“Различията между учебното и реалното проектиране” бе темата на четвъртото за този сезон събитие от поредицата “Лидерите, които строят”. На 4-ти декември във фоайето на УАСГ се събраха студенти и гости, интересуващи се от този винаги актуален въпрос.

Лекторите бяха инж. Георги Колчаков – управител на проектантско бюро „Бета Консулт“, проф. д-р инж. Атанас Георгиев – преподавател в УАСГ, и инж. Евтим Вангелов – управител на специализирана компания за проектиране и производство на сглобяеми стоманобетонни конструкции “ЗСК Стоманобетон” ЕАД, част от “Микс Констръкшън” ООД.

Събитието бе открито от Вероника Денизова, водеща на предаване „В развитие“, която припомни, че броят на завършилите студенти в направление архитектура, строителство и геодезия за последните 6 години намалява с близо 20%, а необходимостта от кадри с подобна насоченост се увеличава с близо 40%. Въпреки това бизнесът се страхува да наема младите специалисти с по-малко или без никакъв опит. Целта на срещата беше да потърси отговори за разрешаването на точно тези проблеми чрез възстановяване на връзката образование-бизнес.

Водещата призова гост-лекторите да отворят темата, започвайки от въпроса „Що е то проект“. Проф. Атанас Георгиев отговори, че той представлява различни видове дейности и тяхното съгласуване, а крайната цел в нашия сектор е строежът. Според него учебното проектиране трябва да се поставя по същия начин като реалното, а това означава спазване на определени изисквания.

Инж. Колчаков спомена, че според него добрите практики са тези, които следят систематизиран курс и надграждат „тухла по тухла“. Той отбеляза, че в нашето образование няма достатъчно екипна работа. Към това инж. Евтим Вангелов добави, че в проектантския екип трябва да се уважава мнението на ръководителя и, че всеки трябва да умее да преодолява собственото си его. За да достигне специалист до позицията на водещ проектант, той трябва да разполага с много широки познания. Необходима е и много любов. Той възкликна:

„Обичайте бетона! Той също е жив организъм.“

Бе обърнато още внимание на екипната работа в проектирането. Според проф. Георгиев, тя не може да бъде съвместима с въвеждането на нови знания. Екипът не означава само съвкупността от различните проектни части, а и микроекипите, оформящи се при архитектите и останалите строителни инженери. На въпроса дали студентите са активни и любопитни той ги призова към това да задават още повече въпроси на преподавателите си.

„Ако мислим логично, мислим критично. Ако мислим критично, ще работим екипно.“

Как надграждаме наученото в университета?

Инж. Колчаков сподели, че първият досег на инженера-проектант с практиката е комуникацията с архитекта. Тогава разбира, че не всичко в реалния проект изглежда като този в университета. В такъв случай, той трябва да бъде поведен от по-опитните специалисти. На въпроса кои са важните детайли инж. Вангелов отговори, че всеки проект е уникален. Според инж. Колчаков, добрият специалист е този, който има представа за детайлите от самото начало, а инж. Вангелов добави, че именно добрият детайл прави ползвателите щастливи.

Какво прави един проект реализируем?

В отговора на този въпрос публиката също взе активно участие. Бе дискутирано как проектантите трябва преди всичко да имат вътрешен контрол и механизъм за откриване и отстраняване на грешките и не бива да разчитат само на външния контрол. Според инж. Колчаков

„Инженерите и архитектите трябва да се имат за сътрудници.“

Бе отправен и въпросът защо голяма част от дипломните проекти не съдържат цялостния набор от графична и аналитична информация, за да бъдат изпълними. Проф. Георгиев отговори, че целта е да се обхванат всички явления на един подобен проект, а не той да бъде готов за пазара. Търси се максимален баланс между техническа пълнота и обхват.

Използват ли се нови технологии и до каква степен е дигитализиран процесът на проектиране? Гост-лекторите отговориха, че се опитват да внедрят най-новите технологии, но въпреки това тримерното проектиране и сградните информационни модели все още не са разпространени сред проектантите по строителни конструкции.

Събитието завърши с дискусия с активно участие от страна на публиката. В нея се призоваваше към това специалистите да не се прикриват зад колектива, а да имат и развито чувство за индивидуална отговорност, тъй като строителството е сфера, влияеща върху живота на всички.

Можете да последвате Фейсбук страницата на „Лидерите, които строят“, за да сте в течение със следващото събитие „Време е да обуем работните обувки“, което ни очаква през февруари 2019 г.

Снимки: Карина Дикова

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Образование

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

София си иска баните обратно
Можем ли отново да използваме историческия ресурс на столицата?

На 4-ти декември Столична община и Регионален исторически музей – София организираха общес…