“Оазисът на 21. век”

Журито  на провелия се наскоро международен конкурс за тайванска кула най-накрая изостави дебатите, тъй като предложението, озаглавено „Оазис на 21. век”, обра овациите. Дело е на японското студио Sou Fujimoto и тайванското Fei & Cheng. Оригиналната концепция почерпила вдъхновение от естетиката на местнич тайвански дървесен вид банян, и по-конкретно – на неговото стъбло. Проектът е начинание с цели на няколко фронта.

Голяма и богато орнаментирана система от гъсто разположени пръти се разклонява нагоре, откроявайки се в силуета на град Тайчунг и предизвиквайки асоциации за множество бамбукови пръти от метал. Тъй като е полузатворена структура, наподобяваща затворен в клетка площад, доминиращите разделения от прътовата конструкция създават благоприятни условия за обилно осветяване. Те правят на проникващата светлина игрива и непостоянна, напомняйки за сянката на разлистено дърво. На ръба на тази овална и окъпана в бяло тропическа гора, на височина от 300 м над терена, е разположен зелен покривен остров, предлагащ прекрасни панорамни гледки към града. Предвиден да олицетворява невероятния тайвански остров Формоса, неговата мисия е да покаже красотата на природата в един прогресивно урбанизиращ се свят.

С амбицията зеленото да е повече от буквално архитектите са включили широк набор от екологични и устойчиви технологии. В металния букет е скрито съкровище от системи за възобновяема енергия; слънчеви панели за топла вода, фотоволтаични клетки и вятърни турбини вземат участие в енергийното  осигуряване на сградата и намаляването на вредните емисии от нея. В същото време инсталации позволяват оползотворяването на падащите дъждовни води, докато изсушаващи климатични системи поддържат постоянна вътрешна температура и влажност на въздуха.

Макар и да изглежда нестабилен и „чуплив”, за този отворен план е осигурена учудваща конструктивна стабилност. Екстериорът се състои от две групи колони, обхванати с пръстени, а диаметрите им са сведени до минималните 80 см, което е в нарушение на стандартните статически изисквания.  Това обаче не е стандартна конструкция. Спиралата и  гредите на покрива увеличават способността на структурата да устои и на най-сериозните изпитания; проектантите са имали предвид евентуалните силни бури и земетресения.

Широк коничен входен атриум е на разположение на онези, предпочитащи земята. Тук се намират музей и изложбени пространства.

А за нестрадащите от страх от височини спираловиден ескалатор в центъра  на сградата  води нагоре към споменатия зелен покрив. За още по-голяма ефектност фасадата е украсена с множество LED светлини, произвеждащи ажурна, неясна атмосфера, непрекъснато променяща цвета и интензитета си.

Тази забележителна сграда изглежда удобно настанена на мястото си, с обещание да има символно значение и в по-широката градска среда.