Висше образование: ВИСИ, гр. София, строително инженерство по специалността “Промишлено и гражданско строителство” /1962-1967/; – Специализации: Московски строителен университет, 1978; Научно-изследователски институт по бетон и железобетон, Москва, 1978; Хелзинкски технологичен университет, 1984; – Докторантура: ВИАС, гр. София. Научна и образователна степен доктор; дисертация на тема „Влияние на вида и степента на напрегнато състояние на бетона върху неговата корозионна устойчивост“; 2003 Хабилитационен труд за научното звание професор на тема „Дълготрайност на стоманобетона при действието на агресивни среди, характерни за производството на минерални торове“; 1972-2007 Разработване на 17 научно-изследователски теми, финансирани от ФНИ при МОН, ЦНИП при УАСГ и др

Кое висше учебно заведение сте завършили?

-Завършил съм „Инженерно-строителен институт“, който сега е „Университет по архитектура, строителство и геодезия“ или „ УАСГ“.

Каква специалност?

-Дипломирах се през 1967г. специалност „ Промишлено и гражданско строителство“ . Сега се нарича „Строителство на сгради и съоръжения“ .

На каква тема е вашата дипломна работа?

-Темата на моята дипломна работа беше „Стоманената конструкция на селскостопанска сграда със силозни клетки, цилиндрични черупки и вантова конструкция на самата сграда“ .

Какъв практически опит получихте през годините на следване?

-През годините на следване не може да се каже, че съм получил кой знае какъв практически опит. По това време нямаше стажове. Опитът го получих след като завърших. Попаднах по разпределение на работа в много сериозен проектантски екип в Минпроект, където проектирах предимно промишлени конструкции на силози, бункери за минната промишленост и съответните сгради.

Как бихте описали ритъма на учебния процес? Динамичен / умерен / бавен

-Бих казал, че сега е много по-динамичен от преди.

От днешна гледна точка, какво най-много ви липсваше в учебния процес?

-От днешна гледна точка, най-много в учебния процес , липсваше предимно практически насочени знания , умения и съответно практики. Ние тогава нямахме никаква практика , то и сега не е особено достатъчна, но в сравнение с онова време е доста повече.

Ако сравня, обаче, нашия учебен процес в момента с този на много западни университети, нашият е все още бавен в сравнение с това, което те имат като динамика.

Те имат доста по-добри възможности за практическо приложение на знанията, натрупани през учебния процес за разлика от това, което в момента е при нас.

Как започнахте своята професионална кариера? Къде работихте за първи път? Кой беше първият Ви проект?

-Започнах като проектант. Постъпих в университета след 5 години стаж като проектант. Първият ми проект беше една надшахтова минна кула- метална конструкция. До тогава нямаше българска реализация на такъв проект и бях много затруднен. За да се справя, използвах помощта на много добри колеги от катедра метални конструкции, както и на колеги от катедра земна механика и фундиране. Помагали са ми проф. Венков и проф. Етимов , които са вече пенсионери.

Каква увереност Ви даваха знанията от университета?

-Университетът безспорно дава много добри знания като теория, които трябва да имат по-добра практическа насоченост. Знанията са една добра база и когато човек започне работа това му помага, но трябва да попадне и в добра среда, за да се развие.

Имахте ли личности, които са Ви вдъхновявали по пътя на кариерното развитие?

-В проектантския институт имаше много опитни строителни инженери и конструктори, които малко или много са ми били като учители. Контролните инженери също бяха изключително опитни и богати професионално хора. В първите години от кариерното си развитие човек трябва да знае, че има от кого да се учи и съответно какво да научи. Просто в университета се научава само азбуката, а да четеш и да пишеш , като цяло да правиш по значителни неща трябва да мине време.

Променя ли се човешкият характер с професионалното израстване?

-Човешкият характер с професионалното израстване безспорно се променя и израства. Когато видиш, че твои или пък колективни проектни разработки се реализират, това ти дава увереност. Разбира се през периода на работа човек професионално проглежда и прозрява.

Как бихте сравнили темпото на учене в университета, с темпото на учене в ход на работата?

Безспорно в университета темпото е по-високо, но все пак в практиката през първите 5-10 години също се учи много.

Кои бяха първите големи професионални предизвикателства и кой беше първият голям проблем, който трябваше да решите самостоятелно?

-Първият ми голям проблем и първото ми професионално предизвикателство , всъщност беше и първият ми проект. Както вече споменах, аз започнах да проектирам нещо, което не беше правено до този момент. Нямаше и подходяща литература, от която да получа информация. Получих много добра помощ от колеги от университета, които са и много добри професионалисти. Те ми дадоха възможност да вляза в проблема по най-добрия начин.

Кога за пръв път спечелихте уважение в професионалните среди?

-Бих казал ,че уважение и доверие като цяло в професионалните среди получих чак след 4-5 години работа. Тогава по-възрастни колеги започнаха да оценяват работата ми, да ми казват, че съм се справил и се развивам много добре и съответно тогава започнаха да ми поверяват и по-сериозни проекти.

Кой е най-големият проект, по който сте работили?

-Най- големият проект, който съм разработил е вече втората минна кула. Тя стои на рудник Челопеч. Самата кула е с две коси подпори вместо с една, както беше първата на рудник Върли бряг край Бургас.

В какви насоки бихте искали да се развиете?

-Откровено казано , когато работех като проектант исках да се развивам като конструктор, а имах и покана тук от една катедраа. Тогава бях малко смутен и объркан, защото си мислех, че мястото ми не е в областта на материалите. Имах много разговори на тема каква е възможността човек да се развие и израсне. Много важна роля за решението ми изигра проф. Йордан Симеонов. Той ми даде много добри перспективи и аз се насочих в тази област. Това беше коренна промяна в професионален план. Трябваше да започна от нула, но в края на краищата така е и в живота. Човек винаги трябва да може да направи смяна на посоката.

Какво представлява за вас професионалното съзряване? Как бихте описали промяната от студентското мислене към професионалните отговорности?

-Човек, когато започне да работи студентското мислене много бързо го напуска, тъй като бързо осъзнава големите отговорности. Нашата професия е изключително отговорна, особено когато се проектира, но не само тогава. Да ръководиш самото строителство, да си мениджър -тези професионални отговорности страшно много респектират човек.

В този смисъл си мисля и сега вече след толкова години, че строителните инженери, пък и архитектите много по-бързо съзряват професионално, защото върху гърба им се хвърля едно бреме от отговорности, които просто ги респектира.

Можем да сравняваме с хуманитарните професии- нашата професия, лекарската професия, професиите на пилоти.Човек знае, че когато строи и проектира, след това идва момент, в който може да се стигне и до неприятна ситуация, при която отговорността пада върху него.

Какви качества трябва да има човек за да работи в екип?

-Това всъщност е конституция на личността и не всеки човек е заквасен от природата да бъде отворен към екипна работа. Но както се вижда в съвременната реалност, времето не е адекватно към хората единаци-професионалисти. То вече е отминало. Сега в съвременната епоха работата в екип е задължителна и човек, колкото и да не е устроен така трябва да се пренастройва и да си налага да работи в екип. От една страна така нещата се получават и по-добре, опипан е всеки проблем, с който се сблъсква човек. Тези мозъчни атаки, които се правят от няколко човека спомагат проблема да се изясни по- детайлно и така да се стигне до оптимално решение. Разбира се, работата в екип създава и едни нормални човешки взаимоотношения. В края на краищата ние сме хора. Човешките взаимоотношения в никакъв случай не трябва да бъдат захвърлени настрана. Те са основното в нас и в този смисъл работата в екип укрепва човека и в тази насока.

Имате ли методология на работа? Бихте ли разказали повече за принципите, които спазвате на работното място?

-За методите на работа повече ще говоря като преподавател. Във всеки случай при подготвянето на лекции или упражнения в по- ранни години съм се стремил да познавам добре проблема, който ще коментирам в теоретичен аспект. Старая се да бъде свързан с добри примери от строителството, при което да има и паралели между нещо, което е добре направено и нещо което пък не е добре, тъй като грешките учат повече, отколкото положителните примери. Освен това на работното място аз винаги съм се стремил да създавам възможност за работа в екип. Последните 20-25 години с по-младите колеги в катедрата сме работили и работим в екип, което съответно спомага за по-доброто реализиране на проекта в учебно-теоретична или практическа насоченост. Освен това и по-младите се и учат по-най добър начин.

В екипа, с който работите имате ли общ стандарт, който да помага в комуникацията?

-Сега с екипа , в който работим, имаме установен общ стандарт. Паспортизирането на сградите стартира преди 4-5 години. Какво означава паспортизирането? На една съществуваща сграда или съоръжение, разполагайки с наличната проектна документация, да се направи експертиза. Тоест от гледна точка на нейната експлоатационна надеждност и дълготрайност в момента, да се предпишат какви мерки са необходими за нейното рехабилитиране и поддържане, съобразено с нормативните изисквания- сегашните или по време на самото проектиране и строителство. Нашият екип изработва такива експертизи и техният обем възлиза от по 100 страници, като имаме и обекти с по 300 страници експертиза. В тях сградата или съоръжението са разгледани елемент по елемент, с направените съответни анализи и предложения за мерки. Същевременно халтурата в нашата професия прави следното: За една такава конструктивна експертиза се отива само визуално да се огледа обекта, което не може да даде кой знае каква информация за състоянието на самата сграда и съответно на 4-5 страници дават становище, което на никого не помага.

Също така много отговорно подхождаме, когато работим в колектив с колеги конструктори. При тях една такава експертиза е изключително необходима. Благодарение на нея те знаят на какво стъпват. Така, след това, те могат да вземат най-добри и адекватни конструктивни мерки по отношение на привеждането на сградата в параметрите на конструктивните изисквания.

Работите ли с млади хора?

-Работя с млади хора непрекъснато. В момента разработваме заедно с докторанти, студенти и млади колеги асистенти една много сериозна научно-изследователска задача, свързана със свойства на супер високоякостни бетони с якости над 150МPa, като се има в предвид , че в практиката се работи с бетони с якости над 20, 30, 40 MPa. В този проект става въпрос за бетони, които са предназначени за изделия с висока степен на устойчивост на изтриваемост, на износване, като подови настилки.
Удоволствие е да се работи с млади хора.Съответно в цялата работа и аз се уча, защото човек, който работи всеки ден научава по нещо ново. Аз не изхождам от позицията, че знам всичко и че няма какво да науча.

Колко време според Вас трябва на един току що завършил студент за да влезе в темпото на екипа?

-Много бързо се влиза в темпото на екипа. В рамките на 2-3 месеца се влиза в темпо. Още повече хората, които идват да работят са хора с хъс и афинитет към работата, така че нищо не става на сила. В тях има навита пружинка и те самите знаят, че бързо трябва да покажат ниво.

На какво реално са способни студентите след като завършат?

-На много неща. Това, което мога да кажа е , че в теоретичен аспект нашите студенти на места са много по-добре подготвени от студенти, които излизат магистри от други европейски и американски университети. Проблемът при нас, както казах, е липсата на практика и студентите излизат много „книжни“.

Какво бихте възложили на току що завършил студент ако работеше при Вас?

-Аз винаги насочвам завършилите студенти- младите колеги да четат- да се до информират. Все пак проблемите, по които започваш да работиш изискват една допълнителна, специализирана информация. Разбира се, сега вече намирането на информация не е проблем. С напредването на технологията, интернет, скайп, свободния начин на общуване между студенти от цял свят информацията става се по-достъпна.

Спрямо годините на вашето следване има ли съществени промени в образованието? Кои качества биха ви направили добро впечатление, когато се срещате с млад кандидат за работно място?

-Няколко са нещата. Първо, безспорно, това е неговата мотивация да се занимава с работа, която предлагаме. Разбира се за мен е важно и общата култура на един човек, защото както казват англичаните „не може с ограничени хора да се правят сериозни неща“.

Окуражавате ли работата в екип в студентски проекти или всеки студент да работи сам за себе си?

-Във всеки случай аз окуражавам работата в екип. Например сега по дисциплината „Строителни изолации” този семестър трети курс ние стимолирахме трима четирима студенти да разработват комплексно проекта за хидроизолации на покриви и подземни части на сгради, като всеки си разработва част от проекта. По този начин всеки един от тях задълбочава, търси това което е негово, след това се обсъжда по време на корекциите и най- накрая като се сглоби проекта във всичките му части, всеки един от екипа е погледнал много повече отколкото всеки един по отделно. И резултатите бяха много добри.

Какво мислите трябва да се промени в образованието в България? Какво е мнението ви за т.нар. арх. работилници или ателиета, където се събират малки групи студенти? Трябва ли да съществуват такива в УАСГ?

-В университета имаше такъв опит. Имаше архитектурни ателиета в архитектурния факултет. Но моето лично мнение е , че когато в едно ателие студентът в младите си години работи с ограничен брой колеги и особено с водещия, който малко или много формира нещата по свой образ и подобие, това малко или много го ощетява . Той трябва от всички възможни преподаватели да вземе по нещо. Аз лично мисля, че архитектурните ателиета са удачни, когато човек завърши и реши да специализира в дадена област. Така е и на запад.

Бихте ли участвали на срещи със студенти, организирани от STROIINFO?

-Да, разбира се. С удоволствие бих участвал. Sroiinfo e с амбиции започнато. Виждам, че вече е постигнато не малко. Разбира се има какво да се желае, но все пак още от студентската скамейка се създават навици човек да се информира. В двадесет и първи век неинформираността не прощава. Колкото си по-добре информиран, толкова ти можеш да вземеш повече вариантни решения на даден проблем.

Какво послание бихте отправили към младите?

-В младите години човек трябва да съчетае и своята младост с всички нейни пориви и амбиции, но съответно и да мисли , че той инвестира в своето бъдеще.

Това са най-хубавите години в живота на човек, в които просто му е отредено да работи върху себе си и трябва да се използва по най-добрия начин.

И най-важното: Всеки ден да знаеш, че трябва да научиш нещо и да си отворен да научиш нещо.

Какво е мнението ви за младите, които напускат страната?

-За младият човек, който иска да се реализира, да се развива, трябва да работи и да бъде в професията. За съжаление много колеги, които завършват не само нашия университет, но и много други, нямат много големи алтернативи. Напускането на страната, аз го виждам като един временен епизод, за да можеш да намериш работа по специалността и когато тук се създадат условия за евентуална нормална стопанска ситуация и реализация да се върнеш. Не мога да осъдя млад човек, който е решил да замине, тъй като реално той тук е опрял до една стена, която не може да разбие.

Какво Ви дава сила да продължите в труден момент?

-Трудни моменти в живота на човек винаги има. В края на краищата въпросът е в труден момент и след труден момент да запазиш присъствие на духа. След време това, което днес за теб е трудно и непосилно утре е смешно.

Каква е била детската Ви мечта?

-В училище обичах да спортувам. Играех и баскетбол, и футбол. Затова исках да стана спортист. Но с времето, докато завършвах гимназия разбрах,че това няма да стане и се насочих към ученето. Имах по-голям братовчед с 5- 6 години, който завършваше ВиК. Той ми каза: „Няма да сбъркаш да станеш строителен инженер“ и аз така се насочих.

Имате ли страхове относно бъдещето на строителството в България?

-Имам някакви опасения, не страхове, че в момента не се строи с добро качество. И се притеснявам това лошо качество в строителството да не продължава, защото е предпоставка при екстремни ситуации за застрашаване живота и здравето на хората. Боя се само да не отиваме към по-лошо качество на строителството. Има начини държавата да респектира всеки, който се занимава в сферата на строителството-проектиране, контрол, строителство, надзорна дейност.

Какво липсва на строителния бранш в България?

-Търсенето на отговорност за не добре свършена работа.

  • Винербергер ЕООД

    Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…
  • Пери България ЕООД

    Световен лидер в производство и доставка на високотехнологични системни решения за изграж…
  • ТОНДАХ ГЛАЙНЩЕТЕН АД

    ТОНДАХ Глайнщетен е пазарен лидер в производството на керамични керемиди в Средна и Източн…
Заредете още от Hobelix
Load More In Интервюта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Винербергер ЕООД

Винербергер е разполага с над 220 производствени мощности в 27 държави. Дейността на Винер…