Преди около два месеца видях Станислав Георгиев в телевизионен репортаж, където той разказа накратко за идеите и вижданията си за стара София. Репортажът беше съпътстван и с любопитни изображения от столицата – снимки, колажирани така, че да възстановят разрушени от бомбардировките елементи на исторически сгради или да представят града такъв, какъвто може да бъде. Запитах се какви ли са вижданията за архитектурата на един млад човек, който все още не е обременен от формалното образование, който все още се намира в гимназията, където интересуващите се от архитектура и градска среда са малцина. Срещнах се с него, за да ни разкаже малко повече за себе си и за това, което прави.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Станислав, ти все още си ученик. В кой клас ще бъдеш наесен?

Ще бъда в 12-ти клас.

  • Какъв е твоят образователен профил?

Моят образователен профил е немски с английски език – история и география.

  • Кога започна да се интересуваш от архитектура?

Преди около две години и то бих казал по странен начин, защото нито един от моите родители не е архитект, както и никой от моето семейство. Просто започнах да забелязвам сградите и нещата, които не ми допадаха в атмосферата на града. Оттам започнах да придобивам мнение за нещата и да искам да ги променя.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Разкажи ни за твоите проекти за София.

Те започнаха от това, че исках да подобря средата, през която всеки ден минавах на път към училище. Тези проекти се появиха заради това, че искам да променя начина на мислене на хората и да им покажа, че и у нас всичко може да изглежда много по-добре. Не бива да сме толкова скептични и да смятаме, че нищо не може да се направи. Мисля, че чрез моите проекти може да се докаже на обществото, че това не е вярно и че постепенно всичко, което не му харесва, да се промени.

Започнах с моите проекти преди може би два месеца, като имам завършени общо 10, които в момента обсъждаме с организацията „Спаси София“. Съгласувам ги, разбира се, и с архитект. На някои се налагаха основни корекции, защото аз все още не съм учил архитектура и нямам визията за това как стоят нещата в действителност.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Как ти би искал да видиш София след 10 години?

Чрез моите проекти показвам моето виждане за София дори и за след 20-30 години, защото това не може да се случи наведнъж. Това, което искам да видя, е напълно чиста столица, в която дори дребните детайли са изпипани. Старинният център наистина да бъде във вида, в който да може да се нарича такъв. Просто всичко да се прави качествено, а не да се преправя постоянно заради лошо първоначално изпълнение. Сигурен съм, че ако много хора „се вдигнат“ в подкрепа на по-качествено изпълнение на градската среда след 10 години всичко ще се е променило. Съответно те ще имат повече вяра в това, че средата постепенно се подобрява, но и че трябва да дадат нещо от себе си. Например, ако на мен нещо не ми харесва, го казвам и се опитвам да го променя. Самите граждани могат да поемат някаква инициатива – най-малкото да обновят сградата, която обитават. Всичко е въпрос на желание, а не само реакции в социалните мрежи, където всичко свършва с негативни коментари. Така не става. Ако видиш дупка на пътя – вземи изскочилото паве и го върни на мястото му, вместо да го снимаш и публикуваш в групата „Забелязано в София“ и всички да реагират с гневно емоджи и да обвиняват властта. Не е виновна само тя, а и ние, за това че не поемаме инициативата.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Би ли искал да следваш архитектура? Ако да, защо?

Със сигурност искам да кандидатствам архитектура. Мечтата ми е чрез нея да променя мнението на хората и да им покажа, че има по-добро бъдеще у нас. Не само в София, а и цяла България, защото промяната не тръгва само от едно място. Искам да следвам архитектура и да се запозная повече с това как тя работи. Надявам се това да се развие у мен чувството за естетика и визионерство.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Къде би искал да продължиш образованието си – у нас или извън България?

Смятам да кандидатствам в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Още преди две години реших, че искам да следвам тази специалност. Тогава исках да уча в Техническия университет във Виена, но впоследствие нещата се стекоха така, че тук се запознах с много хора, които ми помагат в това да развия идеите си. Така реших да остана в България. Може би съм способен да направя някаква промяна, поне аз така го тълкувам. Забелязвам тенденция при нас, българите, да бягаме от проблема, не да се опитваме да го решим, като останем. Не може да си израснал в една страна и да не я обичаш. Напротив – всяка една има своя чар и той трябва да се поддържа от хората, не от управляващите. Трябва да дадеш нещо от себе си, за да ти е хубаво.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Искаш ли в бъдеще да се занимаваш с опазване на архитектурното наследство?

Със сигурност искам да се занимавам с това. Не знам дали точно то ще е моята сфера на дейност, но ми звучи доста добре като бъдеще развитие на кариерата. Със сигурност бих направил кампании свързани с това. Даже бих се включил в обществени организации, които се занимават с това и се стремят да помогнат.

Изображение: Станислав Георгиев
  • Смяташ ли, че средното образование у нас се нуждае от повече информираност относно архитектурата и архитектурното наследство? Как би могла тя да привлече интереса на по-младите хора?

Интересен въпрос. Бих казал, че започнах да имам много голямо влияние над съучениците си. Съдя по това, че те сами ми казват, че са започнали да гледат на архитектурата с други очи. Започнаха да ми дават съвети какво да отида и снимам, за да го преправя, защото не им харесва. За мен е голямо удовлетворение да чуя това. Това е доказателство че дори да си 11-ти, 10-ти клас, дори по-малък, чрез своите действия и виждания можеш да предадеш послание на хората. Това означава, че те може да го възприемат дори на по-малка възраст и съответно да започнат да се интересуват от него. Смятам, че добре разказаната история дори в картинки много се цени от хората. Започват да виждат града по друг начин. Те разбират колко е било красиво и уредено. Даже наскоро една съученичка ми каза „Ти, както ми разказваш историята на София, ми звучи толкова интересно, че бих искал да имам такъв предмет.“ Добре предадената информация за това какво се е случило, дори и с разрушени сгради, би подканило всеки да се интересува от ранна възраст за архитектурното наследство.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Личности

One Comment

  1. Тема за размисъл

    август 14, 2018 at 11:37 am

    Полезно е да се чуе мнението на необременени млади хора. Още по-полезно (за тях самите) би било вижданията и предложенията им да се изправят пред редица въпроси, провокиращи мисловната им дейност и водещи към развитие на основната идея. „Да, но така вече ги обременявате с вашите професионални виждания и вече навилизаме в друга тема?!?!“ – не…по-скоро говорим за изстискване на всяка капка от идеите на индивида- с цел да се научи, че винаги може да отиде едно или няколко нива нагоре (ако искате да се татуирате, ще оставите ли някой да остави огромно петно мастило на челото ви, защото иска да се научи- не, използвайте енергията и желанието му да се учи и го направлявайте / а дали вие сте в позицията да направлявате е друг върпос/ ). Използването на произволен или случаен стил , взет от някое друго място, пространство и време , комбинирано с драматична обработка на снимки – това не е архитектура. Използването на дизайн за града- това не е архитектура. Младата възраст на момчето се отразява и на решенията, които е предложил – повърхностни. Но това не трябва да го демотивира и спира, тъй като това е всеобща практика – вече е на нивото на 80% от хората, даващи предложения за ‘адекватна градска среда’ (а дори няма 12ти клас). Дали той заслужава аплодисменти или някой друг заслужава да се засрами – това е относителна гледна точка. Не мислете, че това е някакъв „умно аргументиран“ опит за „hate“ – страхотно е че, момчето толкова убедено защитава нещо, което е сътворил. Истината е че трябва значителна доза опит, знания и самоувереност – ако искаш да направиш нещо значимо. Ако не успееш да се съхраниш – отиваш в онези 80%. Ако трябва да дам тема за размисъл – остави на заден план самоцелните виждания и се замисли за хората, ако правилно успееш да ги интегрираш в средата (каквато и да е тя) те сами ще започнат да я поддържат.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Образование, материална база и архитектура
Какво е общото между трите и влияят ли си взаимно?

На снимката: проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Б…