Голяма част от нас окончателно приключиха с почивките за това лято, а междувременно София постепенно се възвръща към обичайния си ритъм. Учениците след броени дни ще пристъпят под ударите на първия за годината звънец, а някои университети тържествено откриха семестъра днес (за някои студенти за първи, за други – за последен път). Културният календар на столицата става все по-пълен, съдейки по трудния избор между припокриващи се като време събития през тази седмица. С нетърпение очакваме квАРТал фестивал през уикенда и с лека носталгия се опитваме да съберем в шепите си изтичащите летни мигове. Макар и да сме в началото на септември, вече се разходихме из първите паднали листа по пътеките на Борисовата. Какво пък – есента крие нови приключения.

Като говорим за Борисовата…

Тъй като живо се интересуваме от живота на нашата любима столица, не можем да не се вгледаме какво се случва наоколо. Рубриката “Моят град“ на programata през миналата седмица ни обърна внимание на нещо ново в Борисовата градина. Частта от паркинга до Национален стадион „Васил Левски“ от страната на метростанцията беше разчистена от неконтролируемото скупчване на автомобили. Вече зоната е под ръководство на „Пазари Запад“ и Столична община под формата на платен паркинг. Добрата новина е, че броят на предвидените автомобили е силно намален, като с това се освобождава повече пешеходно пространство.

Снимка: Красимир Юскеселиев

В тази връзка, се питаме – кога ще успеем да намалим колите в София? Къде се корени основният проблем за нестигащите паркоместа? И имат ли място паркинги в сърцето на града?

Ако разсъждавате от позицията на шофьор, вероятно не бихте подкрепили увеличаването на зоната за платено паркиране. Органичното разрастване на София, подобно на много други столици, е вкоренило критични натрупвания в центъра. Все по-сгъстеният сграден фонд, тесните улични платна и цялостното увеличаване на населението водят до множество проблеми в градската тъкан

Как се справят на запад?

Редица столици са избегнали този проблем, като са предпочели изцяло пешеходните зони в историческите центрове. Силно развит е и велотранспортът, а таксите за притежаване на автомобил го превръщат в лукс. По този начин освен да увеличим двигателната си активност, се грижим и за околната среда – вредните емисии значително се намаляват.

Какво лошо има в това да ограничим автомобилите в ежедневието си?

По време на пътуване в Холандия, където колелата са най-честият начин на придвижване, усетих цялостното олекотяване на инфраструктурата и ефективността на оранизацията на движението. Нерядка гледка бяха влюбени, отиващи на среща: дамата – с рокля и токчета, а той – със сако и официални обувки, придвиждащи се с неизменните велосипеди.

НО! По твърде много показатели България не може да се сравнява с Холандия. Въпреки че велотранспортът е силно за препоръчване, температурите у нас достигат доста по-екстремни стойности и целогодишното му използване крие доста неудобства. Още повече, дори и да правим крачки в тази посока, основен недостатък на София е труднопроходимостта й. За да е ефективен този вид транспорт, велоалеите трябва да бъдат непрекъснато протичащи и необезпокоявани от стълби, подлези, неравности и резки смени в релефа. Необходимо е да бъдат предвидени и специални съоръжения – паркинги за колела.

Стереотипът, че градският транспорт е за бедните отдавна не е фактор. С метровлакове, далеч по-нови от редица такива в западна Европа, нови екоавтобуси, а даже(!) и нощен градски транспорт, София прави важна крачка към намаляването на автомобилите.

От друга страна, лятното разписание многократно успя да ме извади извън равновесие през последните два месеца. 20-те минути чакане редовно ми бяха в кърпа вързани, затова и многократно се придвижвах с такси, въпреки че съм редовно абонирана за услугите на „Център за градска мобилност“.

Да се върнем на темата с велосипедите…

Любопитно място в Борисовата градина е Колодрумът, открит официално през далечната 1928 г. Българският колоездачен съюз със собствени средства е построил съоръжението. Според новия устройствен план той ще продължава да бъде част от парка, но е видимо, че по една или друга причина колоезденето вече не представлява значителна част от живота му. От 2014 г. със заповед на министъра на младежта и спорта Колодрумът бива запечатан поради проблеми със собствеността и стопанисването.

Въздушна фотография на Колодрума в Борисовата градина по време на колоездачен събор, София, септември 1928 г. | Снимка: „Изгубената България“ www.lostbulgaria.com
Снимка: news.maxbike.bg

От известно време обаче той отваря врати отново. Не можем да не забележим поредицата от музикални събития, които съживяват мястото. Трансформациите в градската тъкан са неизбежни и необходими. Питаме се обаче – какво е бъдещето на Колодрума в дългосрочен план?

Възможно ли е той отново да разгърне оригиналната си функция?

10 години бар „Петък“, Колодрума | Снимка: „ПЕТЪК“

Междувременно по Графа: очите ни се пълнят с прах

Връщайки се обратно в София, не можем да не проследим и развитието по мащабния ремонт на бул. „Граф Игнатиев“.

Цяло предизвикателство е да прекосиш един от най-ключовите булеварди в София.

Въпреки че ремонтът планово трябваше да протече поетапно, в момента ситуацията е следната: всичко е разкопано. Леко се съмняваме, че довършването ще бъде в срок, но сме нетърпеливи да видим крайния резултат.

Снимка: БТА

Оставяме града да си почине от нашите многобройни въпроси с препоръка за споделен залез – какво е кажете за монумента „Братска могила“? Борисовата градина крие множество пластове, истории и гледки само на крачка от центъра.

Монумент „Братска могила“, Борисова градина | Снимка: Difraction

Основно изображение: Difraction

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

КЪСО КИНО вечер: Архитектурата в/на киното
Кино вечери и Кинематограф.BG Ви канят на специална селекция от филми

„Когато нямаш време за губене“ е време да гледаш късо кино. Новото събитие на Кино вечери …