„По-малкото е скучно“ (“Less is a bore”) заявява на света един от най-емблематичните архитекти на 20-ти век. Носител на наградата „Прицкер“, златен медалист на AIA и един от пионерите на постмодернизма Робърт Вентури ще остане в света на архитектурата като един от най-смелите и значими теоретици на изминалия век. Книгите му „Сложност и противоречие в архитектурата“ (1967) и „Учим се от Лас Вегас“ (1972) полагат основите на едно ново архитектурно течение, отправящо въпроси и критики към всеобщо върлуващия дотогава модернизъм.

Източник: www.architectural-review.com

За Вентури постулатите на Мис ван дер Рое и Корбюзие, търсенето на чистотата и простотата на формата и стремежът към ред и минимализъм са безинтересен подход към архитектурата. Той мечтае за архитектура, която общува с историята и борави с разностилност и чувство за хумор. Езикът на неговото изкуство е еклектиката.  Исторически и съвременни елементи се преплитат в творбите му като създания от различни светове, откъснати от своя контекст и поместени в обща постановка. Главният герой на постмодерната пиеса е орнаментът. Вентури борави с декорации, исторически принципи, фолклорни фрагменти, и елементи от съвременната американска култура. Неговата „поп“ архитектура не разграничава по ценност щанда за „бургери“ от катедралата, като цели да възпита обществото в един нов поглед върху света, по-ведър, хумористичен и непретенциозен.

Източник: http://arcadianideal.tumblr.com

Една от най-запомнящите се творби на Вентури е къщата на майка му, която той построява във Филаделфия през 1964г. За нея самият архитект се изказва така: “тя е същевременно сложна и проста, отворена и затворена, малка и голяма.“ Той сякаш намира за интересна играта между положителните страни и несъвършенствата на пространството, като отчита и коментира и двете. За него например стълбището, което странно се извива зад гърба на комина, е зле поставено предвид всеобщото разбиране за поместване на стълбата на по-отчетливо място в къщата, но в същото време създава усещането за любопитен танц между двата архитектурни елемента, като стълбата се разширява в долната си част и така осигурява място за сядане.

Източник: https://www.behance.net
Източник: https://www.rwcspgh.org

Още по интересен е подходът му към фасадата. Тя сякаш играе ролята на билборд от Лас Вегас, все едно е плосък екран, който с неонови букви крещи „къща“. Привидната и симетрия пък е пропукана от всевъзможни знаци, подсказващи вътрешната сложност на елементите и така я лишават от спокойствие и баланс. Някои приписват на къщата черти на човешко изражение, други на църква, но най-важна за автора е именно способността на неговата постройка да предизвиква въображение, любопитство и добро настроение.

В своята книга „Учим се от Лас Вегас“ Вентури, Денис Скот Браун и Стивън Айзенхауер най-ясно открояват разбиранията си за „новата“ архитектура. Прословуто в нея е сравнението между къщата във форма на патица, отразяваща архитектурата като скулптура, и така нареченият „decorated shed”, който представлява една напълно функционална кутия, украсена външно с орнамент. Къщата-патица носи символика сама по себе си, докато в декорираната постройка, орнаменът няма нищо общо със случващото се вътре. В словесна битка авторите отсъждат в полза на кутията, като по този начин манифестират отстъпването на героичния модернизъм пред постмодернизма и надделяването на допълнително поставените знаци, символи и орнаменти над формата, носеща послание в себе си.

Източник: https://www.theguardian.com

Други интересни произведения от кариерата на постмодерния пионер са Музея на изкуството в Сиатъл, както и Мемориалния комплекс на Бенджамин Франклин във Филаделфия, където класическият ордер и съвременният език и материали общуват и въздействат съвместно.

Източник: https://www.archdaily.com

За фрагментарната мисъл на Робърт Вентури можем да кажем, че е отражение на една епоха от смислова разноликост. Теоретикът с лекота сравнява Рим и Лас Вегас, Витрувий и Гропиус, Мис ван дер Рое и „Макдоналдс“, Моцарт и „Бийтълс“. Подходът му към архитектурата смесва всички времена, стилове и жанрове. Постмодернизмът не различава минало от настояще, той е огледало на съвременния човек, който едновременно може да слуша „диско“ и класическа музика, който е еклектичен във вкуса и предпочитанията си. Декорацията като основен елемент на постмодерното движение играе древната си роля на завършек на процеса на създаване. Според стари вярвания вещите без орнаменти се намират в гранично състояние между битието и небитието, като само орнаментът може символично да ги въведе в „човешкия свят“. Може би целта на Вентури е била именно да въведе архитектурата в измеренията на най-битовото, а човека – в един забавен архитектурен лабиринт от преплитащи се истории.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Къща, в която да умреш
Формата следва обитателя си

След седемгодишна колаборация между артиста Бйорн Мелгаард и архитектурното студио „Snøhet…