„Пасивна къща“ е световноизвестен и признат германски стандарт за модерно, нискоенергийно и екологично строителство. Той се отличава с широка популярност в Германия и Австрия – страни, които имат държавна стратегия към инвестициите в строителството на такъв тип сгради. В световен мащаб има изградени повече от 30 000 пасивни сгради, като голяма част са построени след 2000 г.

Какви са предимствата на пасивното строителство?

Освен висока степен на жилищен комфорт, то осигурява изключително ниска консумация на енергия. Още в дефиницията на пасивните сгради е заложено, че те нямат нужда от отоплителни и охладителни системи. В България стандартът „Пасивна къща“ все още не е широко разпространен в строителната практика, въпреки че нискоенергийното проектиране добива все повече популярност.

На фона на националната практика в тази сфера, ще Ви разкажем за две по-специални жилищни сгради. Дело на архитектурно бюро „А_ФАКТ“, те правят важни стъпки в пасивното строителство у нас.

Пасивна къща 2016 / 2018

Архитектура: Архитектурно бюро „А_ФАКТ“ ЕООД – арх. Елена Апостолова, арх. Тихомир Стоянов, д-р арх. Ива Стоянова
Конструкция: инж. Филип Стоянов / инж. Илия Кафелов
Инвеститор: Ангел Ванчев / „ОБЕРОН КОНЦЕПТБАУ“ – инж. Николай Ставрев
Изпълнител: „ОБЕРОН КОНЦЕПТБАУ“ – инж. Николай Ставрев и д-р инж. Атанас Ставрев
Консултант PHPP за Пасивна къща 1: арх. Гергана Барабонкова, Енерджи Плюс Интернешънъл
Фасадно оформление и топлоизолация: „Баумит“: Топлоизолация EPS-F – 26 см, фасадна мазилка ГранопорТоп K 1.5, и моделираща се мазилка  КреативТоп
Местоположение: с. Марково, местност Исака /местност „Землище Марково“
Функционален тип: еднофамилна жилищна сграда
Разгъната застроена площ: 220 м² / 417.89 м²
Официално откриване: септември 2016 г. / декември 2018 г.

Пасивна къща 2016 е първата сертифицирана пасивна къща в България.

Също така, тя е първата сграда със сертификат Passive House Plus на Балканския полуостров.

Пасивна къща 2016

В проекта на Пасивна къща 2018 са заложени всички стандарти, които изисква пасивната къща, като едновременно с това е постигнат различен архитектоничен образ. Това доказва, че освен ефективна, една подобна сграда може да се отличава и с интригуващ силует.

Пасивна къща 2018

Характерни прилики и разлики между проекта

И двете къщи са свободно стоящи. Пасивна къща 2016 е двуетажна и на равнинен терен, докато Пасивна къща 2018 е разположена на стръмен терен със значителна денивелация – над 4 м. Това предопределя триетажната й фасада откъм улицата. Ориентацията и на двете къщи е съобразена с изложението на фасадите север-юг според изискванията по стандарта. С нея са съобразени функционалното решение и разположението и големината на фасадните отвори. Според изискванията на стандарта, терасите и гаражите и при двете къщи са отделени на самостоятелна конструкция и са проектирани извън топлинната обвивка.

Конструкцията на сградите и в двата случая е монолитна. Ограждащите стени са изпълнени от стоманобетон, който осигурява въздухонепроницаемостта на сградната обвивка.

Ниското потребление на енергия и за двете къщи е постигнато с топлоизолация с дебелина 26 см с материали по система на „Баумит“, енергоефективни прозорци и контролирана вентилация на помещенията с възстановяване на енергията от отработения въздух. Битовата гореща вода се доставя от слънчеви колектори. Вентилационната система се осъществява чрез рекуперативен топлообменник. Това се случва чрез възстановяване на свежия филтриран въздух и изхвърляне на 100% от мръсния.

При Пасивна къща 2016 хидрогеоложките характеристики на терена позволяват използването на земен топлообменник като енергиен източник с цел по-голяма ефективност. При нея е изграден използваем плосък покрив, който осигурява още 100 м² функционална площ за собствениците. Пасивна къща 2018 е решена със скатни покриви, като неизползваемото подпокривно пространство е проектирано извън топлинната обвивка.

И двата проекта се характеризират с минималистична архитектура, характерна за стандарта „пасивна къща“. Докато архитектурата на Пасивна къща 2016 е по-компактна, при Пасивна къща 2018 са дефинирани повече обеми в архитектониката на сградата.

Предизвикателства в проекта и строителството

Сред основните предизвикателства е въвеждането на качествено нова концепция в сградното проектиране и изпълнение.

Ключов момент е сертифицирането на вече изградената къща с поредица от международно утвърдени тестове, които доказват, че заложеният в проекта стандарт „пасивна къща“ е наистина постигнат.

Във връзка с проектирането, основно предизвикателство е изборът на оптимална функционална схема и архитектурен образ, които едновременно да отговорят на стандарта „пасивна къща“, да не допускат компромис в начина на експлоатация и комфорта на обитаване и да са съобразени с изискванията на инвеститора. Друго предизвикателство е изборът на материали за изграждането на грубия строеж, довършителните работи и сградните системи.

В тази връзка, от основно значение е залагането на качествени строителни материали и системи, които „Баумит“ отлично покрива. От основно значение за тяхното ефективно приложение е професионалният диалог между участниците в проектирането и изпълнението с инж. Георги Щръклин, регионален търговски директор на компанията за Южна България.

В резултат, Пасивна къща 2016 е успешно сертифицирана след изграждането й през 2015 г., а сертифицирането на Пасивна къща 2018 предстои.

Енергийната независимост няма цена

Повишаването на цената на електроенергията е устойчива тенденция.  Според дългосрочните стратегии и директиви на ЕС се очаква стандартът за енергийна ефективност да бъде въведен като норма в целия ЕС от 2020 г.

Жизненият цикъл на сградата изисква постоянни експлоатационни разходи. Затова пасивните къщи са бъдещето на строителството – дългосрочна инвестиция, която се изплаща във времето.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

ABLE Activator набира кандидати за курс по предприемачество
Интервю с Кремена Дервенкова, Изпълнителен директор на ABLE България

Срещам се с Кремена Дервенкова, Изпълнителен директор на ABLE България – Асоциацията…