Skip to main content
search

Title Image: architectuul.com

Да изразиш идеала си в текст или рисунка може да бъде трудно, но постижимо. Още по-трудно е архитект да успее да предаде послание чрез сграда. Малко са примерите, които могат да „говорят“ на публиката и да й разкажат за идеята си със силен архитектурен жест като арената Дортън в Роли, Северна Каролина, САЩ. Завършената през 1952 г. сграда впечатлява и до днес със своята ясна конструкция, демократична идея и семпла модернистична естетика.

След края на Втората световна война човечеството е изтощено от жестокостта и разрухата, а идеята за световен мир и просперитет става движеща сила. Именно по това време полският архитект Мацией (Матю) Новицки се явява перфектният проектант за градчето в южняшкия щат, което иска да покаже на света, че е готово за иновациите на бъдещето. Новицки, ученик на Льо Корбюзие1, е и главен архитект на новия индийски град Чандигарх. В Роли той работи в сътрудничество с Уилиям Хенри Дийтрик, който има правоспособност да проектира в САЩ2.

Арена „Дортън“ е първата сграда в света с висяща въжена покривна конструкция.

Оригинална идейна скица на арх. Новицки. | Image: goodnightraleigh.com

Визионерът Новицки умира трагично в самолетна катастрофа през 1950 г. преди началото на строителството. Дийтрик е оставен с тежката задача да завърши проекта и техническите спецификации, както и да осъществява авторския надзор. С инженерите консултанти Северуд, Елстад и Крюгер, строителя Уилиям Мюрхед и благодарение на тогавашното напредничаво управление на щата, Дийтрик успява да осъществи визионерската идея. След завършването си, Арена „Дортън“ печели множество награди.

Конструкцията на сградата е привидно семпла, но изключително иновативна.

Структурата е построена за целите на земеделието, индустрията, търговията и цялостното благо на Северна Каролина. Първоначалната функция като павилион за изложение на добитък звучи малко неподобаващо за мащабната сграда, но точно в това се крият вложените идеали – архитектурата не трябва да бъде претенциозна, а в услуга на хората. Това целят да покажат и нейната прозивност и размери – арена с площ 2320 кв.м и максимален капацитет 6500 души.

Как се постига толкова голямо пространство без вътрешни подпори?

Сградата по време на строителството. | Image: asleepingsheep.tumblr.com

Основната носеща конструкция представлява две големи арки, наклонени под ъгъл 22º спрямо терена и пресичащи се на височина 7,3 м от него. Те са стоманобетонни, със сечение 426,7 х 76,2 см. Образуваният контур с размери 91,4 х 91,4 м бива премостен със стоманени въжета. Характерно за този вид конструкция е, че носещите въжета са разположени по дългата посока на образуваната елипса, а тези по късата защитават покрива от издуване в обратната посока при силни ветрови натоварвания. Изпълнението на толкова остър ъгъл спрямо терена, би довела до „разтваряне“ на арките и колапс на цялата конструкция. Именно поради тази причина, фундаментите на арките достигат до около 4 метра под земята, където биват обтегнати едни с други, посредством стоманени въжета.

Близък изглед на противоветровите въжета при пресичането на арките. | Image: Twitter – Joe Piccirilli

Рисковете на професията. | Image: Twitter – Olde Raleigh

Фасадата подчертава характерната вълна, образувана от арките. Облицованите стоманени колони разделят големите форми на малки вертикали, пресечени от външните греди на трибуните. Така конструкцията изявява още повече своята демократичност – тя е такава отвън, каквато и отвътре, а всеки един от елементите й е ясно четим.

Частичен план на фундаментите, показващ и обтягащите елементи. Изображение: Онлайн библиотека на Държавния университет на Северна Каролина

С какво сградата е останала в историята?

През 1972 г. арената е обявена за национален исторически паметник, а през 2002 г., на 50-годишнината от нейното завършване, е обявена за национален архитектурен и инженерен паметник. Дори един неинформиран поглед може да отчете нейните архитектурни качества – контрастът между материалите, елементите, отразяващи точните позиции на трибуните и покрива, единството във взаимното проникване на арките и подчинеността на елементите в цялото, правещо тази сграда истинска симфония на модернистичната архитектура.

В това се крие и силата на архитектониката. Тя изразява силата на жеста – зала, действаща като едно цяло, приканваща посетителя да изследва поетиката на нейната същност, нейното структурно единство.

Сградата в наши дни.

Има ли място днес за архитектура на жеста?

Арената „Дортън“ все още се използва за различни събития – предимно концерти и спортни срещи. Като вече 66-годишна сграда, тя среща проблеми с топлоизолацията, акустиката и поддръжката на стареещата стоманобетонна носеща конструкция. Въпреки това, нейната визия е в общи линии непокътната. Други примери за подобни сгради от същия период са „Медисън скуеър гардън“ в Ню Йорк и националната спортна зала „Йойоги“ в Токио, които са запазили оригиналния си вид.

Представител на такъв вид конструкция у нас е Дворецът на културата и спорта във Варна, проектиран от колектив начело с арх. Стефан Колчев, който след спорен ремонт3 през 2015 г. в общи линии все още е запазил характерния си силует. Сякаш обществото днес е по-различно и колективните идеали за по-либерален и демократичен свят не го блазнят толкова, колкото преди 70 години. Един друга сграда с изявен конструктивен характер у нас – зала „Фестивална“ беше променена в разрез с оригиналните й идеи за честна архитектура. Вече дойде моментът, в който да се питаме как реставрираме подобни съоръжения.

Повече за зала „Фестивална“ можете да прочете тук.


Източници:

1.„Maciej Nowicki: A Tribute to a Neglected Genius“ – local-life.com

2.North Carolina Architects and Builders – ncarchitects.lib.ncsu.edu

3.Ще падне ли покривът на Спортната зала след ремонта? – dariknews.bg

4.Онлайн библиотека на Държавния университет на Северна Каролина


 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu