Skip to main content
search

„Изкуството няма право на съществуване…“ – казва испанският философ Ортега и Гасет. Именно небитийната природа на изкуството е и най-съблазнителната й черта, отличаваща я от всички естествено предвидими неща. Човекът изпитва потребност към изкуственото, към нереалното и въображаемото. Той е „фантазиращо животно“, както го нарича авторът, такова, на което не му е достатъчно да функционира според обстоятелствата на природата, което се бунтува срещу нейната предопределеност. Той е единственото същество, което може да се отдели от най-първичното, от естествения си инстинкт и което може да сътвори реалност друга от истинската, да се потопи и изчезне в нея. Интересът към изкуството е част от бунта на душата, от нейните постоянни въпроси и любопитство. Творчеството винаги е провокирано от тягостната недостатъчност на битието. Първичната утилитарна природа на архитектурата е недостатъчна за естествения човешки порив съм мечтателност, към непознатото и дори невъзможното.

Източник: https://gigazine.net

Излизайки извън рамките на предвидимото, конкурсът “eVolo” търси проекти, които да засягат социална тематика, да се сблъскат с проблемите и потребностите на обществото и да им дадат възможно най-утопичните решения. Небостъргачът, който е избран като форма за израз на идеята, е натоварен с особена символика в съвременния свят. Той е една от емблемите на прогреса, на напредничавостта в технологиите и строителството; той е изявата на човешкия ум и същевременно смазването на човешкия мащаб. Изкуствената природа на човека, желанието му за излизане извън рамките на реалността, такава, каквато я познава, способността да се учудва и да търси „ненамереното“ досега е в основата на динамиката на цивилизацията. Небостъргачът е една от големите стъпки на технологията, но тя е и социална крачка. Това е сграда почти необозрима за човешкия поглед, почти извънземна, сякаш не е оттук и е над всичко друго. Именно небостъргачът е изява на силната потребност от безграничност. Сякаш плоскостта постепенно се слива с небето и това създава усещането за стремежа към необятното. Небостъргачът е избран за условие на конкурса, като всяка от идеите за него условно се издига над града и обществото като поставя нови въпроси.

Един от печелившите проекти на конкурса от 2012 г. е “Migrant Skyscraper”, който прави впечатление с буквалната си подвижност.

Източник: https://f64.space

Композицията е поместена в гиганстска гума, като се състои от сграда и зелено пространство, които са мобилни и могат да функционират навсякъде. Концепцията на проекта е, че в едно нестабилно общество като това, в което живеем, хората имат потребност от самодостатъчност, за да бъдат свободни. Архитектурата е тази, която може да им осигури самостоятелност като им предостави сигурност и собствено препитание. Сградата може да стои напълно стабилна завинаги, но при екстремна ситуация като политическа нестабилност или природно бедствие, обитателите могат да запалят биогоривото на къщата си и да се преместят заедно с нея, където пожелаят. Външната конструкция е от рециклирана гума, а във вътрешността си помещава две сгради и заобикалящо ги зелено пространство, което задоволява всички потребности на обитателите и прави капсулата напълно независима от околността. Пространството извън сградите осигурява възможност за земеделие и дори за животновъдство. Във вътрешността на гумата се движат водопроводни тръби за питейна вода, отводнителни и напоителни канали. Уникална особеност на вътрешната конструкция са подвижните платформи за външното и вътрешното земеделие и мостовете, осигуряващи стабилност, когато конструкцията е в движение. Когато единиците са статични, дизайнерите оформят около тях зелени публични пространства, за да създадат усещането за общност.

Освен функционалните си характеристики на енергоефективна единица, този проект има своето метафорично значение. Можем да го разгледаме като къща-номад. Не само времето, в което живеем е нестабилно, но и хората са нестабилни, мобилни са. Движението като че ли се превръща в комфортна зона за съвременния човек. Пътуването е още един признак на неспокойната душа, която не може да се справи с непосилната еднообразност на битието. Светът вече не познава дом, поне не в застопорения му досегашен смисъл. Може би дори новия дом вече ще е подвижен. Движението е несигурното занимание на една епоха, каквато е нашата. Това е епохата на пътуващия човек, пред който липсата на граници се превръща в огромна безпътица и изпразване от смисъл. В условия на ограничения индивидът е буден, а в условия на анархия той се губи, борбата му е безцелна, а също и търсенето. Постепенно човекът се превръща в маса, която, изгубена в егоцентричното си потребление, е неспособна да излъчи личности. Хаотичното ново номадско общество не се нуждае от дом-крепост, а от дом на колела.

Същата 2012 г. сред отличените е и „House of Babel; Post-crisis skyscraper”

Проектът осмисля небостъргача като технологично постижение, превърнало се в конкуренция между градове и държави, в търсенето на най-голямата височина. Основната му цел е да намали квадратурата на използваната земя и да събере възможно най-много площ във височина. Противно на очакванията този небостъргач се състои само от два етажа и високоскоростен асансьор, по чиито нива двуетажната къща може да се движи и определя нивото си, докато не стигне до най-високото. Така, според автора на проекта Никита Асадов, всеки може да има най-високата къща. Този на пръв поглед простичък проект преосмисля цялата концепция на небостъргача. Тук не функционалността е заложена като проблем, а желанието за издигане. Небостъргачът не е кошер за помещаване на максимален брой хора, а усамотение в облаците. Променяйки основния параметър на небостъргача, авторът го оголва от обичайното му възприятие, за да го покаже в друга светлина, в лицето на „надбитовото“. Тук е променена и представата за традиционния дом. Това е една най-обикновена двуетажна къща, но е лишена от предвидимата си статичност. Тя е подвижна, динамична, отново неподвластна на установената концепция за дом. Идеята е да си зададем въпроси относно параметрите, които познаваме, да им се противопоставим напълно и да видим крайния резултат.

Конкурсът „eVolo“ ни напомня за мечтателността в архитектурата, като същевременно е отражение на обществото и неговите днешни и бъдещи потребности. Небостъргачът вече не е само сграда. Той е жив организъм, съвкупност от послания и социален феномен.

 

Михаела Икономова

Архитект и любител на пътешествията, природата и дизайна за хората. Вярва, че писането за архитектурата е неделимият аналитичен елемент, който задълбочено осмисля дизайнерския процес.

Остави коментар

Close Menu