След седемгодишна колаборация между артиста Бйорн Мелгаард и архитектурното студио „Snøhetta” се ражда проекта „A house to die in”. Експерименталната смесица от архитектура, скулптура и изобразително изкуство предизвиква множество противоречия. Проектът за дом и ателие на самия Мелгаард би следвало да се осъществи в Осло, на същото място, където прословутият експресионист Едвард Мунк някога е творил. Тази дръзка инициатива бива отхвърлена от норвежките власти под претекст, че тъй като имотът е в горска местност, е по-добре да остане непокътнат. Според артиста обаче, истинската причина за всеобщото неодобрение е единствено липсата на въображение, смелост и иновативност.

image: https://snohetta.com

Какво прави „мъртвата“ къща толкова неприемлива?

Самото изкуство на Бярн Мелгаард е политически некоректно. Посланията на творбите му са обвързани с токсичната зависимост, сексуалността, саморазрушението и расизма. Картините му са винаги провокативни и силно изразителни с цветови препратки към експресионизма. Неслучайно непослушното дете на съвременното изкуство избира за свой дом къща не за живеене, а за умиране. Проектът за ателието му прилича на наситен черен облак, надвиснал зловещо върху горската местност, вещаещ заплаха и същевременно будещ любопитство. Той е също толкова мрачен и мистериозен като смъртта. Облакът се носи от съвременна интерпретация на „кариатиди“, които „Snøhetta” моделират вдъхновени от картините на Мелгаард.

image: https://imgur.com

Колоните на черното ателие наподобяват бели скулптури на животни, които безмълвно носят изкуството на раменете си. През деня сградата стои като застинал паметник на екстравагантното. Нощем обаче, черно-белият ансамбъл оживява от експресивните светлини по фасадите си, които се разливат подобно на драски от бои върху тъмното платно.

Черният дъб, от който е изработено ателието, както и плиткото езеро под него неминуемо препращат към японската традиция. Естествената ерозия на дървото прави сградата изменяема и подвластна на времето и промяната на сезоните. Огледалната повърхност на водата още повече засилва усещането , че сградата се рее из въздуха, подобно на витаещи мисли.

image: https://snohetta.com

Не само екстериорът на къщата преплита множество идеи в себе си. Вътрешните пространства са също иновативни и замислени като немислими комбинации от функции. Някои от стаите ще служат както за дневни, така и за плувни басейни, други за ателиета и същевременно за спа.

image: https://snohetta.com

Всички елементи от дизайна са провокативни и изпълнени с въпроси и несъгласия, точно като изкуството на Бйорн. След дългогодишна работа съвместно с артиста студио „Snøhetta” навлизат до най-малки детайли в неговите изразни средства и послания. „Къщата, в която да умреш“ е почти немислима в рамките на разбиранията за съвременна архитектура. Проект като този обаче ни поставя на прага на ново течение в архитектурата, а именно проектирането „за хората“. Никой не знае по-добре какво пространство би искал да обитава от самият обитател. Архитектите са изправени пред нелеката задача да проектират за индивиди, за общества и за прослойки, всяка от които безкрайно разнолика. Проектирането се превръща в дълъг и обстоятелствен диалог, в който превес взима не епохата, правилата на дизайна или архитектурното знание. По-силният опонент е индивидът, а новият архитектурен стил е в пъстрата палитра от индивидуалности. Архитектурата е само преводач.

Основен източник: https://snohetta.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

4 примера за добри практики в съвременния дизайн на болници

В продължение на темата за архитерапията – влиянието на болничните пространства в пр…