Skip to main content
search

©Tomas Riehle

„Канцлерското бунгало“ е наричана резиденцията на немския канцлер, която е функционирала в периода след Втората световна война. След изместването на столицата на Федералната република в Бон през 1949 г. произлиза нуждата от изграждане на нова сграда, която да посрещне нуждите на канцлера. Сградата е използвана като такава до 1999 г. и днес се смята за един от значимите примери на следвоенната архитектура – описвана с думите „скромен модернистичен стремеж към чистота и функционалност“.

Ситуирана в парка на двореца „Шаумберг“ в Бон и обградена от елегантен ландшафт на брега на Рейн, бунгалото отразява търсената нова идентичност на младата Федерална република, която с тази сграда сътворява своето архитектурно отражение след тежките години на националсоциализма.

Снимка: www.axelmenges.de

Канцлерското бунгало е построено през 1964 г. по идея на Лудвиг Ерхард, който поръчва проекта на мюнхенския архитект Сеп Руф. Бунгалото е отражение на вижданията на тогавашния германски канцлер – на неговия характер и идеологически убеждения.

Според него сградата е трябвало да бъде физическо превъплъщение на демокрацията, политическата прозрачност и идентичността на нова Германия. Като създателя на социалното пазарно стопанство и твореца на икономическото чудо, до днес Лудвиг Ерхард остава един от най-обичаните и именити германски политици. При едно от интервютата си самият той казва:

„Човек може да ме опознае по-добре, когато огледа тази къща, отколкото когато ме чуе да изнасям политическа реч.“

Впоследствие Бунгалото става един от основните архитектурни символи на историята на Бон като столица на Федералната република. Днес е част от образците в т.нар. „Път на демокрацията“, представляващ маршрут, в който са представени локациите, които са изиграли своята роля във формирането на съвременната държава.

Ежедневието и делата на канцлера в сградата остават далеч от очите на народа, а след изместването на столицата обратно в Берлин тя е затворена за посещения. Поради тези причини канцлерското бунгало остава сравнително непознат пример за широката публика.

Снимка: www.axelmenges.de

При изграждането на архитектурния образ на сградата са следвани модернистичните принципи на 20-ти век, които са били потискани от националсоциалистическия режим, именно затова превъплъщението им в новия образ на демокрацията е от ключово значение.

Проектът възражда традициите на Баухаус и на немския Веркбунд, като се наблюдават преки влияния от стила на Мис ван дер Рое. Модернизмът се възражда отново в архитектурата на канцлерското бунгало, което събира в себе си идеите, които впоследствие ще формират образа на съвременна Европа.

Тук архитектурата се превръща в изразно средство на демокрацията.

Според вижданията на Ерхард, модернизмът най-правилно отразява неговите политически виждания – той превъплъщава простотата и функционалността – точно това, което цели и Лудвиг Ерхард в изграждането на принципите на нова Германия.

Канцлерът Вили Бранд на среща с генералния секретар на ЦК на КПСС в бунгалото през 1973 г. Снимка: www.lempertz.com

Функционалното вдъхновение е взето от „Белия дом“, който комбинира в себе си представителната роля на държавата и личните нужди на президента. Обединяването на двете функции диктува и формата на сградата – тя се изгражда от два правоъгълни обема, вплетени един в друг.

Малкият обем е използван за нуждите на канцлера и неговото семейство, а големият – за срещи и международни приеми. Обемите имат метална рамкова конструкция, която позволява изграждането на емблематичните стъклени фасади. Всеки от тях е пробит от атриум, който формира затворен вътрешен двор, а стаите са организирани около него.

Конструкцията също така позволява и свободното организиране и промяна на стаите според желанието на живущите. Плоският покрив е оптически подчертан от тъмната стоманена лента в горната част на фасадата. Обзавеждането в сградата върви ръка за ръка с модернистичните принципи, използвани в изграждането на архитектурния образ.

Сградата в план и разрез. Снимка: www.axelmenges.de

Канцлерското бунгало оказва значимо влияние върху формирането стила на множество западногермански архитекти от втората половина на века. Въпреки това то остава неоценено от наследниците на Ерхард – следващите министър председатели на Германия. Голяма част от тях смятат, че сградата е лишена от уют. С прилагането на нови намеси през годините, те често развалят ключовата симбиоза между интериора и архитектурата, създадени от Сеп Руф.

През годините в бунгалото се провеждат съдбоносни срещи за бъдещето на държавата. Точно тук се случва и срещата между Кол и Горбачов през 1989 г., когато се взема решението за обединяването на Източна и Западна Германия –  решение, което е в основата на изграждането на Европа такава, каквато я познаваме днес.

Снимка: www.axelmenges.de

През 2014 г. Канцлерското бунгало става централна фигура на Германското представителство на Биеналето във Венеция. За целта там е построено 1:1 копие на оригиналната сграда. Именно тогава сградата за първи път събира върху себе си световното внимание. Ключов момент в представянето на Германия в Биеналето е фактът, че бунгалото е поместено вътре в немския павилион, който е изграден през 1938 в духа на националсоциализма и е вдъховен от класическите стилове.

Контрастът между двете архитектурни превъплъщения на Германия в Биеналето – канцлерското бунгало и националсоциалистическият павилион, е търсен похват от архитектите Алекс Лернерер и Сава Сириасидис, които предизвикват публиката като противопоставят старата и новата идентичност на Германия пред света.

Сградата превъплъщава в себе си идеята за демокрация, простота и функционалността – основните принципи както на модернизма, така и на немската следвоенна политика. Тези характеристики и до днес могат да бъдат използвани за описване на немската култура – търсенето на простотата в изразяването и водещата роля на демокрацията във всяка сфера на живота.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu