Тази седмица започва реставрацията на фасадата на Регионална митническа дирекция в град Бургас. Предприемането на тази мярка се е наложило, след като голяма част от фасадната мазилка е започнала да се рони и сградата постепенно е започнала да губи своя автентичен вид. Тя се смята за един от най-красивите архитектурни символи на града и е със статут на национален паметник на културата.
История
През далечната 1884г. правителството взема решение за построяването на нови митници в Бургас и Варна. Инвестицията в сградата е огромна и възлиза на 6 742 000 тогавашни златни лева. Строежът ѝ започва през 1908г. и продължава дълги години, поради двукратното ѝ консервиране по време на Балканската и Първата световна война.
Митницата е официално открита чак през 1926г.
Оттогава до 2005г. по нея не са правени никакви промени или подобрения. За щастие, през 2005г. Министерството на финансите отпуска субсидия за цялостната ѝ реставрация и в нея са вложени
4 567 220 лева. Тази мярка успява да спаси сградата от цялостно разрушение и да запази автентичния ѝ вид, благодарение на факта, че реставрацията е правена по оригиналния проект на сградата от 1921г. Интересното е, че старите чертежи са съдържали цялостния набор от подробни детайли и орнаменти. Установено е, че част от тях дори не са били изпълнени при първоначалния строеж на сградата.
Сега отново се налага полагането на сериозни грижи за нея. Обществената поръчка за ремонт на фасадата ѝ е обявена още в началото на миналата година, а работата е вече започната. Сградата на Бургаската митница е неделима част от архитектурния и културен пейзаж на града и очакваме много скоро да се възвърне отново в изтънчения си автентичен вид.
Архитектура
Митницата е построена по проект на известния австрийски архитект Вайнщайн, който по това време е бил главен архитект и директор на пристанището в Марсилия и поради тази причина е бил отлично запознат със спецификите на новопроектираната сграда.
В решението той успява умело да съчетае чертите на късния класицизъм и еклектиката от началото на XXв.
В България строителството на сградата се изпълнява под ръководството на арх. Георги Фингов с майстори от Тревненско и Странджа. Със съчетанието на австрийския дизайн и българското строително майсторство се създава един хармоничен архитектурен ансамбъл, който елегантно се вписва в цялостната композиция на пристанищния площад. Сградата успява да даде съвременен изтънчен европейски облик на града.
Функционалните ѝ изисквания създават известни трудности в проектирането и оправдават нечистото вътрешно разпределение. В сградата се съчетават няколко важни функции: митнически контрол, агентство, стокови проверки, администрации, охрана и сигнализация. Обемът се развива около вътрешен двор с площ около 340 м2 и ширина на заобиколната застройка 10м от трите страни и 15м от четвъртата, като застроената площ на постройката възлиза на 1800 м2. Връзката на Митницата с града се осъществява от проход в северната страна към Гаровия площад. Сградата се обслужва от обиколен коридор по централната ос на всяка страна и от шест стълби, които водят на горния етаж, който е с аналогично разпределение. В четирите ъгъла на постройката са оформени осемстенни помещения.
Конструкцията на сградата е от дебели зидове от 60 см и вътрешни стени с дебелина 38 и 25 см. Подовата конструкция е от пруски свод. Покривът е скатен с марсилски керемиди, а кубетата са обшити с люспеста ламарина. Фасадното оформление на сградата е с хармонично избрани обеми, съчетани с разнообразни, но умерено използвани украси.
Крайните ъглови помещения се четат като пресечени осемстенни пирамиди, които завършват с остър шпил и придават на обема вид на крепост.
Входовете на сградата са оформени от бял камък, над които в мансардната височина има бароков фронтон. Комбинацията на материалите, създава допълнително хармонично въздействие. Използвани са зелен андезитен туф, гранит, бял камък, патинирана ламарина и мазилка.
Спокойно пропорционираният обем със силно акцентирани ъгли и умело използвани материали успяват да създадат внушително и трайно впечатление върху възприемателя и превръщат сградата в значим архитектурен символ на Бургас.
Източници:
„Архитектурата на Бургас 1878г.-1940г.”, арх. Атанас Сираков
Статия „Красавиците на Бургас”, Елица Илчева, в.”Строител”