Тази седмица започва реставрацията на фасадата на Регионална митническа дирекция в град Бургас. Предприемането на тази мярка се е наложило, след като голяма част от фасадната мазилка е започнала да се рони и сградата постепенно е започнала да губи своя автентичен вид. Тя се смята за един от най-красивите архитектурни символи на града и е със статут на национален паметник на културата.

История

През далечната 1884г. правителството взема решение за построяването на нови митници в Бургас и Варна. Инвестицията в сградата е огромна и възлиза на 6 742 000 тогавашни златни лева. Строежът ѝ започва през 1908г. и продължава дълги години, поради двукратното ѝ консервиране по време на Балканската и Първата световна война.

Митницата е официално открита чак през 1926г.

Оттогава до 2005г. по нея не са правени никакви промени или подобрения. За щастие, през 2005г. Министерството на финансите отпуска субсидия за цялостната ѝ реставрация и в нея са вложени
4 567 220 лева. Тази мярка успява да спаси сградата от цялостно разрушение и да запази автентичния ѝ вид, благодарение на факта, че реставрацията е правена по оригиналния проект на сградата от 1921г. Интересното е, че старите чертежи са съдържали цялостния набор от подробни детайли и орнаменти. Установено е, че част от тях дори не са били изпълнени при първоначалния строеж на сградата.

Снимка: www.e-burgas.com

Сега отново се налага полагането на сериозни грижи за нея. Обществената поръчка за ремонт на фасадата ѝ е обявена още в началото на миналата година, а работата е вече започната. Сградата на Бургаската митница е неделима част от архитектурния и културен пейзаж на града и очакваме много скоро да се възвърне отново в изтънчения си автентичен вид.

 

Архитектура

Митницата е построена по проект на известния австрийски архитект Вайнщайн, който по това време е бил главен архитект и директор на пристанището в Марсилия и поради тази причина е бил отлично запознат със спецификите на новопроектираната сграда.

В решението той успява умело да съчетае чертите на късния класицизъм и еклектиката от началото на XXв.

В България строителството на сградата се изпълнява под ръководството на арх. Георги Фингов с майстори от Тревненско и Странджа. Със съчетанието на австрийския дизайн и българското строително майсторство се създава един хармоничен архитектурен ансамбъл, който елегантно се вписва в цялостната композиция на пристанищния площад. Сградата успява да даде съвременен изтънчен европейски облик на града.

Изглед от Бургас – вляво ЖП гарата, вдясно Митницата, 30-те години на ХХ век. Снимка: www.lostbulgaria.com

Функционалните ѝ изисквания създават известни трудности в проектирането и оправдават нечистото вътрешно разпределение. В сградата се съчетават няколко важни функции: митнически контрол, агентство, стокови проверки, администрации, охрана и сигнализация. Обемът се развива около вътрешен двор с площ около 340 м2 и ширина на заобиколната застройка 10м от трите страни и 15м от четвъртата, като застроената площ на постройката възлиза на 1800 м2. Връзката на Митницата с града се осъществява от проход в северната страна към Гаровия площад. Сградата се обслужва от обиколен коридор по централната ос на всяка страна и от шест стълби, които водят на горния етаж, който е с аналогично разпределение. В четирите ъгъла на постройката са оформени осемстенни помещения.

Конструкцията на сградата е от дебели зидове от  60 см и вътрешни стени с дебелина 38 и 25 см. Подовата конструкция е от пруски свод. Покривът е скатен с марсилски керемиди, а кубетата са обшити с люспеста ламарина. Фасадното оформление на сградата е с хармонично избрани обеми, съчетани с разнообразни, но умерено използвани украси.

Крайните ъглови помещения се четат като пресечени осемстенни пирамиди, които завършват с остър шпил и придават на обема вид на крепост.

Входовете на сградата са оформени от бял камък, над които в мансардната височина има бароков фронтон. Комбинацията на материалите, създава допълнително хармонично въздействие. Използвани са зелен андезитен туф, гранит, бял камък, патинирана ламарина и мазилка.

Спокойно пропорционираният обем със силно акцентирани ъгли и умело използвани материали успяват да създадат внушително и трайно впечатление върху възприемателя и превръщат сградата в значим архитектурен символ на Бургас.

Източници:
„Архитектурата на Бургас 1878г.-1940г.”, арх. Атанас Сираков
Статия „Красавиците на Бургас”, Елица Илчева, в.“Строител“

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

REHAU с дизайнерски щанд на Архитектурно-Строителната седмица
Запознайте се с иновативните предложения на компанията

REHAU ще вземе участие на  тазгодишното юбилейно издание на изложението „Архитектурно-Стро…