Най-големият бент в света

Язовирната стена „Три Клисури“ е най-мащабният хидротехнически проект в света. Тя се намира на р Яндзъ в близост до град Сандоупин, провинция Хубей, Китай. С нейните 2335 м дължина, 182 м височина и 22 000 МW произведена енергия тя може спокойно да се нарече едно от чудесата на 21-ви век.

“Три Клисури” на р Яндзъ в близост до град Сандоупин, провинция Хубей, Китай (Снимка: ©apolomapping.com)

История

Една от основните причини за изграждането на язовирната стена е силата на р. Яндзъ. Бурните ѝ води са убили стотици през годините. Властите осъзнават потенциала на пълноводната река, който може да задоволи нарастващите нужди на разрастващото се общество и да намали инцидентите. Строежът на язовирната стена ще се нареди до другите мащабни проекти и ще затвърди позицията на Китай като лидер в инженерните среди. Цената никак не е малка – 26 млрд. американски долара, 17 години строеж и много проблеми при изграждането. Капацитетът му е 22 000 МW; за сравнение, АЕЦ “Козлодуй“ има капацитет 2000 MW.

Зараждането на идеята

Първоначално мащабният проект е замислен от Сун Ятсен през 1919г. като построяването на „Великата язовирна стена на Дългата река“. Той не е забравен години наред и през 1944г. Джон Савадж предлага нов прочит на идеята. През 1992г. на Общокитайското събрание на народните представители на КНР се подписва документ за построяването на най-големия хидроелектрически бент на света на река Яндзъ.

Изграждане

В процеса на изграждане инженерите се сблъскват с редица предизвикателства. Първоначално е необходимо реката да се отклони с 2 км и да бъдат изселени 1,2 млн души от областта. Преселението на 153 града, 1350 села, построяването на нови домове и обезщетяване на хората се превръща в една от най-скъпите части в проекта и завършва през юли 2008 г. Строежът на язовирната стена започва на 14 декември 1994 г.

Строителна площадка (Снимка: ©http://www.industrytap.com)

Най-важната част от осъществяването на такъв мащабен проект е внимателното контролиране на бурните води на р. Яндзъ. Как може да спреш река? Инженерите изграждат временни прегради на три етапа. Първите два представляват каменни бентове. Останалата част от реката остава плавателна, като това осигурява непрекъснатост на един от най-натоварените пътища. Третата част започва с натрупване на тонове земна маса. Тя служи за основа на последния временен бент. Той, за разлика от другите, е изграден от бетон. Неговата роля е да задържа реката до изграждането на последната част от конструкцията. След завършването на този етап се преминава към унищожаването на временните съоръжения.

Строеж (Снимка: ©https://pic.templetons.com)

Основен проблем при изграждането на толкова мащабно съоръжение е използването на огромно количество бетон. Същността му се крие в това, че бетонирането е екзотермичен процес – при втвърдяването на бетона се отделя топлина. Повърхността се е втвърдила за разлика от вътрешността, която увеличава обема си. Това води до образуване на пукнатини. Проблемът е решен от инж. Франк Кроу при изграждането на Хувър Бент. Той използва вода от р. Колорадо – чрез тръби се охлажда вътрешността на бента. Това намалява времето за охлаждане значително и намалява разходите за изграждането. Инженерите, работещи по проекта „Три Клисури“, охлаждат материалите и използват система, която разпръсква ситни капчици вода, за да понижат температурата преди материала да започне да се затопля. За осигуряване сигурността на язовирната стена за подкопаването на основите ѝ се грижи системата от 46 преливни отвора през специално проектирани улеи. За да не се компрометират основите на съоръжението, се поставят специални „трамплини“, които изхвърлят водата във въздуха при изпускането на шлюзовете. Инженерите поставят специални отвори и по височина на съоръжението, за да изпускат събралите се утаени материали и да предотвратят задържането им в резервоара.

Изпускане на вода от шлюзовете (Снимка: ©youtube.com)

Река Яндзъ е една от най-натоварените плавателни реки в Азия. Годишно по нея се превозват над 170 кораба дневно. За да преминават през съоръжението, се построява най-големият корабен шлюз в света. Той се намира в основата на съоръжението. Всеки един товарен кораб трябва да премине през пет шлюза, а пътуването отнема близо четири часа. Пътническите кораби се превозват чрез специален асансьор, монтиран във вътрешността на язовирната стена.

По време на изграждането си, а и до днес, проектът е съпътстван с много спорове. През 1992 г. активисти се обявяват против преселението на хората от региона. Редица експерти свързват язовирната стена с възможни катастрофи – земетресения, свлачища. Дори създателите на проекта признават, че е възможно той да причини щети на околната среда.