След седемгодишна колаборация между артиста Бйорн Мелгаард и архитектурното студио „Snøhetta” се ражда проекта „A house to die in”. Експерименталната смесица от архитектура, скулптура и изобразително изкуство предизвиква множество противоречия. Проектът за дом и ателие на самия Мелгаард би следвало да се осъществи в Осло, на същото място, където прословутият експресионист Едвард Мунк някога е творил. Тази дръзка инициатива бива отхвърлена от норвежките власти под претекст, че тъй като имотът е в горска местност, е по-добре да остане непокътнат. Според артиста обаче, истинската причина за всеобщото неодобрение е единствено липсата на въображение, смелост и иновативност.
Какво прави „мъртвата“ къща толкова неприемлива?
Самото изкуство на Бярн Мелгаард е политически некоректно. Посланията на творбите му са обвързани с токсичната зависимост, сексуалността, саморазрушението и расизма. Картините му са винаги провокативни и силно изразителни с цветови препратки към експресионизма. Неслучайно непослушното дете на съвременното изкуство избира за свой дом къща не за живеене, а за умиране. Проектът за ателието му прилича на наситен черен облак, надвиснал зловещо върху горската местност, вещаещ заплаха и същевременно будещ любопитство. Той е също толкова мрачен и мистериозен като смъртта. Облакът се носи от съвременна интерпретация на „кариатиди“, които „Snøhetta” моделират вдъхновени от картините на Мелгаард.
Колоните на черното ателие наподобяват бели скулптури на животни, които безмълвно носят изкуството на раменете си. През деня сградата стои като застинал паметник на екстравагантното. Нощем обаче, черно-белият ансамбъл оживява от експресивните светлини по фасадите си, които се разливат подобно на драски от бои върху тъмното платно.
Черният дъб, от който е изработено ателието, както и плиткото езеро под него неминуемо препращат към японската традиция. Естествената ерозия на дървото прави сградата изменяема и подвластна на времето и промяната на сезоните. Огледалната повърхност на водата още повече засилва усещането , че сградата се рее из въздуха, подобно на витаещи мисли.
Не само екстериорът на къщата преплита множество идеи в себе си. Вътрешните пространства са също иновативни и замислени като немислими комбинации от функции. Някои от стаите ще служат както за дневни, така и за плувни басейни, други за ателиета и същевременно за спа.
Всички елементи от дизайна са провокативни и изпълнени с въпроси и несъгласия, точно като изкуството на Бйорн. След дългогодишна работа съвместно с артиста студио „Snøhetta” навлизат до най-малки детайли в неговите изразни средства и послания. „Къщата, в която да умреш“ е почти немислима в рамките на разбиранията за съвременна архитектура. Проект като този обаче ни поставя на прага на ново течение в архитектурата, а именно проектирането „за хората“. Никой не знае по-добре какво пространство би искал да обитава от самият обитател. Архитектите са изправени пред нелеката задача да проектират за индивиди, за общества и за прослойки, всяка от които безкрайно разнолика. Проектирането се превръща в дълъг и обстоятелствен диалог, в който превес взима не епохата, правилата на дизайна или архитектурното знание. По-силният опонент е индивидът, а новият архитектурен стил е в пъстрата палитра от индивидуалности. Архитектурата е само преводач.
Основен източник: https://snohetta.com