Създадената от човека материална среда е преходна, остаряваща, безвъзвратно променяща се. Природата е пулсираща, циклична, прераждаща се. Природата във всеки един момент умира и се  ражда. Напомня ни за тленността на материята, в същото време и за нейната сила, за безкрайния кръговрат, за метаморфозите. Светлина, тъмнина, лек ромон от течаща вода, полъх от вятър.. Архитектура, която се трансформира в природа, разпада се, започва да изчезва. Представям ви проекта „Рай, изгубен във времето” (The Paradise Lost in Time), на архитектурно бюро Interbreeding Field.

Намираме се в даунтауна на град Тайпе, и по-точно сред руините на старата фабрика за хартия Шишлин. Място, което не е използвано от години, където бетон, метал и тухла свеждат глава пред хода на времето. Влизаме. В полумрака снопове светлина проникват през процепите на разпадащия се покрив, някъде тече вода. Стените  са обрасли с буйна растителност, във въздуха се усеща силна влага. Полъх на вятър, далечно скърцане – усещане за разруха, но в същото време животът е навсякъде.

Пространството на старата фабрика е съвършено произведение, резултат не от човешка мисъл, ами от естествени процеси и логически последователности. И днес пред нас стои не просто сграда, ами свидетелство за събитията, оставили своя поетически отпечатък. Архитектите от Interbreeding Field не променят нищо, те просто усвояват вече създаденото.

Старата фабрика ще функционира отново, но този път като галерия.

Умело е запазена връзката между интериор и екстериор. Местата, където природата докосва конструкцията са смисловото ядро на проекта. Стигаме до място, което силно напомня на олтарно пространство. Ажурна стенна повърхнина огражда голям процеп в покрива. Вътре – слънце, вятър, небе.. Напускаме свещеното пространство и отново усещаме влагата, събрана от старата конструкция. В движение възприятието се променя. Непрекъснат преход от едно състояние в друго, непрекъсната борба за надмощие между артефакт и природа, които в крайна сметка намират съвършена равновесна форма.

Деликатната архитектурна намеса умело съчетава старата материална среда и мащаб на сградата с новата функционална програма. Новите дейности изискват ново членение на пространството, но в същото време не бива да нарушават настоящата пространствена структура.

Това е Изгубеният във времето рай. Архитектите интегрират функция в пространство, създадено с хода на времето от стихийни процеси. Пространство, опитомено от човека, трансформирано от природата и отново усвоено от цивилизацията.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Hobelix
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Пери България ЕООД

Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…