична община и Регионален исторически музей – София организираха общес…