Title Image: © Filip Dujardin

Център на албанската столица, площад „Скендербег“ е символичен за цялата държава, отразяващ нейната многопластова история. Той носи името на албанския национален герой Георги Кастриоти Скендербег (1405 – 1468 г.), известен с въстанията си срещу Османската империя. Днес площадът ни впечатлява с мащабното си преустройство, оказало се успешен проект за градската среда.

Резултат от неоренесансов урбанистичен план от 1939 г., когато Албания е сателитна държава на фашистка Италия, площадът е акцент в оста север-юг. Целта на неговото изграждане е да оформи нов градски център, в който да се разположат сгради на властта и културата. След Втората Световна война на него е разположена статуя на Сталин. През 1963 г. тя бива заместена с конна статуя на Скендербег в чест на 500-годишнината от неговата смърт. Освен съществуващите на него национална библиотека, национална банка, административни сгради и централна джамия, рамката на площада продължава да се оформя с изграждането на двореца на културата (1963), хотел „Интернационал“ (1979) и Националния исторически музей (1981). Неясно очертаният му периметър, трафикът и паркирането постепенно го карат да се превърне в лишено от живот място.

Площадът преди съвременните интервенции. | Image: publicspace.org

Как връщаме живота в „изтощените“ градски пространства?

През 2008 г. се появява първата инициатива за преустройство на площад “Скендербег“ в по-приветливо място. Освобождаването му от трафик и паркиране става обект на голяма обществена полемика до такава степен, че през 2011 г. автомобилите отново се движат по него. Темата се отваря отново през 2016 г., когато чрез държавно финансиране от Кувейт се започва нов проект с три основни цели – създаване на голяма площ за пешеходци чрез елиминиране на трафика и подземно паркиране, акцентиране върху ценността на многопластовото недвижимо културно наследство и въвеждането на повече зеленина.

План на днешния площад. | Image: publicspace.org

Изграждането на новия облик в периода 2015-2017 г. превръща повече от десет хектара в пространство само за пешеходци. Интригуващ детайл в планирането на площада е неговият неравен терен. Той образува пирамида с квадратна основа, наклон 2.5% и височина два метра. На върха фонтан пропуска вода, бавно сипеща се по лекия наклон. Целта й е не само да охлажда горещия камък, донесен от всички кътчета на Албания, но и да подчертава неговите цветове.

Площадът в контекста на архитектурната рамка. Небостъргачът на заден план е част от друга инициатива, която обаче нарушава историческия силует на града. | Image: © Filip Dujardin

Липсата на ясна рамка е овладяна чрез оформянето на паркове в пространствата между обществените сгради. Дванадесетте градини връщат природата обратно в центъра на града и дават на партерите на сградите нови „дневни“, в които кипи градски живот. Всичко това е допълнено и с подвижна и подходяща градска мебел. Паркът около паметника на Скендербег е преустроен и преименуван на „Парк Европа“.

Една от новите градски „дневни“. | Image: © Filip Dujardin

Защо това е работещ проект?

Пространствата на Тирана се използват по-интензивно и неформално, за разлика от тези на западноевропейските градове. Това се дължи на балканския характер на населението, което прекарва повече време на открито. Именно затова преустройството на площад „Скендербег“ се оказва успешно – то кани гражданите да го припознаят като свой, като премахва трафика и паркирането и връща пространството и зеленината. На пръв поглед скучното и твърде семпло третиране на геометрията и настилките всъщност е добре премерено, защото успява да обедини множеството исторически пластове. То успява да обедини архитектурата на 19-ти век и тази на тоталитарните режими от 20-ти век, акцентирайки върху и подчертавайки културната многопластовост на албанската столица. Сега площадът отговаря на различни функции – сутрешна молитва, концерти, пазар и други. Успешният проект печели тазгодишната европейска награда за публични пространства.

Част от успеха на проекта се крие в това, че приканва хората към ежедневна интеракция. В случая възрастните дами общуват доста неформално, свалили обувките си. | Image: © Blerta Kambo

Не можем да не сравним мащабното преустройство в малката балканска държава с българската градска среда. В нашето общество Албания бива смятана за изостанала държава, но сякаш в случая ние сме „по-бавно загряващият реотан“. Използването на семпла, килимообразна настилка и озеленяването са едни добре познати похвати за подчертаване на културно-историческото наследство, а водата и качествената градска мебел – за привличане на хората. Сякаш българските градове са забравили за тях. Надявам се скоро и ние да можем да погледнем отвъд бетонните павета на диагонални шарки, локвите, калта и платеното паркиране.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

София си иска баните обратно
Можем ли отново да използваме историческия ресурс на столицата?

На 4-ти декември Столична община и Регионален исторически музей – София организираха общес…