Skip to main content
search

Доц.  д-р инж. Петър Николов завършва специалността “Промишлено и гражданско строителство” с  дипломна работа на тема ”Стоманобетонен мост на km.381+800 на път E85” през 1999г. Две години по-късно с дипломна теза “Повишаване на сеизмичната осигуреност на виадукт на km.1+100 от АМ “Хемус” завършва и магистърската програма “Изследване на строителни конструкции”. През 2012г. защитава докторската си дисертация на тема  “Изследвания при моделиране за анализ на мостове”. Автор е на “Стоманобетонни пътни мостове – ръководство за проектиране”, автореферат на тема “Изследвания при моделиране за анализ на мостове” и на много публикации и доклади. 

  • Вие сте преподавател в Университет по архитектура, строителство и геодезия по дисциплините „Стоманобетонни мостове“ и „Антисеизмично осигуряване на транспортните съоръжения”. Какво Ви привлече в едно толкова трудно и отговорно направление в областта?

Интересът ми към мостовете възникна още по време на обучението ми в УАСГ и досега се развива непрекъснато. По стечение на обстоятелствата се занимавам както с преподавателска, така и с проектантска дейност в тази област  – комбинация, която не ми позволява да загубя този интерес до днес.

  • Настоящата година беше белязана от много трагедии – срутването на вантовия мост в планинския район Чирахара, Калифорния, пешеходния мост в Маями, мостът в Генуа, а в края на септември и разрушаването на новопостроения мост в Клейтън. Каква според вас е основната причина?

Прави впечатление, че през годината се случиха редица аварии както със стари съоръжения, така и с току-що открити и дори с такива, които са още в процес на изграждане.  Без да съм запознат с детайли за всеки един от случаите, при старите мостове, които дълги години са поемали въздействията, на които са били подложени, проблемите биха могли да се търсят в амортизация на конструктивните елементи и в занижена поддръжка и инспекция. При новите това може да се дължи на пропуски в проекта и/или изпълнението.

Трагедията в Генуа (Снимка: ©https://www.theaustralian.com)

  • След трагедията в Генуа много хора се запитаха какво е състоянието на мостовете в България?

Този въпрос е съвсем логичен. Лошото е, че става актуален най-често след като настъпи някакъв инцидент. Например, първите големи реконструкции по магистралите започнаха преди 5-6 години – след земетресението в Перник.

Би трябвало тази тема постоянно да бъде в дневния ред на институциите, които са отговорни за съоръженията от пътната и железопътната мрежа.

  • В момента се ремонтират съоръженията по АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“, които са в тежко състояние. Какво според Вас налага вземането на мерки в толкова късен етап?

Някои от съоръженията, които се ремонтират, действително са в доста тежко състояние. Причините за това са комплексни. Основната е ниското ниво на поддръжка. Разбира се, трябва да се имат предвид и използваните строителни технологии и материали,  изискванията на нормативната база за проектиране, а също така и качеството на проектите и на изпълнението.

Снимка: ©https://www.monitor.bg

  • Подценява ли се поддръжката на мостовете в България?

Категорично да – подценява се. Особено когато става дума за стоманобетонните конструкции. Oбщоприетото мнение е, че те се нуждаят от много по-малко поддръжка, и че на практика сами се поддържат, което, разбира се, не е вярно. Липсата на пари, за която постоянно се говори,  не би трябвало да се изтъква като причина за тежкото състояние на съоръженията, тъй като спестяването на средства за текущо поддържане обикновено води до много по-големи разходи за реконструкции впоследствие.

Заглавна снимка: © Стефан Иванов

 

Траяна Цветкова

Асистент в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Мотивирана и амбициозна. Вярва, че най-големият враг на креативността е съмнението.

Остави коментар

Close Menu