Да имаш очакване е нещо нормално, но понякога пречи. Колко от вас са били разочаровани, когато са имали копнеж по нещо искано и чакано и съпътстващите очаквания не са се случили навреме със същата сила и реципрочност… или въобще не са се реализирали? Разочарованието е масовото състояние, което е породено от подобен тип несбъднати очаквания, но това е друга тема за друга статия…Сегашната такава има за цел да покаже откъде са възникнали, как се интерпретират в контекста на търсене на работа и как бихме ги управлявали по-умело.

Мое мнение е, че колкото по-малко очаквания имаме, толкова по-добре за нас и нашите емоции. Ако ме питате дали аз се справям с това, ще ви споделя, че все по-често ми се получава. Темата за очакванията с фокус намиране на желаната работа силно вълнува много хора, защото всеки един от нас се е надявал с трепет да разбере дали получава желаната работа или това е поредният отказ.

Малко теория за увод

Запитвали ли сте се откъде идва този термин? Терминът “очаквания” е въведен в психологията от Вилхелм Вунд в края на 19-ти век, като до началото на 20-ти век очакванията остават обект на интерес преди всичко във физиологията. Оттогава до днес тези тема вълнува доста специалисти и поражда различни теории, дискусии, хипотези, стратегии за справяне със съпътстващите ги състояния. Този въпрос става особено известен и благодарение на друг изследовател – Виктор Врум. Той е виден изследовател, университетски преподавател и консултант по организационно поведение, който формира основната си теза в мотивационната теория, свързана с очакванията. Тя гласи, че намерението (склонността) на един човек да изпълни определено действие зависи от последствията (резултатите), до които ще доведе то, както и от полезността и привлекателността на тези последствия (резултати) за индивида. Мотивацията се основава на решението на този човек “Колко усилия да употребя, за да постигна това, което искат от мен?”. Виктор Врум казва, че изборът на решение зависи от очакванията на човека.

Как се формират очакванията?

Очакванията се формират на основата на личния опит, натрупан в условията на дадена ценностно-културна среда на ситуация, трайните нужди , потока на социалните роли и текущите интереси и служат за саморегулация на индивидуалното поведение и контролиране на отношенията, ситуациите и събитията в дадена общност.

Основното нещо, което стои в основата на очакванията, е опитът. Съзнателно или не, всеки един от нас реферира към него в подобни ситуации. Така например, в съдържанието на очаквания, в които се наблюдава мощното влияние на потребности и актуални желания, в голяма степен присъства миналото. То отново е източник на информация за средствата, използвани в предходни случки, довели до конкретен резултат, но в смисъла на средства, които могат отново да бъдат използвани или пък заменени с други с цел постигане на желан за бъдещето резултат.

Ако имаме професионални очаквания, то в каква посока биха били те?

  • Очаквания дали ще ни извикат на интервю. Всеки от нас с нетърпение очаква да му се обадят с приложение за интервю. Ако този процес се забави поради някаква независеща от нас причина, то всеки един ден е изпитание. Междувременно преминаваме през различни състояния като огорчение, изненада, разочарование, недоверие, фрустрация и др., докато изнервени не преминем към друга обява за работа.
  • Очаквания, че сме най-подходящият кандидат с най-ценното образование, компетенции, адекватна автобиография, атрактивна снимка и титла пред името. Понякога прекалено се ласкаем и се вглеждаме с добри очи в самите себе си, за да се убедим колко уникални и неповторими сме. Склонни сме да виждаме единствено хубавото и да се фаворизираме до степен, в която да станем слепи за недостатъците си. На база това, ние не само знаем, че ние сме най-добрите, но и вече очакваме предложение за работа.
  • Очаквания да продължим в другия етап на подбор. Извикали са ни на интервю, според нас сме се представили изключително, следователно, съвсем скоро трябва да ни се обадят за другото интервю. Това е в нашите глави, нали така ? Само че не знам с още колко човека сме в конкуренция, те как са се представили, дали поради някаква причини подборът не се е забавил и т.н. Чакането понякога е доста мъчително, още повече, когато не са спазени сроковете за обещана обратна връзка.
  • Очаквания да сме избраният кандидат. Останали сме двама на финалния етап и всеки ден до финалния отговор е изпитание. На ден поглеждаме поне 10 пъти мейла си, стараем се да чуваме всяко телефонно обаждане и когато не е от непознат номер почти с разочарование провеждаме телефонния разговор.
  • Очаквания някой да „удари едно рамо“, за да преодолея подбора и ме „уредят“. Намерили сме познат, който е обещал съдействие. Обаче се бави, отлага го, не си вдига телефона, измисля си… Разочарование, че сте излъгани, поради високите си очаквания от нечий ангажимент, човек, постъпка. Има и друг опция – търсим „човек“, който да бутне едно рамо, обаче не намираме такъв, а обявата тече, ние сме кандидатствали, но никой не ни се обажда…
  • Очаквания, че въпреки доброто ми представяне (според мен) ще ми намерят алтернативна позиция като реверанс, защото в моите очи го заслужавам. Дали са ми обратна връзка, че съм бил много подходящ, но са избрали друг кандидат. Добре де, щом съм ок, защо няма нещо, което да ми намерите като позиция? Самите вие казвате, че съм ви направил впечатление, голяма фирма сте, а нямате едно място за мен? Разбирам, ако не съм се представил добре, но нали самите вие ми казвате, че съм бил много добър кандидат…
  • Очаквания, че на 24 г. мога да съм мениджър, да имам служебна кола и да взимам поне 2000 лв. чисто – Що не? Пешо от съседния поток така започна, а преписваше от мен. Имам образование, чух, че всеки се оплаква, че не може да намери кадри, значи мога да избирам. И не само, че мога, но защо учих тогава? Имам диплома, отличен успех, 2 бригади в Америка и перфектен английски – все предпоставки, да имам реалните шансове, а и Пешо може, мога и аз.
  • Очаквания, че въпреки ниските технически и езикови компетенции съм „техният кандидат“, защото съм „инж“/“арх“, а и с HR-а се оказа, че сме от един край. Нищо, никой не се е родил научен. Аз имам вече титла, учих като луд 5 г. и сега тази титла ще работи за мен. Още повече, че с HR-а от интервюто се оказа, че сме земляци, имаме почти един общ познат на наш познат – значи ме третира като „негов човек“– имам пълните шансове да успея.
  • Очаквания, че подборът е опорочен, фиктивен и всичко е ясно. Връщат ви обратна връзка, че въпреки доброто представяне са се спрели на друг кандидат. Това не ви учудва, на вас ви е било ясно, още по време на първото интервю, а на останалите две сте се убедил, че всичко е нагласено в полза на някой „връзкар“. То така е в България. Трябва да познаваш някой, за да те бутне и да не ти губят времето с фиктивни подбори.
  • Очаквания, че въпреки 24-годишната си възраст съм overqualified според мен за тази позиция. За да преодолееш негативната обратна връзка, си склонен да рационализираш – там ще ви е тъпо, офисът е на отдалечено място, позицията ми е ниска, мениджърът ми е зодия близнаци, аз съм „арх/инж“, а той е само един икономист, няма да има никакво развитие, фирмата е кофти ( Пешо ми каза, тъй като на негов познат втората му жена работила преди 4 г. в тази фирма) и др.
  • Очаквания, че не продължавам в подбора, защото не могат да ми платят заплатата, която искам. Отказаха ми, защото им поисках много пари. Е…за без пари ли да им работя? Учих 5 г., таксите си плащах, титла вече имам. Аз съм идеалният кандидат, но явно те са малка фирма, щом една заплата не могат да ми дадат.
  • Очаквания, които имам поради високата оценка за себе сиАз съм перфектен – всеки ми го казва и като такъв се обличам перфектно, говоря по такъв начин, средата ми е такава с най-перфектните селфита, статуси и цитати на Фейсбук мъдреци. Имам перфектна компания и посещаваме и такива заведения, следователно имам перфектна визия, прическа и скъп парфюм. Поради всичко това аз съм винаги перфектния кандидат за работа;
  • Очаквания за успех, тъй като фамилията ми е известна . Фамилното ми име само говори за себе си. Да, този известният ми е чичо/вуйчо/брат/братовчед и мога да му звънна, за да поговорите с него или да ви уредя с автограф, покана за събитие, да ви запозная. Същият познава много хора, а и аз покрай него ги познавам.

Това са част от вариантите, мислите или сценариите, свързани с очакванията на кандидатите за работа. Допускам, че може и да добавим още, но статията не цели изчерпателност.

 

 

Статията за Вас написа Милен Великов. Той е с повече от 6 години опит на различни позиции в отдел Човешки ресурси, а сега е докторант в БАН. Притежава 3 магистърски степени – „Управление на човешките ресурси“ в УНСС, „Организационно поведение и консултиране“ от СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Социална и организационна психология“ в Нов български университет. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD UK – https://www.cipd.co.uk/) и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator (GCDF USA – https://www.cce-global.org/GCDF).

 

Повече можете да прочетете тук.

 

 

Остави коментар с Facebook

Милен Великов е с повече от 6 години опит на различни позиции в отдел Човешки ресурси. Притежава 3 магистърски степени – „Управление на човешките ресурси“ в УНСС, „Организационно поведение и консултиране“ от СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Социална и организационна психология“ в Нов български университет. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD UK – https://www.cipd.co.uk/) и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator (GCDF USA – https://www.cce-global.org/GCDF).

Заредете още от Милен Великов
Load More In Образование

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Успешен професионален старт в строителството – как да го направиш?

Първата работа е като първата любов – помни се цял живот! Професионалният старт е дългооча…