Skip to main content
search

Main Image: © Henning Stummel Architects 2016

Колкото и да е тривиално, голяма част от хората приемат дома си като своя крепост. Може би е малко трудно да си го представим като такава, особено когато живеем в апартамент и сме заобиколени от множество съседи. Понякога се опитваме да вземем необходимата доза почивка и спокойствие, но глъчката на града не може да бъде избегната.

Наскоро ви представихме тазгодишния Serpentine Pavilion в Лондон, а днес ще разгледаме още един пример от британската столица, базиращ се на концепцията за уединение. Домът и студиото на арх. Хенинг Щумел се намират в имот, който няма уличен фронт и е заобиколен от гъсто разположени сгради. При разработката на проекта архитектът е имал две идеи – първата за едноетажно бунгало, каквото в най-общи линии му е позволявало първоначалната виза за проектиране. Второто вдъхновение е било за домът като защитна стена. Преценявайки, че вторият вариант е по-подходящ, Щумел развива тази концепция, добавяйки визия за самодостатъчно пространство, обърнато не към заобикалящата го среда, а към небето. Така той внедрява архитектурните принципи на Пантеона в Рим – пропуска дневната светлина чрез отвори в покрива и интерпретира класическия полусферичен купол като пресечена пирамида.

Ситуация на сградата. | Image: dezeen.com

Интериор | Image: © Henning Stummel Architects 2016

Входът, единствената връзка на сградата с уличния фронт, е оформен с традиционните за региона тухли. Ограниченото пространство позволява направата само на такава врата, която да обслужва и автомобили и хора. По този начин Щумел вписва в нея отвор, подходящ и за човешкия мащаб – елемент, който се превръща в характерен мотив в творчеството му. От входа посетителят може да пристъпи към уединения вътрешен двор, оформен само от паваж и малко водно огледало. Така той има възможността да обърне внимание на характерните за къщата обеми, разбиващи я на шест отделни функционални елемента, предназначени за дневна, кухня и трапезария, спални, склад и гараж. Различните височини и пирамидалните покриви създават усещане за малко, самодостатъчно селище.

Функционалните елементи се открояват и в плана на сградата. | Image: dezeen.com

Image: © Henning Stummel Architects 2016

Отличителна е не само формата на сградата, но и нейната материалност. Червената ламарина допринася за цялостното усещане за неповторимост и подчертава характера на заключения сред постройки имот. От друга страна, тя се свързва със средата си – цветът й добавя един нов, но не чужд цвят към палитрата на традиционните английски тухли. Запълвайки малкото празно пространство, Щумел успява да създаде сграда, която е в хармония със средата си и същевременно въплъщава идеята за дома като крепост. Може би в случая той вижда семейството не като патриархална крепостна кула, а като малко укрепено селище.

А вие как бихте интерпретирали дома си?

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu