©Tomas Riehle

„Канцлерското бунгало“ е наричана резиденцията на немския канцлер в периода след разделението на Германия на ФДР и ГДР. След изместването на столицата на Федералната република в Бон произлиза нуждата от изграждане на нова сграда, която да посрещне нуждите на канцлера, като е използвана за тези цели до 1999 г. Сградата се смята за един от най-значимите примери на следвоенния период и е описвана като „скромен модернистичен стремеж към чистота и функционалност“. Ситуирана е в парка на двореца „Шаумберг“ в Бон, обградена от елегантен ландшафт на брега на Рейн. Бунгалото отразява търсената идентичност на младата Федерална република, която намира своето архитектурно отражение след тежките години на националсоциализма.

Снимка: www.axelmenges.de

Канцлерското бунгало е построено през 1964 г. по идея на Лудвиг Ерхард, който поръчва проекта на мюнхенския архитект Сеп Руф. Бунгалото е отражение на вижданията на тогавашния германски канцлер – на неговия характер и идеологически убеждения. Според него сградата е трябвало да бъде физическо превъплъщение на демокрацията, политическата прозрачност и идентичността на нова Германия. Като създателя на сциалното пазарно стопанство и твореца на икономическото чудо, до днес Лудвиг Ерхард остава един от най-обичаните и именити германски политици. При едно от интервютата си самият той казва:

„Човек може да ме опознае по-добре, когато огледа тази къща, отколкото когато ме чуе да изнасям политическа реч.“

Впоследствие Бунгалото става един от основните архитектурни символи на историята на Бон като столица на Федералната република. Днес е част от образците в т.нар. „Път на Демокрацията“, представляващ маршрут, в който са представени локациите, които са изиграли своята роля във формирането на съвременната държава. Ежедневието и делата на канцлера в сградата остават далеч от очите на народа, а след изместването на столицата обратно в Берлин тя е затворена за посещения. Поради тези причини канцлерското бунгало остава сравнително непознато за широката публика.

Снимка: www.axelmenges.de

При изграждането на архитектурния образ на сградата са следвани модернистичните принципи на 20-ти век, които са гледани с пренебрежение от националсоциалистическия режим. Проектът възражда традициите на Баухаус и на немския Веркбунд, като се наблюдават преки влияния от стила на Мис ван дер Рое. Модернизмът, който остава в забрава, се възражда отново в архитектурата на тази сграда, която цели да превъплъти в себе си множество идеи, които впоследствие ще формират образа на съвременна Европа.

Тук архитектурата се превръща в изразно средство на демокрацията.

Според вижданията на Ерхард, модернизмът най-правилно отразява неговите политически виждания – той превъплъщава простотата и функционалността – точно това, което цели и Лудвиг Ерхард в изграждането на принципите на нова Германия.

Канцлерът Вили Бранд на среща с генералния секретар на ЦК на КПСС в бунгалото през 1973 г. Снимка: www.lempertz.com

Функционалното вдъхновение е взето от „Белия дом“, който комбинира в себе си представителната роля на държавата и личните нужди на президента. Превъплъщаването на двете функции диктува и формата на сградата – тя се изгражда от два правоъгълни обема, вплетени един в друг. Малкият обем е използван за нуждите на канцлера и неговото семейство, а големият – за срещи и международни приеми. Обемите имат метална рамкова конструкция, която позволява изграждането на емблематичните стъклени фасади. Всеки от тях е пробит от атриум, който формира затворен вътрешен двор, а стаите са организирани около него. Конструкцията също така позволява и свободното организиране и промяна на стаите според желанието на живущите. Плоският покрив е оптически подчертан от тъмната стоманена лента в горната част на фасадата. Обзавеждането в сградата върви ръка за ръка с модернистичните принципи, използвани в изграждането на архитектурния образ.

Сградата в план и разрез. Снимка: www.axelmenges.de

Канцлерското бунгало е възхвалявано от експертите и оказва значимо влияние върху формирането стила на множество западногермански архитекти. Въпреки това то остава неоценено от повечето последователи на Ерхард, които смятат, че е лишена от уют. С влиянията си те често развалят симбиозата между интериора и архитектурата.

През годините в бунгалото се провеждат съдбоносни срещи за бъдещето на държавата. Точно тук се случва и срещата между Кол и Горбачов през 1989 г., когато се взема решението за обединяването на Източна и Западна Германия –  решение, което е в основата на изграждането на Европа такава, каквато я познаваме днес.

Снимка: www.axelmenges.de

През 2014 г. Канцлерското бунгало става централна фигура на Германското представителство на Биеналето във Венеция. За целта там е построено 1:1 копие на оригиналната сграда, която за първи път събира върху себе си световното внимание.

Сградата превъплъщава в себе си идеята за демокрация, простота и функционалността – основните принципи както на модернизма, така и на немската следвоенна политика. Тези характеристики и до днес могат да бъдат използвани за описване на немската култура – търсенето на простотата в изразяването и водещата роля на демокрацията във всяка сфера на живота.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни разходки: Берлин
Двудневно пътешествие в съвременната европейска история

Преди да стъпя за първи път в Берлин очакванията ми за този град бяха доста противоречиви,…