Пътешествието на кафенетата – първа част

Историята на „кафенето“ като място за отдих и социален буфер започва още през 16-ти век в Саудитска Арабия. Имамите в Мека имали специални помещения, където пиели кафето си, като напитката била само повод за сладки раздумки и политически спорове. Твърди се, че първите кафенета, каквито ги познаваме днес, се срещат в Дамаск и Кайро. Данни за първото в света обаче са запазени от Истанбул. “Мактаб ал ирфан” или в превод “Кръг от мислители” е открито през 1554 г. от двама сирийски търговеца. Едва през 17-ти век ободрителната напитка пристига в Европа, като бързо набира популярност. Първите кафенета се появяват във Венеция през 1629 г., благодарение на търговията между „La serenissima“ и Отоманската империя. Културата на кафенетата бързо се разпространява из цяла Европа, тъй като тяхната функция вече не е чисто и просто на закусвалня. Те постепенно добиват облика на социални центрове. Мястото става основен отдушник на политически дебати, творчески разговори и житейски спорове. То е място, където да се отпуснеш, да споделяш и попиваш информация. Ако съществува първообраз на социалните мрежи днес, то той най-вероятно се крие в лицето на старите кафенета. Сред най-популярните и дълголетни, с най-емблематични истории и посетители са първото европейско кафене „Florian“ във Венеция, прословутото „Café Le Procope“ в Париж от 1686г., Queen’s Lane Coffee House, Оксфорд (1654), Café Central във Виена (1876), Caffè Reggio в Ню Йорк (1927) и много други.

Източник: http://gustocimmino.blogspot.com

Кафенетата на стария континент постепенно се развиват от социални в интелектуални средища. Добива популярност терминът „литературните кафета на Европа“.

Някои от най-известните литературни творби на миналия век са написани в кафенета или са вдъхновени от тях. Хемингуей пише за кафе “La Rotonde” в Париж, че което и заведение да посочиш на таксиметровите шофьори, те отново ще те закарат в “La Rotonde”. Любимото кафене на автора обаче е “Les Deux Magots”. Сред редовните му посетители са също Сартр, Пикасо, Симон дьо Бовоар и много други. Сякаш дизайнът  на тези интелектуални клубове е заглушен от димните облаци, разгорещените спорове и помпозните облекла на посетителите им.

Източник: http://thedepartmentofstyle.com

Европейските бохемски навици не след дълго се пренасят и у нас. В София кафенетата се превръщат в едни от най-привлекателните места за българската аристокрация преди войните. Легенди се носят за прочутото „писателско кафене“ до Руската църква, което освен поети помещавало редовно артисти, лекари, архитекти, музиканти, актьори и политици. През 50-те и 60-те години пък любима за столичани се превърнала кафе-сладкарницата “Бамбука” срещу Народния театър. Атмосферата вътре била съвсем невзрачна, но славата на мястото привличала както обикновени хора, така и знаменитости. Книгата на Мариана Първанова „Бохемските кафенета на соца“ пък разказва за любимите на интелектуалния елит заведения по времето на социализма в България. Сред имената им най-ярко изпъкват “Кравай“, „Феята“, „Яйцето“, „Бразилия“, „Кристал“ и др. Повече за “Феята” можете да прочетете тук.

Източник: https://www.capital.bg

Днешният образ на кафенето отстъпва пред бляскавите си предшественици. Сякаш славата на заведението днес не се определя от обитателите му, а по-скоро от дизайна му. Днес никой никъде не се задържа твърде дълго, кафенето вече не е дом нито на интелектуалеца, нито на безделника. То е кратка спирка сред забързания ден. За да привлекат своя преситен клиент, кафенетата вече не могат да си служат със слава и легенди, нужна е по-бързо възприемаща се атракция, визуална клопка, в която да попаднат очите за миг или за чаша кафе и след това да продължат по пътя си. Интериорът се превръща в мяра за оригиналност. Креативността – в успешен маркетинг.

Очаквайте продължение, където ще разберете за съвременните кафенета и новата им публика …