Представянето на книгата-албум „Конструктивен поглед“ на проф. Янев може да откриете тук.

  • Вашият професионален път е започнал с търсенето между това да последвате примера на вашия баща инж. Симеон Янев или цигулката. Разкажете на нашите читатели повече за взетия избор.

Това не е точно така. С цигулката започнах рано. Имах талант към музиката, не непременно към този инструмент, но развих и него. Цигулката особено много ме погълна, когато постъпих на 10-годишна възраст в пионерския оркестър. Днес, на представянето, беше и Симеон Щерев, флейтиста, с когото се запознах там. Там, сред толкова много музиканти, музиката ме погълна. Малко по-малко разбрах, че не съм солист. Също така, че вече достатъчно време съм бил оркестрант. Моята активна кариера с цигулката (аз и до днес свиря с изтъкнати музиканти) завърши, когато завърших гимназията. Това време съвпадаше с началото на професионалната кариера на Минчо Минчев, който е с четири години по-млад от мен.

Имаше общобългарско състезание през 1965г.. Аз се явих на софийския кръг и се класирах на националния. На него изобщо не отидох. Причината беше, че датата съвпадаше с конкурса за ВИАС. Така се реши какъв да бъде моя път. По-късно реших да чуя лауреатите на националното състезание, главно заради моя личен приятел, лауреат по кларинет – Митко Савов. Съобщиха, че Минчо Минчев е спечелил за цигулка и ще изсвири първата част от Четвърти концерт на Моцарт, което не е технически трудно изпълнение, чисто музикално. Тогава си помислих, че е бил слаб конкурс. А какво щеше да бъде, ако бях се явил?

Минчо Минчев излезе и засвири. Точно тогава си казах, че съм имал голям късмет, че не съм излязъл да се конкурирам с това дете и колко правилно съм решил. След много години животът ни срещна и двамата заключихме, че сме взели най-добрите избори за професионалното си развитие.

http://detskotobnr.binar.bg/
  • Вие казвате, че слушате мостовете?

Истина е, само с гледане не става. Слушането дава много ценна информация. Мостовете, като много други неща, също могат да звучат фалшиво. Те се класифицират като произведения на изкуството, но не точно. Мостът е някакъв интеграл между изкуство, наука, занаят и много други неща.

  • Вие имате много опит в поддръжката на мостовете и инженерната практика, но Ви вълнува и фотографията. Какво Ви привлече натам?

Фотографията започна да се получава, да излиза просто. Когато това се случи, аз опитвах все повече и повече. Хората обърнаха внимание, че моите снимки нямат нужда от последващо обработване. Когато снимам, правя същото, което когато пиша едно изречение. Не искам да се пипат и двете. Аз бях в много благоприятната ситуация, в която мога да виждам и снимам неща, които никой друг не можеше. Тези изгледи другаде ги няма.

  • На първо място,  Вие сте преподавател. На какво учите Вашите студенти?

Преподавателската кариера не е много благодарна. Ако имате един клас от x студенти, то 0,1 от тях разбират и запомнят нещо от това, което сте казали. Специално тук, в България, образованието отсяваше – който не знаеше го късаха и гонеха. В Америка не е точно така –  трябва да не се явиш, за да не минеш. Проявява се една търпимост, която на мен не ми е приятна. Понижава се стандарта и не знам до къде ще стигне. После пазарът действително пресява, но той го прави количествено, а професорите се очаква да го правят качествено. Аз се опитвам да го правя с отношение. Най-добрите назначавам, лансирам. По този начин помагам на тези, които искат да знаят.

  • В тази книга, както и в предишната споделяте дългогодишния си опит. Какво е посланието, което искате да оставите?

Послание няма. Всеки един трябва да го намери сам.

Издателство „Стефан Добрев“

Аз намерих своето. А вие?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Вечер на мостовете

На 5 декември се проведе ежегодната Вечер на мостовете. Организирана от катедрата „Пътища …